Наказателно право и процес

Властта да се наказва и властта да се възпитава*

 СИМЕОН ГРОЙСМАН, гл. ас., д-р

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

 

Анотация: Статията представя възможните цели на наказанието и анализира идеята за корективното въздействие и превъзпитание на осъдения в исторически и философски контекст. Изследването стига до заключението, че социалистическа Бъргария се отличава с избора си в полза на превъзпитанието като основна цел на наказанието в Наказателния кодекс от 1968 г. Още по-голям парадокс се открива в запазването на този авангарден модернистичен опит за законодателно социално инженерство в продължение на 50 години. След падането на социалистическите режими марксисткото оправдание за възпитателната власт на държавата e премахнато, а жаждата за възмездие се превръща в основен аргумент в обществената дискусия за престъпленията. Вярата във възможността за реабилитиране на престъпниците днес е изчезнала заедно с институционалните възможности за интензивно въздействие върху тях. Това повдига въпроса за бъдещото развитие на българското наказателно законодателство за дефиниране на една по-реалистична цел на наказанието, за която ще има достатъчно институционални възможности, които да се използват в пенитенциарната практика.

 Ключови думи: цел на наказанието, наказание, наказателна репресия, реабилитация на извършители на престъпления, история на българското наказателно законодателство

*Публикувано в сб. Съвременни предизвикателства пред наказателното законодателство, съст. Пламен Панайотов, Георги Митов, Николета Кузманова, София, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2018, с. 275-290.

Изпълнително ли е поведението, усвоено от оръдието на посредствения извършител?*

Анотация: В статията проф. Жабински опровергава преобладаващата тогава теза, че изпълнително е не поведението, което се усвоява от посредствения извършител, а поведението, усвоено от оръдието на посредствения извършител. Авторът последователно разглежда както същината на посредственото извършителство, така и разликата между поведението на посредствения извършител и поведението на неговото оръдието, за да достигне до извода, че единствено и само като съставомерно ще се разглежда деянието на посредствения извършител. В статията професорът още изяснява видовете извършителство, подробно посочва и подвидовете, на които се разделя самото посредствено извършителство, като в центъра на статията поставя именно посредственото извършителство в тесен смисъл на думата – случая, в който умисълът на оръдието не съвпада по съдържание с този на посредствения извършител.

Ключови думи: Никола Жабински, посредствено извършителство, оръдие, престъпление, умисъл, извършител.

Развой на българското наказателно право от Освобождението на България до днес*

Анотация: В статията проф. Долапчиев прави общ преглед на шестдесетилетното развитие на наказателното законодателство на Следосвобожденска България. Наследила архаичния Отомански наказателен кодекс, България прави опити да възприеме всички модерни законодателни образци в наказателното право на Запад. В хода на историческите перипетии обаче законодателят ни прибягва към извънредни мерки и към крайни отклонения от обикновеното наказателно законодателство. Статията завършва с оптимистична надежда за реформа на наказателния закон в модерен европейски дух.

Ключови думи: наказателен закон, общо наказателно законодателство, странично наказателно законодателство, извънредно наказателно законодателство, военно-наказателно право, система на наказанията, реформа

Наказателното право като защита на ценности

Статията на д-р Симеон Гройсман, главен асистент в Юридическия
факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, критично
анализира утвърденото в наказателноправната ни доктрина разбиране, че
обект на престъплението винаги са обществетните отношения. Авторът
извежда произхода на теорията от трудовете на Фойербах и руската
дореволюционна правна доктрина и обсъжда нейните недостатъци. От
позицията на аксиологическия метод защитава преимуществата на  подход,
който се съсредоточава в ценностните измерения на обекта на
наказателноправната защита, защото той позволява да се обясни
комплексно природата на  престъплението, на идеята и целите на
криминализацията и насоките на наказателната политика на една държава
въобще. Д-р Гройсман разглежда обекта на престъплението като защитена
ценност, разбирана като нещо „правилно, желано и полезно“, и излага
задълбочени доводи в подкрепа на научната си теза, че материалното
наказателно право, наказателният процес и изпълнението на наказанията
образуват един цялостен ценностен комплекс. В подкрепа на тезата си
авторът се позовава на особеностите на съвременни престъпления като
международния тероризъм, корупцията, прането на пари, чийто обект на
посегателство не би могъл да бъде изведен в истинската си сложност,
ако използваме обществените отношения като основа на «обекта на
престъплението». Д-р Гройсман обосновава, че такива сложни по
въздействие престъпления засягат множество ценностни сфери (на
общественото здраве, на функционирането на политическата система, на
социалния мир като цяло). Въпреки многообразието си обаче все пак е
възможно засегнатите ценности да бъдат посочени с уточнението, че се
отнасят до протичането на големи групи от обществени отношения. Накрая
е направена и препратка към учението на професор Венелин Ганев и
начина, по който той обосновава ценностите като основа на правото.
Статията, освен че представлява значим преглед върху основните
становища по въпроса за обекта на престъплението, застъпвани в
българската доктрина, е особено ценна и с фокусирането на вниманието
върху редица модерни феномени в наказателната политика на България
като свръхкриминалицзацията и свръхнатоварването на обществените
очаквания по отношение на наказателното право.

Ключови думи: наказателно право, обект на престъпление, обществени
отношения, защитени ценности, криминализация, наказателен процес,
криминализация, наказателна политика

Защитна реч на Димитър Тончев пред третия държавен съд

"Защитителната реч" на Димитър Тончев представлява публикуван вариант на първата част на речта на бившия министър Тончев пред Третия държавен съд, организиран от правителството на Александър Стамболийски над правителствата по времето на войните (1913-1918).

Криминологични аспекти на сексуалните престъпления с деца. Статистика. Препоръки към правораздавателните органи

Сексуалните престъпления с обект малолетни и непълнолетни лица имат някои особености. В повечето случаи едно по-възрастно пълнолетно или непълнолетно лице използва своята доминираща позиция, физическо или психическо превъзходство, незнанието, доверието или зависимостта на малолетното дете с основната цел да удовлетвори половото си желание.

Развитие на наказателнопроцесуалното право [1]

 Статията на акад. Павлов проследява развитието на българското наказателнопроцесуално право в периода 1944 – 1984 г. и отбелязва най-значимите процесуални и устройствени закони, които регламентират основните институти и органи на наказателното правосъдие. Доброто познаване на историята и развитието на наказателнопроцесуалното право е необходимо не само при тълкуването на процесуалните разпоредби за правилното им приложение, но и при преценката относно необходимостта от законодателни промени, техните цели, ефекти и перспективи.  

Реабилитацията на наказанието глоба – реалност и възможни решения

Наказанието глоба, разгледано в системата на наказанията по действащия Наказателен кодекс и съгл.чл. 36 от НК може да се определи като средно по степен на тежест наказание, доколкото най – тежкото е доживотния затвор, а най – лекото е общественото порицание. Самото наказание, в низходяща скала на чл. 36, ал.1 от НК е след наказанията предвиждащи лишаване от свобода – доживотен затвор, лишаване от свобода, както и след по – леките пробация и конфискация на имущество. 

Съкрушителната защита на гражданските свободи от върховния съдия Соня Сотомайор в контекста на Четвъртата поправка на Конституцията на САЩ

Тълкуването на Четвъртата поправка се е променяло през годините, като защитата на правото е била ограничавана от по-консервативни състави и разширявана от разбиранията на по-либерални състави на Върховния съд, като например от състава по времето Ърл Уорън (1953–1969). Именно под неговото председателство са осъществени едни от най-дълбоките реформи в съдебната система на САЩ. След като Уорън напуска поста си, той оставя след себе си началото на нови тенденции в множество направления.

По някои въпроси за причинната връзка в наказателното право

Публикуваме статията на Кръстьо Кръстев По някои въпроси за причинната връзка в наказателното право” (сп. “Социалистическо право”, 1961 г.), в която, рецензирайки монографията на Панайот Гиндев „За някои категории на диалектическия материализъм и тяхното приложение в наказателното право”, авторът обсъжда основните елементи на  понятието за причинната връзка и случайността в наказателното право. Статията е актуална и днес въпреки дистанцията на времето и идеологическите условности на епохата. Авторът обоснована тезата, че причинната връзка, «с която борави наказателното право, е обективно съществуваща връзка между общественоопасно човешко поведение и предизвиканите от него реални промени в обективния мир, връзка от рода на тия, с които борави естествознанието, техниката, медицината и др. Тя не е специална юридическа категория, за да изисква като критерий специална юридическа практика». Кръстьо Кръстев е дългогодишен съдия, който е посветил целия си професионален път на разглеждане на наказателни дела. Статията е информативна и за полезната традиция българските съдии  да  участват в научни дискусии и да полемизират с научни аргументи основните институти на наказателното право в утвърждаване на разбирането, че разностранните интереси на съдията са необходимо условие за качеството на правосъдието и за неговия положителен социален ефект.