Принципите на прокурорския надзор и вътрешното убеждение на прокурора*
От Георги Хр. Георгиев**
Анотация: В публикацията авторът опонира на тезата, застъпена от Симеон Стоев в статията ,,Проблеми на вътрешното убеждение на прокурора“ за съдържанието и границите на вътрешното убеждение на прокурора. Симеон Стоев поддържа, че началото на вътрешното убеждение на прокурора не се ограничава от общото правило за подчинението на всички прокурори на по-горния по степен прокурор. Признава, че централистичната структура и организация на прокуратурата в много отношения слага отпечатък върху процесуалния режим за изява на прокурорското вътрешно убеждение, но подчертава, че строгата субординация на функциите на структурните звена в системата на прокуратурата понякога създава грешна представа за несъвместимост на началото на вътрешно убеждение, на подчинението на прокурора „само на закона“ с изискването на пряко служебно подчинение и йерархическа дисциплина. Отбелязва, че процесуалният суверенитет обаче се регулира от НПК, а не от устройствените правила за институционална субординация, като правомощието да се отменят процесуални решения, да се нарежда да се извършат едни или други процесуални действия от горестоящия прокурор не противоречи на началото на вътрешното убеждение, доколкото разпоредените процесуални решения са авторизирани, те не са решения на прокурора, комуто е наредено да ги извърши, а на наредителя, и това изрично следва да бъде отбелязано. Симеон Стоев аргументира същественото уточнение, че в сферата на оценката на доказателствата в наказателнопроцесуалните правоотношения, в които прокурорът, а не прокуратурата, е субект, вмешателството да се приемат оценки и изводи, противни на личното убеждение на прокурора, са не само морално, а и процесуално недопустими. По-долният по степен прокурор няма право да взема като свои процесуални решения, които са му продиктувани от друг прокурор, ако те не са резултат на неговото суверенно право на лично убеждение.
В статията „Принципите на прокурорския надзор и вътрешното убеждение на прокурора“, оспорвайки научната обоснованост на тезата на колегата си Симеон Стоев, Георги Георгиев разглежда прокурорския суверенитет (не само в сферата на наказателния процес) като независимост и самостоятелност на прокурора от външна намеса или внушения, и то на прокурора като представител на прокурорския институт. Същевременно развива тезата, че „суверенитетът" на всички прокурори е ограничен от контрола на главния прокурор и от йерархическия контрол на другите висшестоящи прокурори. Черпи аргументи и от характера на съществуващото нормативно различие в третирането на вътрешното убеждение на съда и прокурора, което е фактическо отражение на различията в устройствените и функционалните принципи на съдебната и прокурорската системи. Изразява несъгласие и с разбирането, че съществува противоречие между Закона за прокуратурата и НПК относно съдържанието и обхвата на вътрешното убеждение, респ. суверенитета на прокурора в наказателния процес. Авторът изтъква, че такава колизия не може да съществува, тъй като организационните и функционалните принципи на прокурорския надзор са очертани в Закона за прокуратурата, а НПК съдържа една тяхна конкретизация в сферата на наказателния процес – конкретизация, която не се отделя от своята основа, като не се пропуска и обстоятелството, че принципите на прокурорския надзор, вкл. и принципът на независимостта, от който се извлича и наказателно-процесуалния суверенитет на прокурора, са регламентирани преди всичко в Конституцията.
Авторът застъпва позицията, че вътрешното убеждение на прокурора не е недосегаема ,,светая светих” на отделния прокурор, която да отваря възможността за прикриване на недостатъци и пороци при формирането му. Изтъква, че то запазва своята недосегаемост само тогава, когато отговаря на принципите на прокурорския надзор и на изискванията на чл. 16, ал 1 НПК ( съдът и органите на предварителното производство да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона).
Авторът поддържа, че йерархичният контрол в системата на прокуратурата не е вмешателство, а упражняване на законова функция с богато вътрешно съдържание и значими последици. Той е гаранция за неутрализиране на субективизма в разбирането и прилагането на законите, гаранция за осъществяване на единна законност в цялата страна. Поради това и този контрол е всеобхватен, включва всички сфери на прокурорската дейност. Това е и главният аргумент за обосноваване на разбирането, че и сферата на така нареченото вътрешно убеждение не би могла да остане извън обхвата на йерархичния контрол.
Ключови думи: прокурорски надзор; вътрешно убеждение на прокурора; йерархичен контрол; централизъм на прокуратурата; единство на прокуратурата; главен прокурор; наказателен процес.
* Сп. Правна мисъл, кн. 5, 1978 г.
** Прокурор от Главна прокуратура; ръководител на Съвета за криминологически изследвания към Главна прокуратура; автор на различни съчинения по процесуални теми и по въпроси на криминологията.
Р Е Ш Е Н И Е № 7063 от 17.11.2015 г./ Росица Бузова
В памет на колегата Росица Бузова, съдия в периода 1997 г. - 2019 г., починала на 10.02.2025 г.
Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е органът, който взема решения за предоставяне на международна закрила в Република България. По силата обаче на чл. 10 от Закона за убежището и бежанците статут на бежанец се предоставя и на чужденец, който се намира в България и е признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН).
Въпреки тази изрична законова уредба се наблюдаваше системност на отказите на ДАБ да предоставя статут на бежанец на лица, носители на т. нар. мандатен статут (предоставен от ВКБООН в друга държава), особено когато България стана част от т.нар. „Балкански маршрут“ в резултат на войната в Сирия и конфликтите в Близкия изток. Административният съд в повечето случаи безкритично потвърждаваше тези откази.
В края на 2015 г. съдия Бузова постанови решение, с което спокойно и задълбочено аргументирано обясни защо предоставяната от ВКБООН международна закрила (каквато е основната функция на тази организация) е безусловна, без времеви и/или териториални ограничения и подлежи на пряко задължително зачитане. Предоставеният по този ред статут може да се загуби само с последващо изрично решение на ВКБООН за отнемане или прекратяване, а не с акт на национална институция. Международната бежанска закрила под егидата на ООН има самостоятелно действие, без да трябва да бъде дублирана или иначе препотвърдена от такава по Конвенцията от 1951 г. и/или Протокола от 1967г. от договаряща се държава по тях. Това решение заслужава да бъде изучавано като частта от учебник по бежанско право, посветена на мандатния статут, предоставян от Върховния ВКБООН.
Публикуваме това решение заради приносния му характер за развитието на съдебната практика по този вид дела и поради дълбокото си убеждение, че припомнянето на добре свършената работа със съществено значение за защита на човешки права е най-истинският акт на признание и почитане на паметта на колегата Росица Бузова. Съдия Бузова не направи компромис със своя висок стандарт за качество на постановяваните от нея актове.
