Съдоустройство

СЪД ЗА ПРЕРЕКАНИЯ*

Анотация: „Съдебна институция, наречена Съд за пререкания, е съществувала у нас под това име в периода 1912 г.-1948 г. През 1996 г. с разделянето на единния Върховен съд на на две върховни съдилища – Върховен касационен и Върховен административен съд, веднага възниква необходимостта от създаване на съдебен орган, който да разрешава спорове за подсъдност между тези два най-висши съдебни органа. Създаденият от ЗСВ (1994) и съществуващ и понастоящем смесен петчленен състав от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС отдавна заслужава вниманието на доктрината, която явно е забравила за стария Съд за пререкания. Налага се обсъждането на конституционосъобразността и целесъобразността от поверяването на разглеждането на спорове по същество на тези смесени съдебни състави, както и на институционализирането на Съд за пререкания днес.“

Ключови думи: Съд за пререкания, спор за подведомственост, спор за подсъдност, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, положителен спор, отрицателен спор, конституциносъобразност, целесъобразност, трети върховен съд.

Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност

Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност word
Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност pdf

 Любен Ан. Диков

              Анотация: Студията* на проф. Диков** разглежда деятелността на съдията в светлината на модерните в началото на 20 век теории, които се стремят да освободят съдията от оковите на буквата на закона, най-вече – теорията за свободното право. Авторът разглежда въпроса за празнините в правото и за правоприлагането по аналогия. Подробно се обосновава ролята на просветения съдия за формиране на правното убеждение на членовете на обществото. Авторът пледира за съдии, които не само познават законите из основи, но и които хуманно, с усъвършенстван такт и чувство за социална справедливост ги прилагат по начин, който усъвършенства правото и обслужва самия обществен живот. Поддържа, че само от съдийство, което притежава тези качества и което не е претоварено в своята работа, може да се очакват успешни резултати.

            Ключови думи: правно убеждение, позитивно право, справедливост, свободно право, социална справедливост, просветен съдия, празнини в правото, правоприлагане по аналогия, усъвършенстване на правото

* Изследването е част от монографията „Исторически и сравнителни изследвания върху: 1. Грешката в мотива при завещателните разпореждания; 2. Clausula rebus sic stantibus в частното право; 3. Същност на съдийската деятелност”, София - Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1923 г.

** Д-р, Член на Софийския окръжен съд.

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии

Шазиа Синх**

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии (word)
Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии (pdf)

Анотация: Социалните медии и сайтове като Фейсбук, Туитър и LinkedIn коренно промениха нашия социален живот и са преобладаващият начин, по който общуваме един с друг. Дали става въпрос за лична или професионална употреба платформите на социалните медии водят до множество усложнения. Какво да публикуваме, до кого да изпратим покана за приятелство, с кого да споделяме информация и кои промени в работата да споделяме, са само част от проблемите, пред които потребителите на социалните медии са изправени ежедневно. Тези усложнения само се умножават, що се отнася до съдиите. Приемливото използване на социалните медии от съдията е далеч по-сложно поради особения му статус и възможности за влияние. С почти 1,5 милиарда потребители във Фейсбук и 300 милиона потребители в LinkedIn, възможността това, което публикувате в социалните медии да бъде видяно, е изключително голяма. Съдиите трябва да имат предвид това. Използването на социалните медии замъглява границите на приемливото поведение на съдията в интернет. Въпреки че Американската асоциация на юристите (АВА) и някои други правопорядъци са предоставяли някои консултативни становища за това какво е допустимото съдийско поведение в платформите на социалните медии, становищата не са уеднаквени и не са от голяма полза. Тези бележки поставят този проблем и предоставят ръководство за съдиите за това какво може да бъде приемливото използване на социалните медии.

Ключови думи: социални медии, приложими принципи, контакти, ограничения,независимост, индивидуални права.

* Публикувана в Journal of Law, Technology & the Internet, Vol. 7, 2016. Превод Калин Калпакчиев, Крум Динев и Васил Петров. Редакция на превода Васил Петров. Преводът се публикува със съгласието на автора.

** Shaziah Singh e адвокат в Benesch's Corporate & Securities Practice Group. Магистър по право от Университета Case Western Reserve (2016 г.) и бакалавър по Brain Behavior and Cognitive Science от университета в Мичиган (2011 г.)

Търновският апелативен съд

В статията се проследява историята на съществуването на Търновския апелативен съд, който три пъти е бил откриван и след това закриван. Интерес представляват причините и основанията, които са служили за обосноваването на нуждата от съществуване на съда, а после – и за нейното отпадане. Показателно е, че за структурата на съдилищата често от решаващо значение са били партийно-партизански, местни и други конюнктурни интереси, а не нуждите на правосъдието. Тези обстоялства са валидни и в нашето съвремие и са особено актуални в контекста на безотговорно експлоатираната тема за т.нар. съдебна карта. Познанието за историята на създаването и съществуването на съдилищата в България може да ни предпази от прибързани и погрешни решения за структурата на съдебната карта в наши дни.

 Ключови думи:

Търновски апелативен съд; Княжесто България; апелативни съдилища; Закон за устройство на съдилищата; Министерство на правосъдието; Русенски апелативен съд.

Годишен доклад за дейността на федералните съдилища в САЩ през 2016 г.

В годишния доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г. се съдържа оценка за ролята и значението на федералните съдии за благополучието на страната и за стабилността на политическата й система. Накратко се проследява историята на създаването на федералната съдебна система и водещата ролята на съдиите за поддържане на социалния баланс и справедливост в обществото. Подчертава се значението на личността на федералния съдия за високото доверие и авторитет, с които се ползва правосъдието в очите на гражданите.

Нашето обичайно право и неговото отбелязване

Автор: проф. Венелин Ганев

Струва ми се, че е време да възстановим жизнените връзки между нашето законодателство и нашия народ. Не само правните начала и правните идеи на нашите закони, но даже употребените изрази, с които законодателят формулира своята мисъл, трябва да се доближат до народа. Само когато правното регулиране на нашите семейни, битови и стопански отношения се усвои морално от народа ни и се постави в трайни психологически връзки с него, само тогава може да се установи едно устойчиво равновесие в нашия обществен и политически живот и се достигне до едно правилно, спокойно и сигурно развитие.

Нашето обичайно право и неговото отбелязване*

Струва ми се, че е време да възстановим жизнените връзки между нашето законодателство и нашия народ. Не само правните начала и правните идеи на нашите закони, но даже употребените изрази, с които законодателят формулира своята мисъл, трябва да се доближат до народа. Само когато правното регулиране на нашите семейни, битови и стопански отношения се усвои морално от народа ни и се постави в трайни психологически връзки с него, само тогава може да се установи едно устойчиво равновесие в нашия обществен и политически живот и се достигне до едно правилно, спокойно и сигурно развитие.

Критично изследване на съдебните съвети в Централна и Източна Европа

Публикуваме критичното изследване на съдебните съвети в Централна и Източна Европа „Глобални решения – регионални проблеми“ на Михал  Бобек (генерален адвокат в Съда на Европейския съюз) и Давид Кошар (преподавател в Юридическия факултет на Масариковия университет). Двамата автори разглеждат наложения в предприсъединителния процес на ЕС като условия за членство „евро-модел“ на съдебен съвет, който централизира правомощията по кариерни въпроси за съдиите и предоставя на този орган средства за контрол върху тях, и достигат до заключение, че той пренебрегва вътрешните заплахи за съдебната независимост, произлизащи от съдебната номенклатура и нейното възпроизводство. Авторите застъпват тезата, че моделът, определян като "самоуправление" на съдиите, се превръща в безгранично управление на висшите съдебни длъжности, което намират за особено тревожно в Централна и Източна Европа, където председателите на съдилища и бездруго имат силни правомощия в рамките на техните съдилища, а етичните стандарти не са утвърдени, както в старите демокрации. Според авторите, дори да се приеме, че националната среда изисква да се предостави допълнителна автономия на съдебната власт, на практика евро-моделът не е в състояние да я осигури по отношение на индивидуалните съдии и тяхната дейност, а съдебната власт не е „тя“, а „те“. През примерите от словашкия и унгарския опит авторите поддържат, че този модел предоставя възможности на една малка група от съдии да облагодетелстват своите съюзници и да формират съдебната власт в съответствие със своите виждания, включително чрез използване на „новонатрупаната“ власт за уреждане на конфликти с конкурентите, критиците или опонентите си в рамките на съдийството.

Текстът припомня и че всяко разумно структурно решение, както и всяко сравнително изследване, трябва да се основават на задълбочено разбиране на опита и познаването на контекста.

Нашите съдии

Раздаването на правосъдието е една от главните функции за държавата, при все това оценка за деятелността на главните органи на правосъдието – съдиите – у нас не се пише освен когато да се укорят или понякога похвалят, че са решили някое политическо дело неблагоприятно или приятно за тези, в чийто политически орган – вестник се пише това.

             В статията си ние искаме да направим някои разкрития за тази деятелност и да запознаем по-отблизо нашите читатели с нея.

            Най-напред ще посочим: 1) каква е задачата на съдията, а после ще изложим; 2) как отговорят на нея нашите съдии; 3) кои са причините, че те действат така и 4) как могат да се отстранят тези причини.

            При това заявяваме, за да не бъдем обвинени в партизански подбуждания, че това, което пишем се отнася до целия последен период, през който са били на власт всички наши политически партии.