Статията на д-р Симеон Гройсман, главен асистент в Юридическия
факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, критично
анализира утвърденото в наказателноправната ни доктрина разбиране, че
обект на престъплението винаги са обществетните отношения. Авторът
извежда произхода на теорията от трудовете на Фойербах и руската
дореволюционна правна доктрина и обсъжда нейните недостатъци. От
позицията на аксиологическия метод защитава преимуществата на подход,
който се съсредоточава в ценностните измерения на обекта на
наказателноправната защита, защото той позволява да се обясни
комплексно природата на престъплението, на идеята и целите на
криминализацията и насоките на наказателната политика на една държава
въобще. Д-р Гройсман разглежда обекта на престъплението като защитена
ценност, разбирана като нещо „правилно, желано и полезно“, и излага
задълбочени доводи в подкрепа на научната си теза, че материалното
наказателно право, наказателният процес и изпълнението на наказанията
образуват един цялостен ценностен комплекс. В подкрепа на тезата си
авторът се позовава на особеностите на съвременни престъпления като
международния тероризъм, корупцията, прането на пари, чийто обект на
посегателство не би могъл да бъде изведен в истинската си сложност,
ако използваме обществените отношения като основа на «обекта на
престъплението». Д-р Гройсман обосновава, че такива сложни по
въздействие престъпления засягат множество ценностни сфери (на
общественото здраве, на функционирането на политическата система, на
социалния мир като цяло). Въпреки многообразието си обаче все пак е
възможно засегнатите ценности да бъдат посочени с уточнението, че се
отнасят до протичането на големи групи от обществени отношения. Накрая
е направена и препратка към учението на професор Венелин Ганев и
начина, по който той обосновава ценностите като основа на правото.
Статията, освен че представлява значим преглед върху основните
становища по въпроса за обекта на престъплението, застъпвани в
българската доктрина, е особено ценна и с фокусирането на вниманието
върху редица модерни феномени в наказателната политика на България
като свръхкриминалицзацията и свръхнатоварването на обществените
очаквания по отношение на наказателното право.
Ключови думи: наказателно право, обект на престъпление, обществени
отношения, защитени ценности, криминализация, наказателен процес,
криминализация, наказателна политика
Нашето обичайно право и неговото отбелязване
Автор: проф. Венелин Ганев
Струва ми се, че е време да възстановим жизнените връзки между нашето законодателство и нашия народ. Не само правните начала и правните идеи на нашите закони, но даже употребените изрази, с които законодателят формулира своята мисъл, трябва да се доближат до народа. Само когато правното регулиране на нашите семейни, битови и стопански отношения се усвои морално от народа ни и се постави в трайни психологически връзки с него, само тогава може да се установи едно устойчиво равновесие в нашия обществен и политически живот и се достигне до едно правилно, спокойно и сигурно развитие.
Нашето обичайно право и неговото отбелязване*
Струва ми се, че е време да възстановим жизнените връзки между нашето законодателство и нашия народ. Не само правните начала и правните идеи на нашите закони, но даже употребените изрази, с които законодателят формулира своята мисъл, трябва да се доближат до народа. Само когато правното регулиране на нашите семейни, битови и стопански отношения се усвои морално от народа ни и се постави в трайни психологически връзки с него, само тогава може да се установи едно устойчиво равновесие в нашия обществен и политически живот и се достигне до едно правилно, спокойно и сигурно развитие.
Колективните органи на съдиите в Германия като гаранция за независимостта на съда
Приносът на Съюза на съдиите в България в изграждането на благотворна среда за независима съдебна власт в България
Федерален Върховен съд, Решение от 4 септември 2001 г. 5 StR 92/01
Представяме решение на Федералния Върховен съд на Германия от 4 септември 2001 г., в превод на младши съдията Андрей Георгиев, което има за предмет наказателна отговорност на съдия по обвинение за извършено престъпление по § 339 от германския НК, който предвижда специален състав на престъпление – превратно упражняване на правосъдието. Според текста на закона: „Съдия, друго длъжностно лице или арбитър, който виновно използва превратно правото в полза или във вреда на определена страна при провеждане или решаване на дело, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.”
Към въпроса за допущане жените правнички да упражняват адвокатска професия
Преди всичко, от текста на Закона за адвокатите не може да се извади заключението, че до упражнението на адвокатската професия се допускат само мъже и че от това са изключени лицата от женски пол. Изтъкваният от някои аргумент, основавайки се на факта, че в чл. 1 от Закона за адвокатите, който изброява общите и положителни качества, които трябва да притежава кандидатът за адвокат, се говорело само за „български поданик“ (в мъжки род), не може да се приеме за достатъчно убедителен за това, че жените са изключени от достъп до адвокатската професия. В Закона за държавните служители, и в други закони, се говори само за „български поданик“, но до днес никой не е оспорил законността на назначенията на жени за държавни служители. В системата на нашето законодателство е прието съществителните имена и местоименията да се употребяват в мъжки род, като под тях разбират винаги и лицата от женски пол.
Развитие и характер на законодателството в България
Правото, което е една от големите обществени сили, се развива безспирно в течение на времето. То е подчинено на законите за еволюцията. Главните фактори на неговото развитие са три: законът, съдебната практика и доктрината - или учението на правниците. Всички тия три фактора сътрудничат за неговия успех; тяхното действие обаче не е еднакво: съдебната практика и доктрината по-скоро допълват делото на законодателя.
Писмо на Гьоте до Карл Август
Критично изследване на съдебните съвети в Централна и Източна Европа
Публикуваме критичното изследване на съдебните съвети в Централна и Източна Европа „Глобални решения – регионални проблеми“ на Михал Бобек (генерален адвокат в Съда на Европейския съюз) и Давид Кошар (преподавател в Юридическия факултет на Масариковия университет). Двамата автори разглеждат наложения в предприсъединителния процес на ЕС като условия за членство „евро-модел“ на съдебен съвет, който централизира правомощията по кариерни въпроси за съдиите и предоставя на този орган средства за контрол върху тях, и достигат до заключение, че той пренебрегва вътрешните заплахи за съдебната независимост, произлизащи от съдебната номенклатура и нейното възпроизводство. Авторите застъпват тезата, че моделът, определян като "самоуправление" на съдиите, се превръща в безгранично управление на висшите съдебни длъжности, което намират за особено тревожно в Централна и Източна Европа, където председателите на съдилища и бездруго имат силни правомощия в рамките на техните съдилища, а етичните стандарти не са утвърдени, както в старите демокрации. Според авторите, дори да се приеме, че националната среда изисква да се предостави допълнителна автономия на съдебната власт, на практика евро-моделът не е в състояние да я осигури по отношение на индивидуалните съдии и тяхната дейност, а съдебната власт не е „тя“, а „те“. През примерите от словашкия и унгарския опит авторите поддържат, че този модел предоставя възможности на една малка група от съдии да облагодетелстват своите съюзници и да формират съдебната власт в съответствие със своите виждания, включително чрез използване на „новонатрупаната“ власт за уреждане на конфликти с конкурентите, критиците или опонентите си в рамките на съдийството.
Текстът припомня и че всяко разумно структурно решение, както и всяко сравнително изследване, трябва да се основават на задълбочено разбиране на опита и познаването на контекста.