Станислав Костов**
В последните години българските съдилища са изправени пред предизвикателството да разглеждат искове за обезщетяване на вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС)[1]. Подобни нарушения, извършвани от различни български държавни органи, не са изолирани, а напротив – наблюдава се тенденция за тяхното постепенно увеличаване[2]. По силата на постоянната практика на Съда на Европейския съюз, държавата членка носи отговорност, независимо от органа, който е извършил нарушението, дори той да е независим по силата на националната конституция[3]. Затова задължението за спазване на правото на ЕС тежи върху всички нейни органи – законодателен, изпълнителни, съдебни, прокуратура и др.
Доктрината Francovich
Нито Договорът за ЕС (ДЕС)[4], нито Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС)[5]предвиждат възможност за обезщетяване на вредите, причинени от държавата с извършеното от нея нарушение на правото на ЕС. Такава възможност за обезвреда обаче е изведена в практиката на Съда на ЕС. В решението си по делото Francovich Съдът прогласява, че извъндоговорната отговорност на държавата е присъщ за системата на Договора принцип[6]. В конкретния случай Съдът разглежда преюдициално запитване относно обезщетяване на вреди, причинени с нетранспонирането на директива. В последващата си практика Съдът допуска държавата да дължи обезщетение, независимо от вида на органа, който е причинил вредата, при това без да има значение дали вредата е причинена с действие или бездействие[7]. Тази последователна и постепенно обогатяваща се съдебна практика намира своя логичен завършек в решението по делото Köbler, в което Съдът изрично допуска възможността подлежащите на обезщетяване вреди да бъдат причинени от национална юрисдикция, която правораздава като последна инстанция[8].
Във всеки случай, независимо кой орган с какво противоправно поведение е причинил вредата, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, следва да са налице няколко предпоставки, а именно наличие на нарушена норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и причинените вреди[9].
Целият текст може да прочетете тук
*Статията е публикувана за първи път в сп. Адвокатски преглед, 10/2013
**Адвокат в Софийската адвокатска колегия, член на Управителния съвет на Фондация "Български адвокати за правата на човека", доцент по Право на Европейския съюз във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
[1]Вж. например Решение № 948/29.06.2010 г. по гр. д. № 2610/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, изменено с Решение № 817/06.12.2010 г. по гр. д. № 916/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, IIгр. с-в; Решение № 457/28.03.2012 г. по адм. д. 1298/2009 г. Административен съд – Бургас, VIIс-в, частично отменено с Решение № 7120/27.05.2013 г. по адм. д. 8712/2012 г. по описа на ВАС; Решение № 107/11.06.2012 г. по адм. д. 451/2011 г. на Административен съд – Хасково, изменено с Решение № 7776/06.06.2012 г. по адм. д. 8814/2012 по описа на ВАС; гр.д. 1782/2013 г. по описа на Софийски градски съд.
[2]Вж. Интернет страницата на Европейската комисия относно процедурите за установяване на нарушения, извършени от Република България по месеци и по години - http://ec.europa.eu/eu_law/infringements/infringements_decisions_bg.htm
[3]Вж. решение от 5.05.1970 г., Commission / Belgium, дело 77/69,Rec., p. 237;решение от 9.12.2003 г., Commission / Italy, дело С-129/00, Rec., p. I-14637.
[4]ОВ, С 83 от 30.03.2010 г. (консолидиран текст).
[5]ОВ, С 83 от 30.03.2010 г. (консолидиран текст).
[6]Вж. решение от 19.11.1991 г., Francovich и Bonifaci, С-6/90 и С-9/90, Rec., p. I-5357.
[7]Вж. решение от 5.03.1996 г., Brasserie du Pêcheur SA / Bundesrepublik Deutschland и The Queen / Secretary of State for Transport, ex parte: Factortame Ltd and others,С-46/93 и С-48/93, Rec., p. I-1029.
[8]Вж. решение от 30.09.2003 г., Köbler,С-224/01, Rec., p. I-10239.
[9]Вж. Brasserie du Pêcheur и Factortame, цитирано по-горе, т. 51.