Трябва обаче да се признае, че колкото и да е жела­телно и наложително в една държава с изострени пар­тийни нрави да се даде по-голяма възможност на онеправданите чиновници да се борят чрез съд срещу несправедливите уволнения, назначения, премествания и пр., все пак е необходимо да се запазят известни ограничения и да се наложат известни гаранции, за да не се насърчават тъй вредните за добрия вървеж на държавната машина за­ядливости, капризи, партизанско гонение, чрез пълната сво­бода за отправяне тъжби и искове срещу държавата по тия случаи. Както историческият опит е показал на всички държави, че не бива да се оставя без всякаква спирачка на всикито, когато поиска и за каквото поиска да преследва чиновника пред съда за вреди и загуби, причинени от не­говата служба и, заради това, напълно основателно се иска по закон едно разрешение от административния съд, за да се води процеса, така и тук, когато се касае пак да се отстранят подобни тормози над службата, необходимо е все пак да се предвиди една спирачка. Това не значи, че трябва да се продължи това положение на крайност и на пълно отричане на възможността за отправяне на тъжбите за отмяна пред ВАС

Спирам се накратко и върху оплакването на колеги от нееднакво третиране на всички ни от страна на съдиите. Прави са колегите що се отнася до случаите на търпеливо изслушване на пледоарии, страдащи от гореизтъкнатите недостатъци, на некои колеги. И наистина, често пъти съдът се и нервира и дразни от пледоарията не некой малък колега, а търпеливо слуша (а може би търпеливо нищо не слуша) пледоарията на „голем“ колега, макар да е пълна с повторения, излишни неща, разливания, „осук-вания“, „масали“. Един колега ми се оплака, че като почнал да приказва по-бавно, за да може да се схване от секретаря един важен довод, веднага му забелязали: „ще диктувате ли?“. 15 мин. след това същият съд търпял друг колега — persona grata — нa часа да диктува 3 пъти по-бавно от първия колега. 

Един професор чужденец, който напоследък посети нашата страна, изказваше пред ко­леги своето учудване: „У нас става нещо много странно: за да тълкуваш вече създадените за­кони, се иска да отговаряш на един ценз – да си свършил правен факултет, да си стажувал; а да ги създаваш, което е нещо по-мъчно и по-важно, не се иска никакъв ценз. А у вас така ли е?“ Колегите юристи от София, които присъстваха на този разговор, се спогледаха и само се усмихнаха.

Изкуството да се правят закони, и то добри закони, изисква не само здрава и ясна политическа мисъл, но и логика. А когато законите са при­готвени на бързо или не са минали предварително през кодификационната комисия или през ръ­цете на школувани юристи, могат да съдържат несъобразности, които да помрачават смисъла им или да затрудняти прилагането и тълкува­нето им.