Наименованията са важни.
Наименованията оказват въздействие върху действията.
Наименованията създават очаквания.
Наименованията могат да служат за прикритие – да скрият част от истината за онова, което всъщност се е случило.

Понятието „възстановително правосъдие“ се използва като основно понятие в тази сфера. Може да се срещне в документи на ООН, в документи на Европейския съвет, в статии и книги. Понятието се промъква и в други езици – непреведено.

За мен това е лош избор на терминология.
Най-лошата част от избора на думи е думата „правосъдие“.Това ни води директно в институцията на правото.

В сравнение с отменения Закон за устройство на съдилищата (ЗУС) от 1952 г., в новия ЗУС (ДВ, бр. 23 от 1976 г.) общите актове на Пленума на ВС получиха относително подробна правна уредба, която отразява дългогодишната му практика.

В допълнение към ведомостта за хода на делата в поверения ми прокурорски надзор през миналия месец май текущата 1886 год. чест имам да Ви представя и някои кратки обяснителни към ведомостта сведения.

Публикуваме материал, посветен на учредяването и дейността на Съюза на българските съдии по време на управлението на БЗНС (1919-1923г.)*

 Публикуваме текст на академик Стефан Павлов, който представлява подбор на части от неговата основополагаща монография "Осигуряване на гражданите право на защита в наказателния процес на НРБ". Трудът на академик Павлов е издаден през 1986 г., но независимо от промените в законодателството, е запазил изцяло своята актуалност и значение за наказателнопроцесуалната ни теория и практика. Принципът на осигуряване на гражданите право на защита има широк обхват и стои в основата на модерните наказателнопроцесуални системи. В този смисъл задълбоченото изследване на академик Павлов не само не е загубило своята актуалност, но няма и аналог в съвременната българска наказателнопроцесуална теория и може да служи като ценен източник на идеи за развитието на основните институти на наказателния процес.