Boril Karaivanov
Върховните административни съдилища: функции и ...

Семинар на Федералния административен съд на Германия и на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни съдилища на Европейския съюз

Берлин, 13 май 2019 г.

Обобщителен доклад

от Alban Vasco Barrón и Carsten Günther,

Федерален административен съд, Германия*

* Преводът е на Силвия Стойкова, студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, и на д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд. Редакцията на превода е на д-р Васил Петров.

За някои разграничения между специализираното и извънредното правосъдие

С приетите изменения на чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК (ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е иззета част от компетентността на Софийския градски съд и е предоставена на Специализирания наказателен съд (СпНС). В резултат, на СпНС като първа инстанция вече са подсъдни освен делата от първоначалната му специална компетентност – за някои видове тежка и за цялата организирана престъпност, както и за престъпления, извършени в чужбина, така и обвиненията срещу висши представители на държавните власти, включително народни представители, съдии, прокурори, следователи и конкретно изброени длъжностни лица, само за лимитативно изброени престъпления – чл. 201 – 205, чл. 212, чл. 212а, чл. 219, чл. 220, чл. 224, чл. 225б,чл. 226, чл. 250, чл. 251, чл. 253 – 253б, чл. 254а, чл. 254б, чл. 256, чл. 282 – 283а, чл. 285, чл. 287 – 289, чл. 294, чл. 295, чл. 299, чл. 301 – 307, чл. 310, чл. 311, чл. 313 НК.

Независимо от поддържаната теза от вносителите на законопроекта, че така се постига специализация на правораздаването, приетото изменение променя характера на СпНС и АСпНС в извънредни, което нарушава конституционната забрана по чл. 119, ал. 3 Конституцията, по следните съображения.

Правата на личността в Конституцията на Република България от 1991 г.*

Анотация: В статията се разглеждат основните понятия за правата на човека, правата на гражданина и правата на личността в контекста на преамбюла и отделни разпоредби от Конституцията на Република България. Авторът застъпва тезата, че понятието за права на личността е изведено „пред скоби“, така че да обхване останалите две конституционни понятия – права на човека и права на гражданите. Поради това от гледище на конституционния текст е изключено противопоставянето на понятията „права на човека“ и „права на гражданите“, макар и те да си остават различни. И правата на човека, и правата на гражданите са права на личността. Особено важна е   позицията на проф. Неновски за правата на личността като върховен принцип на правовата държава и принцип за легитимация на властта. В статията се подчертава, че принципът на демокрацията (на мнозинството) невинаги може да се съгласува с принципа на правата на човека. Малцинството също има интереси, защитава права. Не може да намери оправдание държавна система, в която се потъпкват правата дори на един човешки индивид в името на какъвто и да е легитимиращ принцип, бил той и принципът на мнозинството. Заключението на автора е, че издигането на правата на личността във върховен принцип на държавата и обществото от Конституцията на Република България означава, че те са и върховен принцип за легитимация на цялата държавна и правна система.

Разглеждат се също въпросите за конституционни текстове относно правата извън глава втора на Конституцията, както и класифицирането на разпоредбите за правата на материални и процесуални. Проф. Неновски защитава позицията си, че в Конституцията на Република България е дадено предимство на индивидуалните права на гражданите. В статията е отделено специално внимание на контролът за конституционност, като една от най-важните гаранции за правата на личността. Разгледаните са възможностите за сезиране на Конституционния съд и значението на индивидуалната конституционна жалба, както и някои особености на конституционното производство с акцент върху конституирането на заинтересовани страни.

Ключови думи: Права на личността, права на човека, права на гражданина, Конституция на Република България, правова държава, Конституционен съд, индивидуални права на гражданите, индивидуална конституционна жалба, заинтересована страна.

Спомени на Теохар Папазов

Анотация: „Теохар Папазов е виден български юрист, наследник на възрожденски родове от Котел и Сливен. В кратката си автобиография той представя интересни факти от първите години на изграждане на българската правосъдна система и от значение за общото и юридическото образование. Той е последователно съдия в Софийския окръжен, Софийския апелативен и Върховния касационен съд. За началните години – в края на 19 век – на дейността на българските съдилища, той пише:  „Въпреки всичко може да се каже, че работата вървеше добре, защото съдиите имаха високо съзнание за значението на службата, която имаха да изпълняват и бяха много ревностни за доброто й изпълнение. Държаха се твърде достойно, при все че нямаше още съдийска несменяемост и че понякога бяха изложени на партизански гонения, изразяващи се в уволнения и премествания.“ За продължителната си съдийска служба авторът споделя: „Най-вече бих могъл да поговоря върху самата съдийска работа, толкова интересна, толкова разнообразна, даваща възможност да се проникне в безброй проявления на човешкия живот, да се изучат характерите на хората, техните качества и още повече слабости. И сега към края на своя живот, не съжалявам, че съм посветил по-голямата му част на тази работа.“

Особено интересна част от професионалния живот на автора заема неговата дейност като един от изявените български съдии в международните съдилища в Европа. Доброто познание на много чужди езици, както и отличната правна подготовка, му позволява като член на Върховния касационен съд да бъде командирован от декември 1920 г. до средата на 1928 г. в Париж, за да изпълнява службата на български член на арбитражните съдилища, учредени след приключването през 1919 г. на Първата световна война. След това – до началото на Втората световна война, Папазов е съдия в Хагския международен съд и има принос при юридическото уреждане на дипломатически и други международни спорове, в които са засегнати интересите на България. По повод на опита си в дейността на международните съдилища Теохар Папазов споделя, че „едно съдебно решение, за да има авторитет, трябва да бъде възприето като израз на това, което е право по дадено дело, а не като случаен резултат добит от по-голямо или по-малко мнозинство гласове. Един съдия трябва винаги с голяма предпазливост и само в належащ случай да прибягва до особени мнения, ако иска да имат съдещите се вяра в съда“.

 Ключови думи: Теохар Папазов, Ньойски мирен договор, арбитражни съдилища, Хагски съд. 

Любомир Милетич ‒учен и общественик

Любомир Милетич ‒учен и общественик (word)
Любомир Милетич ‒учен и общественик (pdf)

проф. Борис Яновски**

 Анотация*: „В статията проф. Борис Яновски разглежда очертава научния и обществен принос на преподавателя при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един от неговите създатели, на учения, обществения деятел, славянина и несломимия български патриот проф. Любомир Милетич. В статията се разглежда и значението и дейността на Македонския научен институт и на редица преподаватели юристи от Софийския университет, заети в дейността на Македонската организация – Силяновски, Алексиев-Миладинов, Благоев.Разглежда се и конфликтът между правителството на Стамболийски и управата на Софийския университет по повод правописната реформа на Омарчевски, както и позицията на проф. Милетич по отношение на деветоюнския преврат.“

Ключови думи: научна дейност, Македонски научен институт, Силяновски, Алексиев-Миладинов, Благоев, академична автономия, правописна реформа, държавен преврат, научна кариера.

 

** Биографична справка за проф. Яновски на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/8/5/--1.

* Публикувано в сп. „Македонски преглед“, г. XIV, 1991, кн. 2.

Съгласуване на гражданския и търговски закони с наказателния и процесуалния закони[1]

 Анотация: Статията представя детайлното обхващане на законодателните проблеми в България към края на 30-те години на 20 век. На този фон проличават слабостите при развитието на законодателството, характерни и за нашето съвремие – многобройните като количество закони, често пъти създадени без отчитане на необходимата взаимовръзка помежду им. Така законодателните актове, често пъти реципирани от различни държави, са несъгласувани и пораждат противоречия при прилагането им, а това доказва необходимостта от изграждане на стройна система на българското законодателство. Некодифицираното законодателство е смесица от заимствани от различни законодателни системи нормативни разрешения, трудно съжителстващи в едно и също законодателство - в българското право. Авторът обосновава нуждата от съгласуването и кодификация на законодателството на страната, която и до днес не се е случила.

Ключови думи: система на законодателството, кодификация, граждански закони, търговски закон, наказателен процес, процесуални закони, правна сигурност.

Кога специализираното наказателно правосъдие нарушава конституционния принцип на правова държава

Анотация:

Статията разглежда въпроса за съответствието на създаденото през 2011 г. и съществено доразвитото през 2017 г. специализирано наказателно правосъдие с конституционен принцип на правовата държава. Подробно се проследява в различни исторически контексти появата и развитието на понятието за правова държава и върховенство на правото. Авторът аргументира позицията си, че принципът на правовата държава, който изключва произвола и гарантира юридическото равенство, поставя като основна конституционна граница пред специализираното наказателно правосъдие изискването критерият за неговата юрисдикция да бъде само предметен и да не може да бъде персонален.

Последователно е изведена методологическата основа за анализ на поставения въпрос, като се застъпва разбирането, че при преценката за противоконституционност трябва да се изхожда от учението за същността на принципа на правовата държава, след това да се проверят доколко са относими разработените в юриспруденцията постулати, които придават плътност на същия принцип, и в крайна сметка да се постави фокус върху онези аспекти, които могат да бъдат обосновани като приложими към конкретния казус. Такава методология във всички случаи изключва селективно и извънконтекстуално цитиране на доктрина или съдебна практика, подкрепяща предварително заета позиция по въпроса за конституционосъобразност.

В статията се очертават конституционните и международни принципи и норми, които определят границите на специализираното правосъдие, от които се извежда правилото, че критерият за специализация на правосъдието е винаги предметен – специалният закон, и никога не е предпоставен от лицата, т.е. всички лица от определена категория да се изправят пред специален съд (въобще или по определени казуси).

Разглеждайки специалното третиране на непълнолетните в национален и международен план, се защитава разграничението, че в правовата държава публичната власт не може да насочи наказателната политика към определен кръг лица по същия начин, по който осигурява особена закрила на правата на лица от уязвими групи. В случая специалните мерки не могат да се обосноват с идеята да се компенсира уязвима позиция, за да се постигне равенство. Напротив, в тези случай то водят до противното – до нарушаване на юридическото равенство – или като поставят в по-неблагоприятно положение, т.е. дискриминират, или като поставят в по-благоприятно положение, т.е. привилегироват.

Решение на Конституционния съд на Словашката Република относно специализирания наказателен съд

Анотация: Представяме превод на решението на Конституционния съд на Словашката република, с което Законът за Специалния съд е обявен за противоконституционен като несъвместим с принципа на правовата държава, тъй като създава извънреден съд. Словашкият конституционен съд е възприел подхода да обяви съществуването на този съд за противоконституционно, а не отделните разпоредби, регламентиращи конституирането му, назначаването на съдии в него и начина на определяне на заплащането в този съд. Решението е прието със седем от тринадесет гласа, като особените мнения не са публикувани в източниците, до които редакцията на „Съдебно право“ има достъп. Излжените в решението становища на страните също заслужават особено внимание с оглед аргументацията на позициите за това доколко един съдия може да бъде подлаган на контрол от изпълнителната власт. Особеност на Специалния съд в Словашката република е фактът, че за съдия в него е можело да бъде назначавано само лице, което наред с другите условия е получило и достъп до класифицирана информация след извършена проверка за сигурност от компетентните национални служби за сигурност. Съвместимостта на подобно изискване с принципа за независимост на съдебната власт е намерила широко отражение в мотивите на решението, а някои от страните са предложили отпадане само на тези текстове от закона.
Същинската мотивация на Конституционния съд започва на стр. 70.

ИСТОРИЧЕСКИЯТ МЕТОД В ЦИВИЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ[1]

 Анотация:   

Сравнението на един правен институт, уреден в днешните законодателства, с майсторски разработеното римско право е от особено значение за определяне генезиса на този институт, ни казва проф. Иван Базанов в своята статия „Историческият метод в цивилните изследвания“. Още със самото заглавие той ни подсказва, че в центъра на труда му ще бъде историческият метод, затвърден от знаменитата историческа школа на Савини. В статията си авторът доказва полезността на този метод като напълно оправдан екскурс на съвременния цивилист в областта на римското право. В статията се извършва широка историческа ретроспекция на етапите, през които преминава правото на Римската империя, от творенията на класическите юристи в разцвета на империята до регламентацията в кодекс, съставен от конституции,  повлияни от духа на областните национални права, които по техниката се  явяват  „произведение на упадъка на правното производство“.  Според автора именно този хронологически мащаб на изследванията спомагат да обосновем и обясним, а не да помирим разногласията  между текстове от различни времена и епохи в развитието на римското право. Методът на школата на Савини ни дава в пълнота същността на един правен институт, проследявайки неговото развитие в исторически план.

 Ключови думи: Савини, исторически метод, историческа школа, романисти, пандектисти, пандектно право, римско право, Corpus juris civilis, Дигестите. 

За и против дисциплинарните производства

В Нидерландия дисциплинарните производства в съдебната система са изключително рядко явление. В рамките на Националния съвет на съдебната власт не функционира дисциплинарна комисия. Не съществува и орган с функции, аналогични на тези на съдебен инспекторат. На фона на системите в редица други европейски държави, където уредбата на дисциплинарните производства, кодексите за етично поведение, комисиите по дисциплинарни въпроси и проверките в институциите на съдебната власт са обичайна практика, това положение вероятно буди учудване.

Целта на тази статия не е да определи и разграничи правилните от грешните подходи, а да разгледа причините за съществуващото положение, логическия императив на дисциплинарните производства и въздействието им върху независимото правораздаване. Там, където в текста думите и понятията са употребени в мъжки род, те следва да се разбират като включващи и обозначаващи еквивалентите думи и понятия в женски род.

Граници на служебния надзор върху съдиите*

Анотация: Статията на д-р Зъбов проблематизира задълбочено и загрижено сложния и крехък баланс между съдийската независимост и различните форми на външен и вътрешен контрол – от формите на дисциплинарния надзор и опитите за надмощие на изпълнителната власт до указанията на горестоящата и върховната инстанция. В прохождащата в България дискусия за основните принципи и ценности на правораздаването авторът защитава тезата, че съдията не може да бъде санкциониран за тълкуването му на закона и за съдържанието на изложените от него мотиви, включително и когато се използват привидно други основания за дисциплиниране. Обсъжда нееднозначно възможностите на горестоящия съд да налага възгледите си по правото на долустоящия съд, като припомня примери за прогресивното значение на първоначално маргинални юридически разбирания.  Разглежда конкретни съдебни дела в Австрия, Германия и България от края на ХIХ в. и началото на ХХ в., които са показателни за отношението на държавата и обществото към независимостта на съда, като проследява неуспеха на българските граждани, за разлика от австрийските и германските, да отстояват свобода на съдията по делата като едно от най-ценните постижения на либералната демокрация. Д-р Зъбов прави паралел и със свободомислието на английските съдии, за които казва, че те са “противоположното на съдията – малко чиновниче, което всеки безогледно гази” и именно поради това, че “не са в окови”, авторитетът им е в основата на високото доверие към съдебната институция. Авторът, който има достойна биография и като съдия, и като високо квалифициран съдебен администратор, обобщава с убедена и лично преживяна категоричност:  “Първото условие за съдийското звание е: сила, кураж; това са главните стълбове на личността: тия качества се усъвършенстват чрез съвестното изпълнение на съдийската служба. А с това върви заедно нежеланието у съдията да го водят като вързан. Доброто правосъдие изисква самостоятелност на съдията. Не е годен за съдия оня, който и в действията си и в мислите си винаги се влачи по желанията на други. Правосъдието не е доброкачествено, когато то в цял окръг или в цяла страна все еднакво, шаблонно се раздава. Такова еднообразие не може да се постигне при хора, които яко държат за убежденията си. Един надзор по службата, който се стреми към това и следователно се старае да потъпче всяко отклонение от това, което той счита за право, всякога ще срещне съпротивление; печално би било, ако това не би било така;  би означавало, че съдията се отказва от най-високото човешко право – личността.”

Ключови думи: съдебна независимост, служебен надзор, дисциплинарен съд.

 

БИБЛИОТЕКА

Търсене

РУБРИКИ

АВТОРИ