История на правото

За личността и тезите на ренесансовия учен Любен Диков и мястото и ролята на съдията в утвърждаването на каузата "справедливо правосъдие"

Анотация: Възможна ли е съвременна задълбочена и отговорна дискусия у нас за ролята на съда? Този въпрос поставя съдията Константин Кунчев, като защитава с професионална загриженост нейната неотложност. Текстът резюмира развитието на идеите за съдийската дейност, за да разгледа основополагащия за облика на държавата сблъсък между основните разбирания за съдията като държавен служител, чиновник, дисциплиниран в буквата на закона или съдията като овластен активен субект, осъзнал отговорността си да действа, да търси смисъла на закона, да утвърждава ценностите през призмата на индивидуалните спорове и така да формира последователна и градивна практика, която устойчиво и предвидимо защитава важните обществени блага. Авторът разглежда съвременната ситуация на българското правосъдие и критично обсъжда доминиращата обществена, а и професионална представа за роля на съдията, която позволява да се развива отчужден формализъм, липса на отговорност и неспособност да се осмисли справедливостта като основна цел.   

Ключови думи: съд, съдия, правна система, тълкуване на закона, съдебен формализъм, справедливост

ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА МАГНА ХАРТА

През 2015 г. бяха отбелязани 800 години от приемането на Великата харта на свободите (Магна Харта) – първият документ, установяващ принципа на върховенство на правото. По този повод на 23 октомври 2015 г.в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ професор Дейвид Карпентър, експерт по средновековна история в лондонския Кингс Колидж, изнесе публична лекция. [1]

Представяме най-важните моменти от лекцията на проф. Карпентър в превод на български език.. 

Пълен аудио-запис на събитието на английски език е достъпен  тук

[1]Съорганизатори на събитието бяха Посолството на Великобритания у нас, Институт Отворено общество – София и Фондация „Америка за България”. 

Въпроси на съдебната система в юриспруденцията на Конституционния съд*

Анотация: Статията представя подробно юриспруденцията на Конституционния съд по съществени въпроси за съдебната система. Авторът посочва и коментира решения, засягащи управлението, бюджета на съдебната власт и основните нейни структурни и функционални елементи. Интересен е прегледът на задължителните тълкувания на КС, чрез които се постига „съжителство“ между  структурите на съдебната власт отпреди 1989 г. и новите конституционни изисквания. Разглежда се спорният въпрос за обвързващото съдебно тълкуване в контекста на ограничаване на индивидуалната независимост на съдията. Проф. Неновски обръща специално внимание и на принципа на независимост на съдебната власт, както и на практиката на съдилищата по прилагане на чл. 150 от Конституцията от 1991 г.

Ключови думи:  Конституционен съд, Върховен административен съд, Върховен касационен съд, съдебна власт, съдебна система, Висш съдебен съвет, магистрати, бюджет, противоконституционност, Ж. Сталев,  юриспруденция, указ, закон, преходен период, управление на съдебната власт, бюджет на съдебната власт

Четвъртата влacт (учението за висшите правителствени актове)

Встъпителна лекция

Бончо М. Бончев,
редовен доцент

Анотация: „Институтът на висшите правителствени актове под това наименование е познат на българското административно право в периода 1912-1948 г., в който период е уреден и законодателно. Намерил своя произход във френското административно право, той е възприет и у нас и на него внимание е обърнала и административнопроцесуалната наука. Във встъпителната си лекция като хабилитиран преподавател по право в Юридическия факултет на Софийския държавен университет доц. Бончо Бончев анализира произхода, значението и обхвата на действие на този административноправен институт. В размирното време на Втората световна война доц. Бончев има смелостта да се противопостави на често срещаната практика за изключване на цели категории административни актове от съдебен контрол от страна на административния съд под предлог на защита на националната сигурност и под предлог на съществуването на някаква „четвърта власт“, която дава право на правителството за управлява contra legem или praeter legem. Каквато и форма на държавно управление да има в една държава, според доц. Бончев тя трябва да стои под господството на формалния закон, независимо от това кой ще го постановява, като изпълнението на този закон се контролира от административно правосъдие. Във формалния закон се крие основният елемент за едно здраво общежитие – това е правото, като предварително дадена и общоважима норма. Една система на управление с неподсъдни подзаконови актове крие според доц. Бончев в себе си опасния бацил за разколебаването на вярата в правото, а заедно с това и за разлагане на самото общежитие.“

Ключови думи: висшите правителствени актове, административно право, френско право, политически актове, четвърта власт, административни актове, изключения от съдебен контрол, неподсъдност, административно правосъдие, формален закон, бланкетни законови норми.

Развой на българското наказателно право от Освобождението на България до днес*

Анотация: В статията проф. Долапчиев прави общ преглед на шестдесетилетното развитие на наказателното законодателство на Следосвобожденска България. Наследила архаичния Отомански наказателен кодекс, България прави опити да възприеме всички модерни законодателни образци в наказателното право на Запад. В хода на историческите перипетии обаче законодателят ни прибягва към извънредни мерки и към крайни отклонения от обикновеното наказателно законодателство. Статията завършва с оптимистична надежда за реформа на наказателния закон в модерен европейски дух.

Ключови думи: наказателен закон, общо наказателно законодателство, странично наказателно законодателство, извънредно наказателно законодателство, военно-наказателно право, система на наказанията, реформа

Любомир Милетич ‒учен и общественик

Любомир Милетич ‒учен и общественик (word)
Любомир Милетич ‒учен и общественик (pdf)

проф. Борис Яновски**

 Анотация*: „В статията проф. Борис Яновски разглежда очертава научния и обществен принос на преподавателя при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един от неговите създатели, на учения, обществения деятел, славянина и несломимия български патриот проф. Любомир Милетич. В статията се разглежда и значението и дейността на Македонския научен институт и на редица преподаватели юристи от Софийския университет, заети в дейността на Македонската организация – Силяновски, Алексиев-Миладинов, Благоев.Разглежда се и конфликтът между правителството на Стамболийски и управата на Софийския университет по повод правописната реформа на Омарчевски, както и позицията на проф. Милетич по отношение на деветоюнския преврат.“

Ключови думи: научна дейност, Македонски научен институт, Силяновски, Алексиев-Миладинов, Благоев, академична автономия, правописна реформа, държавен преврат, научна кариера.

 

** Биографична справка за проф. Яновски на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/8/5/--1.

* Публикувано в сп. „Македонски преглед“, г. XIV, 1991, кн. 2.

ИСТОРИЧЕСКИЯТ МЕТОД В ЦИВИЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ[1]

 Анотация:   

Сравнението на един правен институт, уреден в днешните законодателства, с майсторски разработеното римско право е от особено значение за определяне генезиса на този институт, ни казва проф. Иван Базанов в своята статия „Историческият метод в цивилните изследвания“. Още със самото заглавие той ни подсказва, че в центъра на труда му ще бъде историческият метод, затвърден от знаменитата историческа школа на Савини. В статията си авторът доказва полезността на този метод като напълно оправдан екскурс на съвременния цивилист в областта на римското право. В статията се извършва широка историческа ретроспекция на етапите, през които преминава правото на Римската империя, от творенията на класическите юристи в разцвета на империята до регламентацията в кодекс, съставен от конституции,  повлияни от духа на областните национални права, които по техниката се  явяват  „произведение на упадъка на правното производство“.  Според автора именно този хронологически мащаб на изследванията спомагат да обосновем и обясним, а не да помирим разногласията  между текстове от различни времена и епохи в развитието на римското право. Методът на школата на Савини ни дава в пълнота същността на един правен институт, проследявайки неговото развитие в исторически план.

 Ключови думи: Савини, исторически метод, историческа школа, романисти, пандектисти, пандектно право, римско право, Corpus juris civilis, Дигестите. 

Даренията между годеници и чл. 317, ал. 3 на Закона за наследството*

Анотация: „Статията на проф. Венедиков разглежда съдбата на даренията между годеници при нестанал брак. Този въпрос е бил спорен в съдебната практика и теорията у нас в края на XX век, като от статията на проф. Венедиков е видно, че споровете са предизвикани от сблъсъка на обичайноправните възгледи и на влиянието на западните законодателни образци, от които е реципирана действалата у нас уредба на даренията. Авторът проследява развитието на годежа в правото на народите на Римската империя, през византийското право и българското обичайно право, за да заключи, че виновно развалилата годежа страна у нас не може да иска връщане на дадените от нея годежни подаръци. От теоретическа и практическагледна точка продължава да бъде значимо разграничението между различните модалитети на правните сделки, което проф. Венедиков прави, включително и разглеждането на отричаната от проф. Венедиков теория за предпоставката като недоразвито условие на правната сделка.“

             Ключови думи: дарения, годеници, нестанал брак, отмяна, обичайно право, законодателна рецепция, годеж, условие, модалитет на правна сделка, предпоставка

Към въпроса за допущане жените правнички да упражняват адвокатска професия

Преди всичко, от текста на Закона за адвокатите не може да се извади заключението, че до упражнението на адвокатската професия се допускат само мъже и че от това са изключени лицата от женски пол. Изтъкваният от някои аргумент, основавайки се на факта, че в чл. 1 от Закона за адвокатите, който изброява общите и положителни качества, които трябва да притежава кандидатът за адвокат, се говорело само за „български поданик“ (в мъжки род), не може да се приеме за достатъчно убедителен за това, че жените са изключени от достъп до адвокатската професия. В Закона за държавните служители, и в други закони, се говори само за „български поданик“, но до днес никой не е оспорил законността на назначенията на жени за държавни служители. В системата на нашето законодателство е прието съществителните имена и местоименията да се употребяват в мъжки род, като под тях разбират винаги и лицата от женски пол.

Развитие и характер на законодателството в България

Правото, което е една от големите обществени сили, се развива безспирно в течение на времето. То е подчинено на законите за еволюцията. Главните фактори на неговото развитие са три: законът, съдебната практика и доктрината - или учението на правниците. Всички тия три фактора сътрудничат за неговия успех; тяхното действие обаче не е еднакво: съдебната практика и доктрината по-скоро допълват делото на законодателя.