Представяне на монографията на д-р Деяна Марчева „Конституционният принцип на правовата държава“, Център на книгата, Нов български университет, 17.06.2021 г. – Даниела Доковска

Уважаеми колеги,

Госпожи и господа,

Високо оценявам поканата да представя накратко монографията на колегата Деяна Марчева „Конституционният принцип на правовата държава“.

Краткото представяне на една толкова мащабна книга е трудна работа – затова си нахвърлих някои редове, иначе рискувам да се задълбоча прекалено и да навляза в стила на научната рецензия.

Монографията на колегата Марчева наистина е мащабно произведение, което обхваща 429 страници. На 22 страници са описани използваните източници – богата гама от статии, студии, монографии, учебници, сборници с лекции на български, руски, английски и немски език. Ползваната литература включва не само юридически съчинения от различни правни отрасли (теория на държавата и правото, конституционно, гражданско право), но и исторически, философски трудове, съчинения от областта на социологията и реториката, включително и множество статии от специализирани периодични издания.

В предложения превод на съдебно решение, постановено от втори съдебен район на Апелативното отделение на щатския Върховен съд в Ню Йорк, в спора между Пиер Делор Лагер и пастор Жан Реналд Морис, е отразено развитието в практиката на щатските съдилища по въпроса представлява ли клевета per se твърдението, че дадено лице има хомосексуална ориентация.

Разглежданият съдебен акт мотивира разбирането, че приписването на хомосексуална ориентация не може да се разбира като клеветническо твърдение per se, тъй като обществените отношения в САЩ са претърпели такава съществена промяна в последните 30 години, че подобна предходна съдебна практика н е несъвместима с настоящите обществени политики.

За разбирането на съдебното решение трябва да имаме предвид няколко обстоятелства: (1) какви са видовете клевета в щата Ню Йорк; (2) какво е значението на привилегията, квалифицирана поради наличието на общ интерес в съдебно производство по иск за клевета.

1. Клевета per se и клевета per quod.

В законодателството на щата Ню Йорк са познати два вида клевета: (1.1.) клевета per se и (1.2.) клевета per quod. Фактическият състав в двата случая е различен.

1.1. Претенцията на ищеца, основаваща се на клевета per se, трябва да установи факта на виновното оклеветяване на ищеца (при съществуващи различни варианти на вината – от небрежност през умисъл до злонамереност) от страна на ответника чрез устно или писмено разгласяване на твърдения, които попадат в някоя от следните групи:

1. да представляват обвинение в извършване на тежко престъпление;
2. да целят да навредят на занаята, бизнеса или професията на ищеца;
3. да приписват на ищеца отблъскващо заболяване; или
4. да посочват, че дадена жена не е целомъдрена.

Установяване на обстоятелството, че конкретно твърдение попада в някоя от горните групи, е достатъчно, за да бъде искът уважен. Законът презумира, че лице, спрямо което е налице някое от посочените клеветническите твърдения, търпи вреди, поради което установяването на такива не е елемент на фактическия състав на клеветата per se.

1.2. В хипотеза на клевета per quod пострадалият трябва да докаже не само виновното му оклеветяване от страна на ответника чрез устно или писмено разгласяване на клеветнически твърдения, но едновременно с това върху него тежи доказването на особени вреди. Ако ищецът не установи претърпяването на такива вреди, неговият иск за клевета per quod следва да бъде оставен без уважение. Исковете за клевета, които не попадат в някоя от групите твърдения на клевета per se, трябва да бъдат подкрепени от доказателства за претърпяване на вреди.

В горното разграничение между двата вида клевета стои и естеството на правния спор. Съгласно предходна практика на съдилищата в щата Ню Йорк приписването на хомосексуалност някому дълги години е било приравнявано за клевета per se заради тежките социални и икономически последици, които би могъл да претърпи този човек. Приемането на гаранции срещу проявите на дискриминация по признака сексуална ориентация, както и утвърждаването на равноправието в редица решения на Върховния съд на САЩ налагат промяна на тази практика. Лице, на което се приписва хомосексуалност, не може да твърди, че е било жертва на клевета per se, тъй като такова твърдение не се отнася до позорящи обстоятелства и не се вписва в нито една от посочените в т. 1.1. категории.

Пътят за защита срещу подобно поведение – невярно приписване на хомосексуалност, би могъл да се реализира при условията на щатското законодателство, забраняващо дискриминация по признака сексуална ориентация или в рамките на общия състав на клевета per quod. В последния случай ищецът ще трябва да докаже, че е претърпял особени вреди, причинени от невярното твърдение.

2. Привилегия поради наличие на общ интерес.

При прочита на съдебното решение трябва да се държи сметка и за специфичните средства за защита, предоставени в полза на ответника, в рамките на съдебно производство по иск за клевета.

Една основателна ищцова претенция може да бъде оставена без уважение, ако независимо от наличието на конститутивните елементи на клеветата, ответникът се ползва от привилегия, която изключва неговото съдебно преследване.

Приложното поле на законоустановена привилегия може да бъде разширено до членовете на определена група поради наличие на общ интерес. В предложеното съдебно решение установената от закон привилегия е Първата поправка, която ограничава намесата на държавата в религиозните дела. Твърдението на жалбоподателите е, че съобщаването на обстоятелства пред църковна група е в рамките на религиозна дейност и доколкото групата е обединена от един общ интерес – упражняване на правото си на вероизповедание, Първата поправка следва да се приложи и в този случай.

Предложеният превод предоставя възможността на практикуващите юристи да се запознаят по изключително синтезиран начин с развитието на практиката на щатските съдилища по разглеждания правен проблем в последните три десетилетия.

Утвърждаването на принципа на правовата държава, разбирането на точния смисъл на независимостта на съда и на нейната реална практическа полза за правата на гражданите, за развитието на гражданското общество и за правилното функциониране на държавните институции са теми, която неизбежно преминават през засилване на чувствителността на гражданската култура, през разширяването на правосъзнанието и зрялото разбиране на естеството на конфликтите между различни правнозащитими интереси, между властта и гражданите. В този смисъл съдебната практика, освен прякото й предназначение, изпълнява ролята и на историческа хроника за развитието на правнозначимите сблъсъци и за приучаването на държавните власти да се разполагат в границите, които позволяват истинско разделение навластите.

Публикуваме произнасяне на съдебен състав в качеството му на наказващ орган по чл. 405, ал. 3 ЗСВ в процедура за налагане на глоба на държавен служител за това, че е отказал да изпълни съдебен акт. Освен че носи информация за конкретна човешка история и за отношението на държавните власти към нея, определението обсъжда проекцията на основния конституционен принцип на правовата държава в този конфликт.

Определение по н.ч.д. № 3166/2020 г. от 27.04.2021 г. на Софийския градки съд в състав: Мирослава Тодорова (докладчик), Христинка Колева, Силвия Тачева.

д-р Райко Ошанов**

(Резюме от изложението, направено пред научно-съвещателния комитет на Б. Р. Съюз)

Анотация: „С настоящата статия авторът се е опитал да предложи организационни решения, чрез които да се подобри бързината при решаването на трудови спорове. Част от предложенията са за създаване на специални трудови съдилища или отделения към съдилищата, засилване ролята на инспекцията по труда за провеждане на помирителна процедура между работника и работодателя в тридневен срок от подаване на жалбата, създаване на съвети с помирителни функции, решаване на делата за заплата в една инстанция, създаване на трудова прокуратура или процесуално представителство на работническите или работодателските организации в процеса. В заключение авторът обосновава извода си, че трудовото материално законодателство като обособен дял от правото се нуждае от трудово съдопроизводство, като процесуално право, чрез което да се гарантира изпълнението на породените задължения, при една бърза, безплатна и близка до работодателя и работника съдебна защита.“

Ключови думи: трудови дела, трудово правосъдие, помирителни съдилища, помирение, медиация, инстанции, бързина, безплатност, достъп до правосъдие, съдебен бюджет, съдебни райони, трудова прокуратура, участие на прокурор

* Публикувано в сп. „Труд и право“, г. II (1940), № 4.

** Доктор по право. През 30-те и 40-те години началник на Софийската инспекция по труда, впоследствие началник на отделението на труда при Дирекцията на труда и обществените осигуровки. Хоноруван преподавател в Държавното висше училище по финансови и административни науки (днес УНСС). Автор на монографиите „Коментар на Наредбата-закон за трудовия договор“, С., 1936, 150 с., „Колективният трудов договор като правен институт“, С., 1940, 343 с., „Правна закрила на труда в България“, С., 1943, 332 с.

Резюме: Настоящата публикация има за предмет да изя­сни как принципът на правовата държава се утвърждава като основ­но положение в правния ред на европейската интеграция, какви са неговите проявления и конкретни измерения според досега развита­та практика на Съда на ЕС, какви са предизвикателствата пред ефек­тивното му зачитане и какви гаранции за спазването на принципа са развити до момента или се очертават като необходимост в перспек­тива. Особен акцент в анализа е поставен на очерталата се кризисна тенденция в спазването на изискванията, произтичащи от принципа на правовата държава в Полша и Унгария, както и на отговора, кой­то институциите на ЕС и в частност висшата интеграционна юрис­дикция дават до настоящия момент на визираните проблеми.

Ключови думи: принцип на правовата държава, правен ред на ЕС, Съд на Европейския съюз, криза на правовата държава в ЕС

Принципът на правовата държава е един от основополагащите принципи, на които почива правният ред на европейската интегра­ция. Изведен в практиката на Съда на Европейския съюз, принци­път на правовата държава е закрепен като основна ценност на Съ­юза в чл. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Неговото зачи­тане е условие за присъединяването и принадлежността на една държава към европейската интеграционна система, а от друга стра­на, спазването на изискванията, произтичащи от този принцип, е елемент на законността в правния ред на ЕС. Останал дълго време високо абстрактна категория, използвана рядко като ориентир в тъл­куването или допълнителен елемент за произнасянето на Съда на ЕС относно спорове, свързани с обхвата на осъществявания от него контрол, принципът на правовата държава придобива все по-ясни конкретни измерения в условията на възникналите предизвикател­ства пред неговото зачитане в редица държави членки на Съюза през последните години. Необходимостта да бъдат преодолени тези предизвикателства катализира разгръщането на значима юриспру­денция на висшата интеграционна юрисдикция относно непосред­ствените изисквания, които произтичат от принципа на правовата държава, а от друга страна, става повод за редица предложения за възприемането на нови разрешения относно гарантиране на негово­то ефективно зачитане.

В този контекст настоящата публикация има за предмет да изя­сни как принципът на правовата държава се утвърждава като основ­но положение в правния ред на европейската интеграция, какви са неговите проявления и конкретни измерения според досега развита­та практика на Съда на ЕС, какви са предизвикателствата пред ефек­тивното му зачитане и какви гаранции за спазването на принципа са развити до момента или се очертават като необходимост в перспектива. Особен акцент в анализа е поставен на очерталата се кризисна тенденция в спазването на изискванията, произтичащи от принципа на правовата държава в Полша и Унгария, както и на отговора, кой­то институциите на ЕС и в частност висшата интеграционна юрис­дикция дават до настоящия момент на визираните проблеми.