Въпроси на съдебната система в юриспруденцията на Конституционния съд*

проф. Нено Неновски**

Въпроси на съдебната система в юриспруденцията на Конституционния съд (pdf)

Анотация: Статията представя подробно юриспруденцията на Конституционния съд по съществени въпроси за съдебната система. Авторът посочва и коментира решения, засягащи управлението, бюджета на съдебната власт и основните нейни структурни и функционални елементи. Интересен е прегледът на задължителните тълкувания на КС, чрез които се постига „съжителство“ между  структурите на съдебната власт отпреди 1989 г. и новите конституционни изисквания. Разглежда се спорният въпрос за обвързващото съдебно тълкуване в контекста на ограничаване на индивидуалната независимост на съдията. Проф. Неновски обръща специално внимание и на принципа на независимост на съдебната власт, както и на практиката на съдилищата по прилагане на чл. 150 от Конституцията от 1991 г.

Ключови думи:  Конституционен съд, Върховен административен съд, Върховен касационен съд, съдебна власт, съдебна система, Висш съдебен съвет, магистрати, бюджет, противоконституционност, Ж. Сталев,  юриспруденция, указ, закон, преходен период, управление на съдебната власт, бюджет на съдебната власт

* Текстът отразява някои елементи от доклада на автора, изнесен на кръгла маса, посветена на тема: „Реформата в съдебната система и европейските перспективи на България“ (27 септември 2001 г.). Заглавието има предвид „съдебната система“, но по съдържание изложението на места надхвърля това понятие в тесния му смисъл (система от органи ‒ видове органи, принципи на изграждане, управление, функциониране и пр.), като засяга въпроси на съдебната власт по-общо, а също въпроси на самата юрисдикционна дейност на съдебните органи (Бел. автора).

Статията е публикувана в сп. „Юридически свят“, 2002, № 1. Настоящата публикация се извършва с любезното разрешение на наследниците на автора.

** Проф. Нено Колев Неновски е български юрист и учен. Роден е на 16 март 1934 г.  в с. Балван, Великотърновска област. Получава висше юридическо образование в юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1959 г. След това преминава едногодишен стаж в Софийската адвокатура (1957-1958 г.), а след придобиване на правоспособност е назначен за прокурор в гр. Горна Оряховица и гр. Велико Търново (1959-1962).

Научната му кариера започва като асистент в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по обща теория на държавата и правото (1962-1975 г.). След това е старши научен сътрудник в Института за правни науки при БАН (1975 г.) и професор в Института за правни науки при БАН (1990 г.). Доктор (1970 г.). Член-кореспондент на БАН (1995 г.). Специализира в Европейския университетски център в Нанси, Франция (1965-1966 г.), в международния факултет по сравнително право в Страсбург. Франция (1969 г.). През периода 1966-1970 г. e редовен аспирант в Юридическия факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов“.

Проф.Неновски е бил член на Конституционния съд на Република България (1991-1994 г.), заместник-председател на Съвета по законодателство при 37-то Народно събрание (1995-1997 г.), заместник-председател на Консултативния съвет по законодателството при 39-то Народно събрание (2001- 2004 г.).

Областта на научните му интереси включва философия и обща теория на правото, историческо развитие на правните доктрини, конституционно право и конституционно правосъдие. В Юридическия факултет на Софийския университет е водил курсове по история на политическите и правните учения (1965-1987 г.), теория на държавата и правото (1984-1990 г.), права на човека (1994-2000 г.). Във факултета по журналистика на Софийския университет – основи на държавата и правото; в Нов български университет – обща теория на правото (1996-2002 г.), конституционно правосъдие (1996-2002 г.).

Проф. Неновски е бил председател на ръководството на правната секция при Съюза на учените в България (1990-1991 г.); член-учредител на Българската асоциация по философия на правото и социална философия (1985 г.) и неин председател от 1990 г.; член на редколегията на сп. „Правна мисъл“ от 1990 г., главен редактор на същото списание (1995-1999 г.); главен редактор и основател на сп. „Юридически свят“ от 1999 г. до смъртта си през 2004 г.; член на главната редакция на еднотомната национална енциклопедия „България“ (БАН).