Константин Кунчев[1]
За личността и тезите на ренесансовия учен Любен Диков (pdf)
“Съдията не е роб на закона, но ваятел на правото”
Колер.[2]
Анотация: Възможна ли е съвременна задълбочена и отговорна дискусия у нас за ролята на съда? Този въпрос поставя съдията Константин Кунчев, като защитава с професионална загриженост нейната неотложност. Текстът резюмира развитието на идеите за съдийската дейност, за да разгледа основополагащия за облика на държавата сблъсък между основните разбирания за съдията като държавен служител, чиновник, дисциплиниран в буквата на закона или съдията като овластен активен субект, осъзнал отговорността си да действа, да търси смисъла на закона, да утвърждава ценностите през призмата на индивидуалните спорове и така да формира последователна и градивна практика, която устойчиво и предвидимо защитава важните обществени блага. Авторът разглежда съвременната ситуация на българското правосъдие и критично обсъжда доминиращата обществена, а и професионална представа за роля на съдията, която позволява да се развива отчужден формализъм, липса на отговорност и неспособност да се осмисли справедливостта като основна цел.
Ключови думи: съд, съдия, правна система, тълкуване на закона, съдебен формализъм, справедливост
[1] Съдия в Софийския районен съд
[2] Der Richter ist nicht Sklave des Gesetzes, sondern Gestalter des Rechtes – Kohler.