Публикуваме статията "Начин за назначение и повишение на съдии и прокурори у нас (1880-1941)" от М.Габровски, който е бил председател на отделение във Върховния касационен съд на Царство България.
Дисциплинарна отговорност на съдиите у нас (1880-1941)[*]
СЪДЕБНИЯТ ИНСПЕКТОРАТ[1]
Публикуваме статията "Съдебният инспекторат" на Иван Николов, излязла през 1945 г. в списание "Юридическа мисъл". Заради институционалната ни памет, но и заради актуалността на разгледаните от автора въпроси.
Иван Николов е дългогодишен съдия в Софийския апелативен съд, главен съдебен инспектор до 1941 г., съдия във ВКС 1941-1946 г.
Инспекторатът към ВСС – накъде?
Публикуваме изследване на съдия Николай Гунчев и д-р Памела Бучкова.
Остър, тревожен, критичен и дори унищожителен. Така бе определен, след публикуването му в края на м. март т.г., докладът на Сметната палата за извършен одит на изпълнението „Институционално изграждане и ефективност на инспекционната функция на Инспектората към Висшия съдебен съвет”.
Процесуална справедливост за жертвите от престъпления
На 27.02.2015 г. в Съдебната палата в гр. София Съюзът на съдиите в България и Българска асоциация по криминология организираха среща-дискусия с проф. Ян ван Дайк на тема „Процесуална справедливост за жертвите на престъпления“. На срещата присъстваха над 50 човека, сред които г-жа Вергиния Мичева (зам.-министър на правосъдието), г-н Калин Калпакчиев (ВСС), върховни съдии и магистрати от всички нива на съдебната система, криминолози, преподаватели, социални работници, адвокати, студенти, психолози.
Правосъдие в условия на преход
Статията "Правосъдие в условия на преход" ще бъде включена в предстоящия брой на "Съдийски вестник", посветен на възстановителното правосъдие. Н. пр. посланикът на Кралство Нидерландия г-н Том ван Оорсхот споделя личните си наблюдения за процесите след апартейда в ЮАР в периода 1992-1996 г., когато е работил като дипломат в Посолството на Кралство Нидерландия в Претория. Статията отразява неговите лични впечатления, които не обвързват Посолството на Кралство Нидерландия.
Конфликтите като собственост
Настоящата статия е основополагащият текст на Нилс Кристи за възстановителното правосъдие. Сигурно затова в него той дава много информация за изворите на интелектуалното и етично вдъхновение за неговата критическа криминология. От предишните публикации в „Култура” знаем за влиянието, което оказват Зигмунт Бауман и Хана Арендт в разбирането му за обезличаващото и отчуждаващо влияние на институциите върху хората, което се превръща в основен антисоциален фактор. В „Конфликтите като собственост” Кристи споменава още двама от своите учители – Иван Илич и Пауло Фрейре. Общото за тях е чувствителността им към властта, критиката към хегемонията и господството на институциите, предрешени като „прогрес”, „професионализъм”, „технологии”, както и убедеността им, че диалогът е основа на човешката общност (древна и настояща) и на човешката същност въобще.
Някои аргументи на възстановителното правосъдие
Интервю на Румен Петров с проф. Нилс Кристи
- Доктор Кристи, във в. „Култура” (бр. 3, бр. 7 и бр. 14 от 2014 г.) бяха публикувани вече няколко ваши статии, а се надяваме скоро в България да излязат много от вашите книги. Но мисля, че все още не сме докрай наясно какво означава критическа криминология?
Възстановяване след зверствата
Това се случи след обяд на 22 юни 2011 година. Пред правителствения център (Regjeringskvartalet) в Осло избухна паркирана кола-бомба. Центърът е висока сграда, кабинетите на министрите са на последния етаж. Сградата и околностите изглеждаха така, сякаш сме във война. Осем души загинаха на място. Мнозина пострадаха сериозно и бяха настанени в болница. Впоследствие се оказа, че извършителят е попаднал в задръстване с натъпканата си с експлозиви кола и затова бомбата e била взривена час след приключване на работното време. Ако беше детонирана според плана, жертвите щяха да са стотици.