частен хоноруван доцент Петко Стайнов**
Принос към историята на административното правосъдие (pdf)
Анотация: Проф. Стайнов разглежда опитите за установяването на административно правосъдие в самото начало на българската държавност след Освобождението: по време на руското временно управление, в Източна Румелия и в Княжество България. Авторът обръща специално внимание на разисванията по време на конференцията, изработила Органическия устав на Източна Румелия, и на обсъжданията за учредяването на Държавен съвет с конпетентност да раздава административно правосъдие в Търновското учредително събрание. Още в този ранен етап на развитието на правната система е налице опит с различни модели на административно правосъдие – такова, раздавано от специализирани съдилища, такова, раздавано от общите съдилища, както и правораздаване по административни спорове вътре в рамките на самата администрация и от административни юрисдикции. Авторът специално обсъжда въпроса за конституционността на административното правосъдие с оглед на Търновската конституция
Ключови думи: административно правосъдие, административни съдилища, обикновени съдилища, Източна Румелия, Княжество България, административни спорове, Държавен съвет, състав на съдилищата, административни юрисдикции, Търновска конституция
*Публикувано в ГСУЮФ, Т. XXX(1934/1935), книга 8. С., Придворна печатница, 1935.
**Петко Стоянов Стайнов (19.05.1890-24.07.1972 г.) е учен, политик и общественик. Следва правни науки в Гренобъл и Париж. Специализира в Лайпциг (1911-1912). Доктор на икономическите и правните науки на Парижкия университет. Почетен доктор на Варшавския университет. Преподавател (1923) и професор (1936) по административно право в Софийския университет. Ръководител на катедрата по административно и финансово право в Юридическия факултет на Софийския университет (1947-1963). Завеждащ секция по административно и финансово право в Института за правни науки при БАН (1948-1972). Член-кореспондент на БАН (1935), академик (1942), народен деятел на културата (1965). Член на Международния институт за публично право в Париж (1934), член на Международния институт за конституционна и политическа история в Париж (1936).
Директор на печата (1919-1920), Министър на железниците, пощите и телеграфите (1930-1931). Пълномощен министър в Париж (1934-1935). Министър на външните работи (1944-1946). Народен представител в периода 1923-1946 и в периода 1950-1972.
Автор на 18 монографии по публично право, на повече от 15 учебника, на над 160 студии, статии и прегледи на съдебна практика.
От 1920 г. е редовен сътрудник на сп. „Златорог“, къдено публикува разкази, есета, рецензии за литературни творби, отзиви за културни събития у нас и в чужбина. Журналистическата му кариера започва още от годините му на гимназист в Габрово, където е изключен от гимназията (1905) за участие в нелегални кръжоци и списване на социалистически ръкописен ученически вестник „Искрица“. По-късно обаче става сътрудник на в-к „Мир“ - орган на Народната партия, а след преврата на 09.09.1944 г. активно сътрудничи на в-к „Изгрев“ - орган па политически кръг „Звено“, както и на месечника за литература, политика и стопанство „Балкански преглед“.
Съпруг на писателката Анна Каменова, заедно с която са съавтори на пътеписа „Индия, която видяхме и обикнахме“(1963).