Постоянните петчленни състави на ВАС противоречат на Конституцията и нарушават правото на справедлив съдебен процес
д-р Васил Петров,
съдия в Софийския районен съд
Преди почти две години бившият председател на ВАС Георги Колев успя да прокара в Пленума на Върховния административен съд идеята за учредяването на нова, трета колегия, т.нар. Касационна колегия на ВАС. В нея трябваше да влизат само ограничен брой съдии от ВАС, които да разглеждат единствено касационни (на последна инстанция) дела. В нея вероятно трябваше да влязат няколко петчленни състава, като по този начин съдиите в тази колегия щяха да формира практиката на ВАС по делата. След обществено и професионално недоволство (вж. тук https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/10/27/2637662_kak_vas_reshi_da_suzdade_tretata_si_kolegiia_stenograma/), идеята бе изоставена.
В началото на миналата седмица (08.07.2019 г.) идеята тихомълком бе успешно реализирана от новия председател на ВАС Георги Чолаков. Със заповед на Чолаков към двете колегии на ВАС са формирани по девет постоянни петчленни състава. Те са образувани при спазване на принципа на старшинството на съдиите измежду състава на Първа и Втора колегия на ВАС.
Мярката веднага получи одобрение от много места. Приема се, че постоянно действащите състави осигуряват спазването на принципа на случайно разпределение на делата, спомагат да прозрачността на правосъдието и са мярка в положителна посока против „стъкмяването“ от ръководството на ВАС на удобни съдебни състави по конкретни дела.
Дори и така да е (за което имам своите съмнения), с настоящата статия обосновавам тезата, че постоянните петчленни състави, както са формирани от Чолаков понастоящем, нарушават Конституцията и накърняват правото на справедлив съдебен процес.
Конституцията постановява да бъдат създадени две върховни съдилища – ВКС и ВАС. Тя не допуска съществуването на трети върховен съд (аргументи тук https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/01/10/3107511_centralen_administrativen_sud_-_protivokonstitucionno/). Конституцията също така не предвижда „съставност“ на върховните съдилища чрез разпадането им по модела на руските матрьошки на върховен съд-първа степен и върховен съд-втора степен. Подобен върховен съд-матрьошка съществува напр. в Шотландия, където Court of Session (върховен граждански съд, чиито решения подлежат на обжалване пред Върховния съд на Обединеното кралство) и High Court of Justiciary (върховен наказателен съд, чийто решения са окончателни) има Inner House и Outer House – вътрешен кръг съдии и външен кръг съдии, като решенията на Outer House подлежат на обжалване пред Inner House.
Конституцията изрично възлага правомощието да се назначават и повишават съдиите на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС). Изключителен прерогатив на този конституционен административен орган е да прецени кой съдия от долна инстанция има стажа, правните познания, моралните качества и характера, за да бъде повишен или назначен във върховния съд. Веднъж повишен или назначен там, всеки един върховен съдия е равностоен на всеки друг върховен съдия. Недопустимо е председателят на ВАС или дори Пленумът на ВАС да изземват компетентността на СК на ВСС и да учредяват съдебни състави, които да упражняват касационни правомощия над решения на други върховни съдии в същия съд. Недопустимо е председателят на ВАС или дори Пленумът на ВАС да определят кой съдия е по-„върховен“ от останалите, та да има правото да им отменя актовете. Фактът, че в случая се заляга на критерия старшинство (прослужен брой години като върховен съдия), не санира нарушението на Конституцията. Само стажът, без преценка на правните познания и специализацията в материята, не може да бъде критерий за подобна преценка.
Само формирането на петчленните състави чрез избор от компютър измежду всички съдии от отделението и Колегията би отговаряло на конституционната повеля единствена СК на ВСС да се произнася по компетентността на съдиите и да ги назначава или повишава в длъжност.
По-същественият дефект на постоянните петчленни състави е заложен обаче още през 1997 г. с приемането на Закона за Върховния административен съд, а впоследствие и с приемането на Административнопроцесуалния кодекс. Самата идея за „касация в касацията“, т.е. за възможността петчленни състави на ВАС да отменят решения на тричленни състави на ВАС, нарушава правото на справедлив съдебен процес на страните по делата. Не е трудно да се види защо – решение във ваша полза, постановено от тричленен състав на ВАС, може да бъде отменено и спорът решен в полза на другата страна с 3 на 2 гласа в петчленката. Така вие ще загубите делото, макар че общо петима върховни съдии (тричленката и двамата на особено мнение в петчленката) са приели, че сте прави, а противната страна ще спечели делото, макар на нейна страна да са само трима върховни съдии. Подобен резултат, който се случва по 2-3 дела всяка година, пряко нарушава правото на справедлив съдебен процес по см. на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Въпрос на време е страната ни да бъде осъдена за нарушение на тези основни права.
Защо тогава законодателят е въвел подобно обжалване вътре в рамките на самия ВАС?
Причината е една – невежество. Невежеството в законотворчеството ни е доста старо явление, което не започва от скоро. Невежеството в случая е двояко – от една страна, непознаване на собствената история на административното правосъдие у нас в периода 1913-1948 г., а, от втора страна, непознаване на уредбата на административното правосъдие в западните демократични и правови държави, откъдето страната ни е възприела уредба на своето законодателство.
Елементарното усилие за запознаване с уредбата на административното правосъдие у нас в периода от учредяването на Върховния административен съд на Царство България през 1913 г. до ликвидирането му през 1948 г. от комунистическата власт показва, че „касация в касацията“ във ВАС не е имало. ВАС е бил касационна инстанция над административните юрисдикции в страната и над общите съдилища, когато те са решавали административни дела. ВАС е разглеждал също така дела за отмяна на административни актове – по общо правило като първа и последна инстанция, освен във всички онези случаи, в които специален закон не е предвиждал друг административен или съдебен орган, който да разгледа спора като първа инстанция.
На следващо място, ВАС членува в Асоциацията на държавните съвети и върховните административни съдилища на Европейския съюз (http://www.aca-europe.eu/index.php/fr/). Съвсем наскоро – на 13 май 2019 г. се е състоял семинар с участието на представители на 29 държави, вкл. България. Семинарът е бил на тема „Върховните административни съдилища: функции и достъп до тях“. В обобщителния доклад (вж. тук http://www.aca-europe.eu/seminars/2019_Berlin/2019_BER_General-Report_FR.pdf) от този семинар е видно, че в нито една от другите 28 държави няма подобна на българската уредба на инстанционно обжалване от по-малък в по-голям състав на върховния административен съд. Единствено в Кипър има дела (по морското право), при които първоинстанционното разглеждане на делото е поверено на един върховен съдия, а обжалването е пред Пленума на Върховния съд.
От доклада е видно, че административното правосъдие в някои от 29-те държави е двуинстанционно, в други е триинстанционно. Никъде обаче няма двуинстанционност вътре в рамките на самия върховен съд. Даже някои държави като Белгия още държат на едноинстанционността и са запазили своя Държавен съвет като чист съд за отмяна – разглеждащ като първа и последна инстанция оспорвания на административни актове на определени държавни органи.
Заключението, което се налага, е, че постоянните петчленни касационни състави, създадени от председателя Чолаков, противоречат на Конституцията, тъй като дават власт на председателя на ВАС да кадрува, която е запазена само за СК на ВСС.
Тези постоянни петчленни касационни състави нарушават правото на справедлив съдебен процес на страните по делата, тъй като допускат хипотези, при които малцинството в петчленния състав може да наложи мнението си над по-голям брой върховни съдии и да се стигне до очевидно несправедлив резултат.
Те не съответстват освен това нито на нашата собствена българска традиция, нито на образците, утвърдени в западните демократични и правови държави.
Вместо да измисляме подобни саморасли приумици, които да стоят като кръпка в уредбата на административното правосъдие, е добре да възприемем уредба, която е проста, ясна, недискриминационна и утвърдена на Запад и в нашата собствена традиция – ВАС действа като касационна инстанция над административните съдилища и юрисдикции и като първа и последна инстанция при оспорване на някои административни актове, посочени в Конституцията и законите.