Административно право и процес

Мълчаливият административен отказ и срокът за неговото обжалване пред Върховния административен съд

            Анотация: „Статията разглежда произхода на института на мълчаливия административен отказ в българското административно право. Стъпвайки на френския първоизточник на института, авторът поддържа тезата, че мълчаливият административен отказ е законова фикция за отказ, установена с цел да се създаде процесуален път за съдебна защита срещу административните бездействия. Жалбата против мълчаливия административен отказ се приема за безсрочна. Авторът разглежда двете конкурентни теории за мълчанието на администрацията – формалната и фикционната и обосновава правилността на фикционната теория за мълчаливия отказ на администрацията.“

             Ключови думи: отказ, изричен отказ, мълчалив отказ, бездействие, администрация, административен акт, съдебна защита, административно правосъдие, срок за обжалване, формална теория, фикционна теория

 * Публикувано в сп. „Общинска автономия“, г. XI (1938), № 8. Правописът е осъвременен. Статията се предава с минимално осъвременяване на изказа. Бел. ред. д-р Васил Петров.

** Бончо Матеев Бончев е роден в гр. Балчик на 06.12.1906 г. Син е на Матей Бончев-Бръшлян – известен преди 1944 г. журналист, съратник на издателя на в-к „Зора“ и деец на Демократическата партия Данаил Крапчев, а по-късно самият той главен редактор на същия вестник (1940-1944). Бончо Бончев сам става член на Младежката организация „Млада България“ към Демократическата партия. Но амбициите на Б. Бончев го отвеждат отвъд журналистиката и политиката – в правото. Завършва държавни и правни науки в Юридическия факултет на Софийския университет (1930 г.). Специализирал в гр. Йена (Германия – 1936 г.). Доброволен асистент в ЮФ на СУ (1936 г.). Редовен доцент в СУ по административно право (1940 г.), където чете курсове по административно право, обща и специална част (1940-1944 г.).

След завръщането си от специализацията в гр. Йена постъпва на работа в Министерството на вътрешните работи и народното здраве първо като юрисконсулт, впоследствие като главен юрисконсулт и като главен секретар на министерството. От този период е ползотворната му научна дейност, както и дейността му по анализиране, консултиране и защитаване пред съда на министерството на вътрешните работи и народното здраве по прилагането на новото законодателство след 1934 г. Има редица публикации в научните списания, в които прави прегледи на актуални проблемни въпроси от областта на административното право и процес, полицейското и данъчното право. Постоянен сътрудник и автор на публикации в почти всеки брой на списание „Общинска автономия“, както и автор на редица общотеоретични статии в списание „Юридически архив“. В тези публикации Бончев засяга и дава оригинални становища по същността и практическото приложение на институтите на мълчаливия отказ и срока за неговото обжалване, неправомерното административно изпълнение, административния акт-предписание, държавната полиция, мерите като недвижими имоти и възможността за делбата им, полицейските наказателни заповеди, йерархическия и административния надзор над общините, мълчаливата отмяна и отмяната от Върховния административен съд на общи (нормативни) административни актове, конкуренцията между общи административни актове, населеното място като институт на общинското и административното право, общината като страна в процеса, общинските вземания и способите за погасяването им, висшите правителствени актове, и др.

Автор е на две забележителни и дълго време единствени по рода си монографии от областта на административното право – обща и специална част: „Закон и правилник. Общият административен акт в системата на българското, немското и френското публично право“ (С., печ. Д. Провадалиев, 1939, 299 с.) и „Административно право. Особена част. Полицейско право“ (С., печ. Д. Провадалиев, 1942, 256 с.).

В първата монография за пръв път се анализират доктриналните и юриспруденциалните схващания и постановки във френското, немското и българското право относно същността, пороците и възможността за защита срещу закона и правилниците и наредбите, издавани от изпълнителната власт. Монографията остава единствена по рода си в нашето право почти седем десетилетия.

Втората монография е първият труд по особена част в нашето административно право. В него доц. Бончев по блестящ начин съчетава доктриналните постановки на немското (пруско) полицейско право – източник на редица положения в Наредбата-закон за държавната полиция от 1937 г., постановките на френското административно право – източник на нашия административен процес, пречупени през особеностите на българските специални закони и подзаконови нормативни актове в областта на полицията.

Животът и творческият път на доц. Бончев е прекъснат трагично. Скоро след преврата на 09.09.1944 г. той е арестуван и изчезва. За разлика от многото други опити да бъдат узаконени убийствата без съд и присъда след преврата, името му не е дописано сред обвиняемите и осъдените „задочно“ от Народния съд. За него е издаден надлежен акт за безследно изчезване, определящ за дата на последна вест за него 24.09.1944 г.

Към въпроса за отграничаване на вътрешнослужебните актове от други правни актове във ведомствата*

Анотация: Статията разглежда научните и практическите въпроси, свързани с вътрешнослужебните актове, в контекста на реформите в стопанската и административната сфера на страната в края на 80те години на 20ти век. Работата е продиктувана от липсата на яснота и единство по въпроси, свързани с приложението на вътрешнослужебните актове, както и от въвеждането на нови положения в законодателството – създаване на нови правни субекти, поставяне  началото на принципа на самоуправлението, приемане на ново административно-териториално деление. Авторката си поставя за цел да даде ясна характеристика на вътрешнослужебния акт и въз основа на това да открие съществените разлики между последния и други актове, издавани във ведомствата –  методически указания, инструкции, вътрешни (нормативни) актове, актове по повод на вещи, окръжни писма. Подробният анализ на правната същност на всеки един от посочените актове се основава на многобройни примери, които правят статия особено актуална и за съвременното административно право.

Ключови думи: индивидуален акт, нормативен акт, вътрешнослужебен акт, инструкция, методически указания, актове-разпореждания, асоциации, ведомства, служба, организационна подчиненост.

Четвъртата влacт (учението за висшите правителствени актове)

Встъпителна лекция

Бончо М. Бончев,
редовен доцент

Анотация: „Институтът на висшите правителствени актове под това наименование е познат на българското административно право в периода 1912-1948 г., в който период е уреден и законодателно. Намерил своя произход във френското административно право, той е възприет и у нас и на него внимание е обърнала и административнопроцесуалната наука. Във встъпителната си лекция като хабилитиран преподавател по право в Юридическия факултет на Софийския държавен университет доц. Бончо Бончев анализира произхода, значението и обхвата на действие на този административноправен институт. В размирното време на Втората световна война доц. Бончев има смелостта да се противопостави на често срещаната практика за изключване на цели категории административни актове от съдебен контрол от страна на административния съд под предлог на защита на националната сигурност и под предлог на съществуването на някаква „четвърта власт“, която дава право на правителството за управлява contra legem или praeter legem. Каквато и форма на държавно управление да има в една държава, според доц. Бончев тя трябва да стои под господството на формалния закон, независимо от това кой ще го постановява, като изпълнението на този закон се контролира от административно правосъдие. Във формалния закон се крие основният елемент за едно здраво общежитие – това е правото, като предварително дадена и общоважима норма. Една система на управление с неподсъдни подзаконови актове крие според доц. Бончев в себе си опасния бацил за разколебаването на вярата в правото, а заедно с това и за разлагане на самото общежитие.“

Ключови думи: висшите правителствени актове, административно право, френско право, политически актове, четвърта власт, административни актове, изключения от съдебен контрол, неподсъдност, административно правосъдие, формален закон, бланкетни законови норми.

Администрация и правосъдие в Германия. Разделението на правосъдието и администрацията в миналото*

 Петко Стайнов

*С., Придворна печатница. 1923. 35 с.

Анотация: Как да се контролира от независим съд държавната намеса в живота на гражданите, е труден въпрос, при отговора на който е добре да се познава и опитът на Германия. В статията на проф. Стайнов се прави историческо проследяване на  „бавната еволюция“ в развитието на административното правосъдие в Германия – от феодалната държава, през абсолютизма, през полицейската държава и правосъдната дърава до идеята за правовата държава (Rechtsstaat). Съществен белег на правовата държава по германски е именно защитата на правата срещу актовете на изпълнителната власт пред административното правосъдие. Проф. Стайнов разглежда възникването и обособяването на административното правосъдие – първо отделянето от самата администрация и признаването на съдебния контрол, а след това и от гражданските съдилища. С това може да се твърди, че е изпълнена целта да се проверяват действията на  администрацията от правосъдието. Накрая проф. Стайнов стига до дефинирането на правовата държава като „държава, която поставя в съобразност дейността на администрацията с принципите на правото, съобразност, която гражданите могат да наложат, като се отнесат до съдилищата; по тоя начин гражданите добиват една закрила на правата си, които администрацията е застрашила. Само като се има това предвид, може да се каже, че в правовата държава осъществяването на административното право се пада на административните власти.“

 Ключови думи: съдебна власт, административно правосъдие, администрация, права на гражданите, правова държава, Германия.

Бележки върху законопроект № 754-01-16 / 01.06.2017 г. за изменение и допълнение на АПК

Законопроект № 754-01-16/01.06.2017 г. за изменение и допълнение на АПК вече е приет на първо гласуване от парламента. Това е сериозен повод за размисъл върху някои от текстовете на законопроекта.

Да се позанимаем с въпросите около административното наказване

Днес искам да се опитам да осветля някои от тези точки от областта на административното наказване, по които има спорове и мъчнотии, като очаквам, че други колеги юристи, особено тези от практиката, също ще намерят случай да повдигнат съответни въпроси и дадат осветление по тях, или пък ще се изкажат по застъпваните днес от мен тук становища, или по становищата, които други колеги са заели...

Решение на Държавния съвет на Франция относно забраната за носене на традиционни религиозни облекла

Ако кметът е натоварен по силата на горепосочените разпоредби в точка 4 да поддържа реда в общината, той трябва да примири изпълнението на своята мисия с уважението към свободите, гарантирани от законите. От това произтича, че правилата по охрана, които издава кметът на крайбрежната община, за да регламентира достъпа до плажа и къпането, трябва да са съобразени, необходими и пропорционални единствено с оглед нуждите на обществения ред, така както произтичат от обстоятелствата на времето и мястото, и като се държи сметка за изискванията, които предполагат добрият достъп до плажа, сигурността на къпането, както и хигиената и благоприличието на плажа. Кметът няма правото да стъпва на други съображения, а ограниченията на свободите, които въвежда, трябва да бъдат оправдани от рисковете за засягане на обществения ред. 

Реабилитацията на наказанието глоба – реалност и възможни решения

Наказанието глоба, разгледано в системата на наказанията по действащия Наказателен кодекс и съгл.чл. 36 от НК може да се определи като средно по степен на тежест наказание, доколкото най – тежкото е доживотния затвор, а най – лекото е общественото порицание. Самото наказание, в низходяща скала на чл. 36, ал.1 от НК е след наказанията предвиждащи лишаване от свобода – доживотен затвор, лишаване от свобода, както и след по – леките пробация и конфискация на имущество. 

Нашето административно правосъдие

Законът за административното правосъдие е в сила от 1 септември 1912 г., обаче поради войната 1912-1913 г. Върховният административен съд бе учреден и почна да действа от 1 ноември 1913 г. Макар и твърде къса, дейността на този институт не закъснява да упражни благоденствен ефект за отдавна многожеланото установяване на законност в администрацията и изобщо в проявленията на функциите на изпълнителната власт. Резултатите са налице. Днес никой вече не отрича абсолютното без­пристрастие и високата компетентност на Върховния административен съд; никой не се съмнява, че у него ще намери всички възможни га­ранции за едно истинско правосъдие.

 

25 години административно правосъдие

Повод за тези бележки ми дават двете знаменателни статии на уважаемия г-н Ив. Кирияков, главен прокурор при Върховния административен съд, поместени в броеве 11 и 12 на сп. „Адвокатски преглед“ от 16 февруари и 1 март т. г. Пропити с чувство на истинска правда и дълбока човечност, тези статии са първи от тоя род у нас и заслужават толкова повече внимание, защото изхождат от един върховен магистрат, дългогодишен служител на административното правосъдие. С присъщата си скромност, г-н Кирияков само посочва някои подобрения и корекции, които, според него, трябва да се внесат в Закона за административното правосъдие; той се отказва да преценява качеството на дейността на Върховния административен съд, нито отговаря на поставения си въпрос: какви са резултатите от дейността на този съд, можа ли той да оправдае надеждите, възлагани на него при създаването му, и можа ли, поне отчасти, да задоволи нуждата от едно добро административно правосъдие у нас?