проф. д. ю. н. Райна Николова[1]
За разликата между медийните аудиовизуални услуги и електронните съобщителни услуги (pdf)
Резюме: Статията разглежда отличителните белези между медийните аудиовизуални услуги и електронните съобщителни услуги, като се опира на три разграничителни критерия – нормативна уредба, административноправна доктрина и съдебна практика; съдържание на услугите; надзорни (контролни) правомощия по отношение на услугите.
Ключови думи: електронни съобщителни услуги, компетентност, контрол, медийни аудиовизуални услуги, мониторинг, нищожност на акта
[1] Райна Николова, проф., д. н., член на департамент „Право“ в Нов български университет. Преподава административно право и процес, медийно право, рекламно право и др. Тя е един от организаторите на общоуниверситетския семинар „Памет и съвест за тоталитаризма – юридически и исторически разказ“ в НБУ. През годините е преподавала и в ЮЗУ „Неофит Рилски”, СУ „Св. Климент Охридски“ и УНСС. Има дългогодишен опит като юрисконсулт и административен директор на БНТ (1997 – 2003 г.) и като член на Съвета за електронни медии (2004 –2010 г.). Научен ръководител е на законодателни проучвания към програма „Студенти на стаж в Народното събрание“. Участник в международни и национални научноизследователски проекти. Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти. Автор е на монографиите „Телевизионната програма на обществената телевизия в България. Публичноправни аспекти“ (2004), „Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. Публичноправни аспекти“ (2006), „Административноправно положение на обществените електронни медии в България“ (2009), „Медийно аудио- и аудиовизуално право“ (2010, 2015), „Административноправна същност на информацията“ (2016), а също така и на учебни помагала, студии и статии в специализирания научен печат.