Ekaterina Baksanova
Върховните административни съдилища: функции и ...

Семинар на Федералния административен съд на Германия и на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни съдилища на Европейския съюз

Берлин, 13 май 2019 г.

Обобщителен доклад

от Alban Vasco Barrón и Carsten Günther,

Федерален административен съд, Германия*

* Преводът е на Силвия Стойкова, студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, и на д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд. Редакцията на превода е на д-р Васил Петров.

Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ

Кристиан Таков

Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ word
Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ pdf

През юли 2012 г. за първи път 7 граждански организации (Съюз на съдиите в България, Асоциацията за Европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за правата на човека, РискМонитор, Институтът за развитие на публичната среда, Център за либерални стратегии, Национална мрежа за гражданско наблюдение на съда) препоръчаха шестима кандидати за ВСС от квотата на Народното събрание, сред които и Кристиан Таков. Гражданската листа беше предложена на всички парламентарни групи в последния ден за внасяне на кандидатури, когато вече става ясно, че никоя политическа сила няма да се обърне към гражданското общество в открит процес на комуникация и няма да обяви какви са нейните приоритети в съдебната реформа, съответно, какви са критериите, по които ще се спре на своите избраници. Целта на гражданската листа беше да се въведе демократичната практика подкрепени от гражданското общество кандидати да се включват на свое основание в подобни избори.

В откритата си позиция организациите споделят разбирането, че предстоящата реформа на модела на ВСС трябва да изпълни с ново съдържание парламентарната квота и тя да се превърне в действен инструмент за гражданско участие в администрирането на съдебната власт. Всеки от предложените е човек с биография, която не позволява да бъде неглижиран, нито допуска въпросите “кой е този”, “откъде се появи” или “чий човек е”, защото трудът му е дал качествени резултати, които могат да бъдат проследени и прочетени. А това, както се изтъква в писмото до народните представители, е от първостепенна важност, защото основният дефицит на ВСС, част от механизма на неговата зависимост, е осезаемата липса на компетентност. Депутатите не се отзоваха на призива да дадат път “за реална конкуренция на идеи и качества, вместо да бранят уюта на задкулисието, в което да се сключват предварителни сделки, обезсмислящи цялата предстояща процедура, и отново да се възпроизвеждат онези зависимости, които опорочават независимостта на ВСС и ерозират капацитета му да реформира системата”. Ако бяха, последните 5 години щяха да изглеждат различно.

            Публикуваме концепцията на Кристиан Таков с дълбоко уважение към светлата му памет и с безмерна благодарност за щедростта на таланта му и силата на духа му.

 

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии

Шазиа Синх**

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии (word)
Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии (pdf)

Анотация: Социалните медии и сайтове като Фейсбук, Туитър и LinkedIn коренно промениха нашия социален живот и са преобладаващият начин, по който общуваме един с друг. Дали става въпрос за лична или професионална употреба платформите на социалните медии водят до множество усложнения. Какво да публикуваме, до кого да изпратим покана за приятелство, с кого да споделяме информация и кои промени в работата да споделяме, са само част от проблемите, пред които потребителите на социалните медии са изправени ежедневно. Тези усложнения само се умножават, що се отнася до съдиите. Приемливото използване на социалните медии от съдията е далеч по-сложно поради особения му статус и възможности за влияние. С почти 1,5 милиарда потребители във Фейсбук и 300 милиона потребители в LinkedIn, възможността това, което публикувате в социалните медии да бъде видяно, е изключително голяма. Съдиите трябва да имат предвид това. Използването на социалните медии замъглява границите на приемливото поведение на съдията в интернет. Въпреки че Американската асоциация на юристите (АВА) и някои други правопорядъци са предоставяли някои консултативни становища за това какво е допустимото съдийско поведение в платформите на социалните медии, становищата не са уеднаквени и не са от голяма полза. Тези бележки поставят този проблем и предоставят ръководство за съдиите за това какво може да бъде приемливото използване на социалните медии.

Ключови думи: социални медии, приложими принципи, контакти, ограничения,независимост, индивидуални права.

* Публикувана в Journal of Law, Technology & the Internet, Vol. 7, 2016. Превод Калин Калпакчиев, Крум Динев и Васил Петров. Редакция на превода Васил Петров. Преводът се публикува със съгласието на автора.

** Shaziah Singh e адвокат в Benesch's Corporate & Securities Practice Group. Магистър по право от Университета Case Western Reserve (2016 г.) и бакалавър по Brain Behavior and Cognitive Science от университета в Мичиган (2011 г.)

Бележки върху законопроект № 754-01-16 / 01.06.2017 г. за изменение и допълнение на АПК

Законопроект № 754-01-16/01.06.2017 г. за изменение и допълнение на АПК вече е приет на първо гласуване от парламента. Това е сериозен повод за размисъл върху някои от текстовете на законопроекта.

Против абсолютическото схващане на върховната държавна власт*

Анотация: Статията разглежда суверенитета като понятие на конституционното право. Авторът прави критичен анализ на съществуващите схващания в теорията на самото понятие „суверенитет“ и отрича застъпеното в доктрината абсолютисткото схващане за суверенитета. Аргументира се, че държавната власт не е абсолютна и безгранична и нейният суверенитет се простира в определена сфера, ограничена както юридически, така и фактически.  Юридически е ограничен от запазените права и свободи на действие за личността, и фактически – от суверенитета на съседните държави.  Авторът отрича полезността на едно реалистко априорно определение на понятието суверенитет, като смята, че суверенитетът може да се опише като „компетентността“ на държавата, т.е. като правото ѝ да упражнява своите държавни права само в определени граници. На базата на подобно определение авторът поддържа, че е възможно постигането на политическата свобода в рамките на отделната държава и обединението на народите за постигане на общи цели и удовлетворяване на общи нужди. Предчувствайки „чудовището на войната“, което ще вилнее през 20 век, авторът посочва, че е повече належащо да се премахне от теорията за държавата опасният анахронизъм ‒ абсолютическото схващане на суверенитета.“.

Ключови думи: държава, върховна власт, суверенитет, абсолютизъм, индивидуални права, независимост, федерация, обединение, сила, автономия, политическа свобода.

Гражданско дружество и имуществена общност*

Анотация: Статията очертава основните разлики между гражданското дружество и имуществената общност, съобразно тогава действащата  гражданскоправна уредба. Авторът предлага критически преглед на коментара на ЗЗД на Меворах, Лиджи и Фархи, съпоставящ двата института. Докато коментаторите изтъкват имуществената общност като конститутивен елемент на гражданското дружество, проф. Венедиков аргументира възможност за дружество и без съсобственост между съдружниците. Акцент се поставя върху управлението на предмета на общото право, задълженията на съпритежателите и съдружниците, разглежда се и отговорността, която следва при нарушаване на тези задължения.

Ключови думи: съсобственост (имуществена общност), дружество, съдружник, съпритежател, квота, управление на обща вещ, обща цел, отговорност.

Принудително осъществяване на право, засегнато от давност

За погасителната давност като правен институт се казва, че стои „на кон“ между материалното право и гражданския процес. Големият брой автори я разглеждат предимно от гледна точка на материалното право. Проф. Сталев тук я разглежда от гледна точка на гражданския процес. Именно с процеса погасителната давност се свързва по предназначение, по начини на прекъсване, спиране и предявяване, както и по своите последици. Погасителната давност цели да приб­лижи гражданския процес като защита-санкция към деня на правонарушението, прекъсва се от искането за защита, спира се, докато защитното производство е висящо, предявява се в рамките на висящия процес чрез възражение, с което ответникът упражнява процесуалното си правомощие да осуети прину­дителното осъществяване на правото и води в резултат на упражняването на това правомощие до унищожаване на правото на иск или на принудително из­пълнение.

Защо законите ни задължават? Сравнение между теориите за правната нормативност у Цеко Торбов и Ханс Келзен

Докладът на д-р Симеон Гройсман “Защо законите ни задължават?”, изнесен на  национална научна конференция "Законът на правото или правото на закона", 20 ноември 2015 г., Нов български университет, Департамент "Право", се включва задълбочено в несекващата и особено съществена за
правосъдието дискусия за отношенията на правото и морала („кой е правилният закон за случая?”; „как трябва да постъпваме при несъгласие със закона и допустимо ли е изобщо да съществува такъв въпрос?”; „коя е границата, след която правното регулиране не следва да се намесва в сферата ни на свободен морален избор?” и т.н.), като разглежда в сравнителен план теорията на Ханс Келзен, кантианските й методологически корени и теорията на правния критицисъм на Цеко Торбов (1899-1987 г.).

Търновският апелативен съд

В статията се проследява историята на съществуването на Търновския апелативен съд, който три пъти е бил откриван и след това закриван. Интерес представляват причините и основанията, които са служили за обосноваването на нуждата от съществуване на съда, а после – и за нейното отпадане. Показателно е, че за структурата на съдилищата често от решаващо значение са били партийно-партизански, местни и други конюнктурни интереси, а не нуждите на правосъдието. Тези обстоялства са валидни и в нашето съвремие и са особено актуални в контекста на безотговорно експлоатираната тема за т.нар. съдебна карта. Познанието за историята на създаването и съществуването на съдилищата в България може да ни предпази от прибързани и погрешни решения за структурата на съдебната карта в наши дни.

 Ключови думи:

Търновски апелативен съд; Княжесто България; апелативни съдилища; Закон за устройство на съдилищата; Министерство на правосъдието; Русенски апелативен съд.

Българският конституционен съд като допълнителна законодателна камара*

Българският конституционен съд е един от малкото конституционни съдилища от Келзенов тип, който не познава нито сезирането от всеки съд за противоконституционност, нито индивидуалната конституционна жалба. Неминуемият резултат от това, констатиран в задълбоченото емпирично научно изследване на английския професор Ханрети, е, че процесът на вземане на решения от Конституционния съд се отличава с малкия брой дела, с преобладавщо парламентарно сезиране, с висок процент на особени мнения и то с такъв, за който са характерни различия между съдии с леви и десни убеждения. Въз основа на статистически и аналитични изследвания проф. Ханрети предлагам тълкуване на българския Конституционен съд като допълнителна законодателна камара, сравнима с френския Конституционен съвет преди
реформата от 2008 г., която допусна сезиране от всеки съд. Изследването на проф. Ханрети е важен аргумент за реформата на Конституционния съд в посока неговото отваряне и свързване със съдебната система на страната.

Кодификацията на правото през късната античност

Още преди Константин политиката разбрала погрешно и правото. Всъщност тя едва можела да го разбере. Най-късно през 3 век сл. Хр. правото станало неразбираемо. Император Теодосий например се чудел по-късно, че въпреки всички поощрения на образованието и науките юристите така и не съумели да достигнат една съвършена наука (perfecta doctrina), едно цялостно познание на правото. Сякаш гъст облак, заявява той, закрива правото и спира светлината на човешкото познание да проникне до него.

 

БИБЛИОТЕКА

Търсене

РУБРИКИ

АВТОРИ