Анотация:

Статията разглежда въпроса за съответствието на създаденото през 2011 г. и съществено доразвитото през 2017 г. специализирано наказателно правосъдие с конституционен принцип на правовата държава. Подробно се проследява в различни исторически контексти появата и развитието на понятието за правова държава и върховенство на правото. Авторът аргументира позицията си, че принципът на правовата държава, който изключва произвола и гарантира юридическото равенство, поставя като основна конституционна граница пред специализираното наказателно правосъдие изискването критерият за неговата юрисдикция да бъде само предметен и да не може да бъде персонален.

Последователно е изведена методологическата основа за анализ на поставения въпрос, като се застъпва разбирането, че при преценката за противоконституционност трябва да се изхожда от учението за същността на принципа на правовата държава, след това да се проверят доколко са относими разработените в юриспруденцията постулати, които придават плътност на същия принцип, и в крайна сметка да се постави фокус върху онези аспекти, които могат да бъдат обосновани като приложими към конкретния казус. Такава методология във всички случаи изключва селективно и извънконтекстуално цитиране на доктрина или съдебна практика, подкрепяща предварително заета позиция по въпроса за конституционосъобразност.

В статията се очертават конституционните и международни принципи и норми, които определят границите на специализираното правосъдие, от които се извежда правилото, че критерият за специализация на правосъдието е винаги предметен – специалният закон, и никога не е предпоставен от лицата, т.е. всички лица от определена категория да се изправят пред специален съд (въобще или по определени казуси).

Разглеждайки специалното третиране на непълнолетните в национален и международен план, се защитава разграничението, че в правовата държава публичната власт не може да насочи наказателната политика към определен кръг лица по същия начин, по който осигурява особена закрила на правата на лица от уязвими групи. В случая специалните мерки не могат да се обосноват с идеята да се компенсира уязвима позиция, за да се постигне равенство. Напротив, в тези случай то водят до противното – до нарушаване на юридическото равенство – или като поставят в по-неблагоприятно положение, т.е. дискриминират, или като поставят в по-благоприятно положение, т.е. привилегироват.

Анотация: Представяме превод на решението на Конституционния съд на Словашката република, с което Законът за Специалния съд е обявен за противоконституционен като несъвместим с принципа на правовата държава, тъй като създава извънреден съд. Словашкият конституционен съд е възприел подхода да обяви съществуването на този съд за противоконституционно, а не отделните разпоредби, регламентиращи конституирането му, назначаването на съдии в него и начина на определяне на заплащането в този съд. Решението е прието със седем от тринадесет гласа, като особените мнения не са публикувани в източниците, до които редакцията на „Съдебно право“ има достъп. Излжените в решението становища на страните също заслужават особено внимание с оглед аргументацията на позициите за това доколко един съдия може да бъде подлаган на контрол от изпълнителната власт. Особеност на Специалния съд в Словашката република е фактът, че за съдия в него е можело да бъде назначавано само лице, което наред с другите условия е получило и достъп до класифицирана информация след извършена проверка за сигурност от компетентните национални служби за сигурност. Съвместимостта на подобно изискване с принципа за независимост на съдебната власт е намерила широко отражение в мотивите на решението, а някои от страните са предложили отпадане само на тези текстове от закона.
Същинската мотивация на Конституционния съд започва на стр. 70.

 Анотация:   

Сравнението на един правен институт, уреден в днешните законодателства, с майсторски разработеното римско право е от особено значение за определяне генезиса на този институт, ни казва проф. Иван Базанов в своята статия „Историческият метод в цивилните изследвания“. Още със самото заглавие той ни подсказва, че в центъра на труда му ще бъде историческият метод, затвърден от знаменитата историческа школа на Савини. В статията си авторът доказва полезността на този метод като напълно оправдан екскурс на съвременния цивилист в областта на римското право. В статията се извършва широка историческа ретроспекция на етапите, през които преминава правото на Римската империя, от творенията на класическите юристи в разцвета на империята до регламентацията в кодекс, съставен от конституции,  повлияни от духа на областните национални права, които по техниката се  явяват  „произведение на упадъка на правното производство“.  Според автора именно този хронологически мащаб на изследванията спомагат да обосновем и обясним, а не да помирим разногласията  между текстове от различни времена и епохи в развитието на римското право. Методът на школата на Савини ни дава в пълнота същността на един правен институт, проследявайки неговото развитие в исторически план.

 Ключови думи: Савини, исторически метод, историческа школа, романисти, пандектисти, пандектно право, римско право, Corpus juris civilis, Дигестите. 

Анотация: „Статията на проф. Венедиков разглежда съдбата на даренията между годеници при нестанал брак. Този въпрос е бил спорен в съдебната практика и теорията у нас в края на XX век, като от статията на проф. Венедиков е видно, че споровете са предизвикани от сблъсъка на обичайноправните възгледи и на влиянието на западните законодателни образци, от които е реципирана действалата у нас уредба на даренията. Авторът проследява развитието на годежа в правото на народите на Римската империя, през византийското право и българското обичайно право, за да заключи, че виновно развалилата годежа страна у нас не може да иска връщане на дадените от нея годежни подаръци. От теоретическа и практическагледна точка продължава да бъде значимо разграничението между различните модалитети на правните сделки, което проф. Венедиков прави, включително и разглеждането на отричаната от проф. Венедиков теория за предпоставката като недоразвито условие на правната сделка.“

             Ключови думи: дарения, годеници, нестанал брак, отмяна, обичайно право, законодателна рецепция, годеж, условие, модалитет на правна сделка, предпоставка

Анотация: Студията на доц. Димитров обосновава тезата, че комунистическите режими, като всички режими, се стремят да получат легитимност от масите. Тази легитимност те търсят в утвърждаването и спазването на т.нар. социалистически обществен договор и в механизмите на отчитане пред населението за неговото спазване. Студията разглежда един важен механизъм, присъстващ в една или друга степен или форма, във всички комунистически държави, за налагане на обществения договор, за участие на гражданите в политическия живот на режима и за осведомяване на управляващата партия за настроенията на населението: жалбите на гражданите. Ръководството на пар­тията насърчава гражданите да се оплакват, защото жалбите изпълняват двой­на цел: от една страна, предоставят информация за корупцията на местно ни­во, от друга и по-съществена страна, позволяват на гражданите да чувстват, че правителството им обръща внимание и изпълнява исканията им. По този начин жалбите действат като основен механизъм за вертикална отчетност (vertical accountability) в комунистическите режими. От архивните материали в Източна Европа става ясно, че системата на жалбите на гражданите се проваля в средата на осемдесетте години на 20 век. Това раз­падане на основния механизъм за отчетност води до спад в обществената ле­гитимност. Позицията на управляващите комунисти се утежнява още повече от това, че спадът в легитимността настъпва в условията на влошаваща се икономическа ефективност, което не дава възможност да се осигури обществена подкрепа чрез утвърдената тактика на изразходване на повече средства.

Ключови думи: социалистически обществен договор, партийни обещания, жалби на гражданите, легитимност, отчетност, корупция, местни структури, комунистическа партия, икономическа криза.