Съдебна независимост

Защо Адолф Хитлер пощадява съдиите: съдебна съпротива срещу нацистката държава

Петър Гравер

Резюме

Нацисткият режим разчита на лоялни съдии, които с готовност участват в трансформирането на либералния германски закон в инструмент за подтисничество, дискриминация и геноцид. Тази цел е постигната без съществено вмешателство в дейността на съдилищата и без предприемането на дисциплинарни мерки срещу съдиите. Не всички съдии обаче са съучастнически настроени слуги на режима — някои от тях му дават отпор именно в качеството си на съдии. Въз основа на казуси и на съществуващата литература тази статия разграничава две форми на противопоставяне на съдебната система срещу властимащите — явно и тайно, от една страна, и противопоставяне в рамките и извън рамките на това, което властимащите приемат за даденост в пределите на установения правен ред. Статията се стреми да обясни страхопочитанието на нацисткия режим към съдебната система, което се корени в институционалната теория и в концепцията, според която решенията, които се вземат в настоящето, се предопределят от тези, които са взети в миналото (path dependency). В Германия западноевропейската правна традиция, която разглежда правото като автономна институция с независима съдебна власт, е дълбоко вкоренена обществена даденост.

Превенция на корупцията сред съдиите

Увод

1.            Съгласно предоставения му от Съвета на министрите мандат Консултативният съвет на Европейските съдии (КСЕС) изготви следното Становище относно превенцията на корупцията сред съдиите.

2.             Корупцията сред съдиите е една от основните заплахи за обществото и функционирането на демократичната държава. Тя подкопава интегритета на съдебната система, който е от първостепенна важност за правовата държава и основна ценност на Съвета на Европа. Интегритетът на съдебната система е неотменна предпоставка за ефективните, добре функциониращи и безпристрастни национални съдебни системи. Той е тясно свързан с концепцията за независимост на съдилищата: последната създава условия за интегритет, а интегритетът укрепва независимостта. Днес, в контекста на многобройни атаки срещу съдебната власт, нейният интегритет е по-важен от всякога…

Сто и десет години от създаването на първата професионална организация на магистратите в България*

    АнотацияСтатията е посветена на създаването на първата професионална организация на съдиите и прокурорите в България.В първите години на ХХ в. се създават професионални организации на съдиите в редица страни на Западна Европа. Слага се началото на общоевропейски процес. Първите призиви и гласове за обединяване на българското съдийство прозвучават още в края на управлението на Народнолибералната партия, в годините, когато съпротивата срещу потъпкването на демократичните права и свободи придобива широк и организиран характер (1905-1907 г.). Основните искания на българските съдии са сходни с тези на колегите им от Западна Европа – независимост на съдебната власт, по-високо качество на правораздаването, по-добро материално положение на магистратите. Причините, които ги пораждат, са коренно различни и носят специфичен български оттенък – най-вече липсата на пълна и гарантирана несменяемост на съдиите. На 28 октомври (сряда) 1908 г. в София се провежда събрание на съдии от столицата и провинцията, което е част от поредицата срещи и разговори по повод възникналата идея за създаване на съдийско дружество. То избира специална комисия със задача да изработи проектоустав на дружеството. Събранието приема позив към съдиите в България, с който се призовават да популяризират идеята за сдружаването на магистратите и да работят за нейното осъществяване. Единственият документ, стигнал до нас, потвърждаващ не само създаването, но и конкретната и ползотворна дейност на Дружеството на българските съдии, е „Мнение на Управителния съвет на Дружеството на българските съдии по законопроекта за устройството на съдилищата“ от 19 декември 1909 г.Независимо от краткото съществуване на Дружеството на българските съдии, значението на неговото учредяване е в осъзнаването на практическата нужда от създаване на подобна организация, в очертаните виждания относно характера, структурата, целите и формите й на работа. За първи път открито и ясно организираното съдийство представя своята позиция пред обществото и управляващите и заявява готовността си да работи за издигане на престижа и авторитета на правосъдието. Полагат се основите на един модел на взаимодействие между съдиите в лицето на представителния орган на тяхната професионална организация и Министерството на правосъдието, който получава развитие през следващите години.

             Ключови думи: независимост на съдебната власт, бързина и качество на правораздаването материално положение на магистратите, несменяемост, съдийство, професионални интереси, сдружаване, стачка

Реч на проф. Малгожата Герсдорф, председателка на Върховния съд на Полската република

Реч на проф. Малгожата Герсдорф, председателка на Върховния съд на Полската република, по повод Конференция, организирана от Федералния върховен съд на Германия (Bundesgerichtshof), на тема „Върховенството на правото в Полша: пропуснати възможности?“
Карлсруе, 19-20 юли 2018 г.

Въпроси на съдебната система в юриспруденцията на Конституционния съд*

Анотация: Статията представя подробно юриспруденцията на Конституционния съд по съществени въпроси за съдебната система. Авторът посочва и коментира решения, засягащи управлението, бюджета на съдебната власт и основните нейни структурни и функционални елементи. Интересен е прегледът на задължителните тълкувания на КС, чрез които се постига „съжителство“ между  структурите на съдебната власт отпреди 1989 г. и новите конституционни изисквания. Разглежда се спорният въпрос за обвързващото съдебно тълкуване в контекста на ограничаване на индивидуалната независимост на съдията. Проф. Неновски обръща специално внимание и на принципа на независимост на съдебната власт, както и на практиката на съдилищата по прилагане на чл. 150 от Конституцията от 1991 г.

Ключови думи:  Конституционен съд, Върховен административен съд, Върховен касационен съд, съдебна власт, съдебна система, Висш съдебен съвет, магистрати, бюджет, противоконституционност, Ж. Сталев,  юриспруденция, указ, закон, преходен период, управление на съдебната власт, бюджет на съдебната власт

Положението на съдията в правовата държава*

Анотация:  Във вече класическата за модерното съдоустройство статия на д-р Фр. фон Енгел, съдия от Окръжния съд в Залцбург, от 1913 г. се разглеждат задълбочено и пространно различните аспекти на независимостта на съда и нейното значение за правовата държава. Авторът припомня думите на Бюлов, че «не законът, а законът и съдийската служба създават на народа правото му», проследява генезиса на съвременната съдийска функция и анализира съществените гаранции за независимостта на съда и нейното укрепване – служебния статус на съдията, атестирането, дисциплинирането и повишаването му, последващото обучение, начините на формиране на възнаграждението, правото на сдружаване и ролята на съдийските организации. В статията се опровергава твърдението, че независимостта е въпрос изключително на индивидуалните способности и качества на съдията, като се припомня значението на структуроопределящите социални и нормативни фактори. Д-р фон Енгел припомня, че “независимостта като качество на характера, вътрешната независимост може само допълнително да се присъедини към външната независимост, но външната независимост образува фундамента, върху който вътрешната независимост тепърва може да се развива. И в епохата на абсолютната държава имаше независими характери измежду съдиите, при все това тия съдии не можем да наричаме независими, те именно, поради справедливостта си, били преследвани.” В статията се засяга и разграничението на същинската съдебна дейност по правораздаване от съдебното администриране и охранителните производства, като се застъпва тезата, че независимостта трябва да се разпростира върху цялата съдийска служба, защото е много опасно за манталитета на съдиите, професионалната култура и отношението на другите власти към тях разграничаването на съдията като чиновник и такъв по същество. Още в началото на ХХ век дискусията за устройството и организацията на съдебната институция обхваща идеите за разтоварването на съдията от бюрократичния процес с развитие на компетентна помощна администрация и за служебно израстване на съдията на място, така че идеята и стремежът за кариера по вертикала да не се превръщат сами по себе си в угроза за независимостта.  

Ключови думи: съдебна независимост, разделение на властите, статус на съдията, натовареност, атестиране, повишаване и наказване, съдебна администрация, правова държава, Австрия, Германия, съд.

Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност

Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност word
Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност pdf

 Любен Ан. Диков

              Анотация: Студията* на проф. Диков** разглежда деятелността на съдията в светлината на модерните в началото на 20 век теории, които се стремят да освободят съдията от оковите на буквата на закона, най-вече – теорията за свободното право. Авторът разглежда въпроса за празнините в правото и за правоприлагането по аналогия. Подробно се обосновава ролята на просветения съдия за формиране на правното убеждение на членовете на обществото. Авторът пледира за съдии, които не само познават законите из основи, но и които хуманно, с усъвършенстван такт и чувство за социална справедливост ги прилагат по начин, който усъвършенства правото и обслужва самия обществен живот. Поддържа, че само от съдийство, което притежава тези качества и което не е претоварено в своята работа, може да се очакват успешни резултати.

            Ключови думи: правно убеждение, позитивно право, справедливост, свободно право, социална справедливост, просветен съдия, празнини в правото, правоприлагане по аналогия, усъвършенстване на правото

* Изследването е част от монографията „Исторически и сравнителни изследвания върху: 1. Грешката в мотива при завещателните разпореждания; 2. Clausula rebus sic stantibus в частното право; 3. Същност на съдийската деятелност”, София - Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1923 г.

** Д-р, Член на Софийския окръжен съд.

Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ

Кристиан Таков

Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ word
Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ pdf

През юли 2012 г. за първи път 7 граждански организации (Съюз на съдиите в България, Асоциацията за Европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за правата на човека, РискМонитор, Институтът за развитие на публичната среда, Център за либерални стратегии, Национална мрежа за гражданско наблюдение на съда) препоръчаха шестима кандидати за ВСС от квотата на Народното събрание, сред които и Кристиан Таков. Гражданската листа беше предложена на всички парламентарни групи в последния ден за внасяне на кандидатури, когато вече става ясно, че никоя политическа сила няма да се обърне към гражданското общество в открит процес на комуникация и няма да обяви какви са нейните приоритети в съдебната реформа, съответно, какви са критериите, по които ще се спре на своите избраници. Целта на гражданската листа беше да се въведе демократичната практика подкрепени от гражданското общество кандидати да се включват на свое основание в подобни избори.

В откритата си позиция организациите споделят разбирането, че предстоящата реформа на модела на ВСС трябва да изпълни с ново съдържание парламентарната квота и тя да се превърне в действен инструмент за гражданско участие в администрирането на съдебната власт. Всеки от предложените е човек с биография, която не позволява да бъде неглижиран, нито допуска въпросите “кой е този”, “откъде се появи” или “чий човек е”, защото трудът му е дал качествени резултати, които могат да бъдат проследени и прочетени. А това, както се изтъква в писмото до народните представители, е от първостепенна важност, защото основният дефицит на ВСС, част от механизма на неговата зависимост, е осезаемата липса на компетентност. Депутатите не се отзоваха на призива да дадат път “за реална конкуренция на идеи и качества, вместо да бранят уюта на задкулисието, в което да се сключват предварителни сделки, обезсмислящи цялата предстояща процедура, и отново да се възпроизвеждат онези зависимости, които опорочават независимостта на ВСС и ерозират капацитета му да реформира системата”. Ако бяха, последните 5 години щяха да изглеждат различно.

            Публикуваме концепцията на Кристиан Таков с дълбоко уважение към светлата му памет и с безмерна благодарност за щедростта на таланта му и силата на духа му.

 

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии

Шазиа Синх**

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии (word)
Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии (pdf)

Анотация: Социалните медии и сайтове като Фейсбук, Туитър и LinkedIn коренно промениха нашия социален живот и са преобладаващият начин, по който общуваме един с друг. Дали става въпрос за лична или професионална употреба платформите на социалните медии водят до множество усложнения. Какво да публикуваме, до кого да изпратим покана за приятелство, с кого да споделяме информация и кои промени в работата да споделяме, са само част от проблемите, пред които потребителите на социалните медии са изправени ежедневно. Тези усложнения само се умножават, що се отнася до съдиите. Приемливото използване на социалните медии от съдията е далеч по-сложно поради особения му статус и възможности за влияние. С почти 1,5 милиарда потребители във Фейсбук и 300 милиона потребители в LinkedIn, възможността това, което публикувате в социалните медии да бъде видяно, е изключително голяма. Съдиите трябва да имат предвид това. Използването на социалните медии замъглява границите на приемливото поведение на съдията в интернет. Въпреки че Американската асоциация на юристите (АВА) и някои други правопорядъци са предоставяли някои консултативни становища за това какво е допустимото съдийско поведение в платформите на социалните медии, становищата не са уеднаквени и не са от голяма полза. Тези бележки поставят този проблем и предоставят ръководство за съдиите за това какво може да бъде приемливото използване на социалните медии.

Ключови думи: социални медии, приложими принципи, контакти, ограничения,независимост, индивидуални права.

* Публикувана в Journal of Law, Technology & the Internet, Vol. 7, 2016. Превод Калин Калпакчиев, Крум Динев и Васил Петров. Редакция на превода Васил Петров. Преводът се публикува със съгласието на автора.

** Shaziah Singh e адвокат в Benesch's Corporate & Securities Practice Group. Магистър по право от Университета Case Western Reserve (2016 г.) и бакалавър по Brain Behavior and Cognitive Science от университета в Мичиган (2011 г.)

Годишен доклад за дейността на федералните съдилища в САЩ през 2016 г.

В годишния доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г. се съдържа оценка за ролята и значението на федералните съдии за благополучието на страната и за стабилността на политическата й система. Накратко се проследява историята на създаването на федералната съдебна система и водещата ролята на съдиите за поддържане на социалния баланс и справедливост в обществото. Подчертава се значението на личността на федералния съдия за високото доверие и авторитет, с които се ползва правосъдието в очите на гражданите.