Съдебна практика относно правомощието на органите на досъдебното производство да разследват главния прокурор и фактическите възможности то да бъде упражнено – мотиви на влязла в сила присъда на Софийския районен съд от 2001 г. по н.о.х.д.№ 2335/2001 г. (НК, 1 състав, съдия Мирослава Тодорова) по обвинение по чл. 289 НК срещу гражданин, призовавал следовател да разследва главния прокурор във връзка със самоубийството на прокурор от ВКП
В решението по делото “Колеви срещу България” от 5 ноември 2009 г.Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) констатира институционалногарантираната невъзможност за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор в България. Делото е образувано по жалба на Николай Колев, зам.-главен прокурор в периода 1994 г. – 1997 г., а след това прокурор във ВКП,застрелян от неустановен нападател на 28 декември 2002 г. вечерта пред дома си в гр. София. След смъртта му съпругата, синът и дещеря му изразяват желание да се продължи хода на делото по жалбата и представят допълнителни оплаквания във връзка с неуспешното разследване на убийството.
В решението ЕСПЧ припомня (&194), че върху всяко разследване или неговите резултати трябва да има достатъчен елемент на обществен надзор, за да бъде осигурена отчетност на практика, да бъде запазено общественото доверие в придържането на властите към върховенството на закона и да бъде предотвратена появата на тайни споразумения или търпимост на незаконни действия. Освен това, бързият отговор на властите при разследването на употребата на смъртоносна сила е от съществено значение (вж. McKerr с/у Обединеното кралство, № 28883/95, § 114, ЕСПЧ 2001 III и Ramsahai и други, § 321).
В конкретния случай Съдът приема като правдоподобно твърдението на жалбоподателите, че с оглед на централизираната структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата съществували по времето, когато Никола Филчев е главен прокурор, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства, дори и след приемане на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него (&209).
Поради това, наред с другите нарушения по чл. 5 ЕКПЧОС, ЕСПЧ приема, че е било извършено нарушение и на член 2 от Конвенцията, състоящо се в това, че разследването на убийството на г-н Колев е било неефективно и му е липсвала необходимата независимост;
В решението по делото “Колеви” (&138-152) синтезирано се описват относимите аспекти на правните системи на няколко държави-членки по отношение на съществуващите гаранции за осигуряване на ефективно и независимо разследване на случаи, при които има подозрения срещу висши прокурори (докладът е изготвен въз основа на преглед на правните системи на Хърватия, Кипър, Естония, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Малта, Русия, Испания, Швеция, Швейцария, Бивша югославска република Македония и Обединеното кралство).
От ноември 2009 г. досега дебатите за това какви законодателни промени са необходими, за да се гарантира при необходимост провеждането на ефективно и независимо разследване срещу главния прокурор в България, не са стихвали, но десет години по-късно не са довели до изпълнение на осъдителното решение по делото “Колеви”. Дискусията навлезе в нов етап след представените на 14.06.2019 г. от министъра на правосъдието предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс относно процедура за временно отстраняване и предсрочно прекратяване на правомощията на т.нар. трима големи в съдебната власт – председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и главния прокурор (ГП). Професионалните възражения срещу унифицирането на статуса на председателите на върховните съдилища с този на главния прокурор се оснавават освен на същностните различия между организацията на съда и функционалната независимост на съдиите от председателите на съдилищата, за разлика от организационната и функционална зависимост на всички прокурори от главния прокурор, така и на аргументи, извеждани от конкретните констатации за фактическото положение на зависимост в прокуратурата по вертикала и нормативната му основа в решението на ЕСПЧ по делото “Колеви”.
Припомняме друг случай, който, за разлика от неразкритото убийство на прокурор Николай Колев, достига до съда, защото може да бъде полезен за точното дефиниране на пречките за наказателно разследване на високопоставени прокурори, както и на опасността те да се превърнат в трайна институционална култура. Публикуваните мотиви осветляват не само институционалната невъзможност прии съществуващия модел на прокуратурата да се проведе обективно разследване срещу главния прокурор, но и опасността да се стигне до наказателна репресия като институционално отмъщение срещу гражданите, които настояват за такова разследване.
Предистория: На 24 април 2000 г., в мандата на Никола Филчев като главен прокурор, в сградата на ВАС, в кабинета си, е намерен прострелян смъртоносно прокурорът от ВКП Николай Джамбов, двукратно командирован по заповед на главния прокурор във Върховна административна прокуратура. Официално е оповестено от прокуратурата в медиите, че г-н Джамбов се е самоубил със служебния си пистолет, като е оставил предсмъртно писмо. По-рано, същия ден, Николай Джамбов депозира във ВСС писменото си възражение по предложението на главния прокурор Никола Филчев да бъде дисциплинарно наказан. В медиите са отразени две твърдения за част от съдържанието на писмото: първото – “Ако главният прокурор има чест и достойнство, трябва да си подаде оставката”, второто – “Ако в това общество има чест и достойнство, главният прокурор трябва да си подаде оставката.”[1]В медиите прокурор Джамбов е определян като “един от малцината, осмелили се да изразят публично несъгласията си със своя най-висш ръководител.”[2]Цитирани са думите на Джамбов, че причината за несъгласията е: “превратното използване на властта на главния прокурор да командирова прокурори”; “Чак сега се вижда колко може да е опасна концентрацията на еднолична власт, когато липсват механизми за обратен контрол”[3]. Това разбиране на прокурор Джамбов е отразено в негова жалба, внесена на 2.03.2000 г. във ВСС. На 22.03.2000 г. главният прокурор внася предложение за дисциплинарното му наказание, мотивирано с “неоправдано забавяне, процесуални нарушения и пропуски” при изпълнение на служебните му задължения. В същия период излизат серия интервюта на прокурора във ВКП Спартак Дочев, че “ВСС и Румен Янков (б. ред. тогава председател на ВКС) пречат на прокуратурата.” Николай Джамбов отговаря: “Спартак Дочев настоя да се закълна, че изложението ми до ВСС не е инспирирано от председателя на ВКС Румен Янков.”[4]
Разследването на причините за самоубийството на Николай Джамбов не стига до съд, поради което и обществото не научава съдържанието на предсмъртното писмо. Появяват се медийни публикации, че то е загубено.
В съда обаче е внесен обвинителен акт срещу гражданин за това, че е склонявал следователя по предварителното производство, образувано във връзка със смъртта на Джамбов, да разследва евентуално съпричастие на главния прокурор във връзка с работата на прокурор Джамбов по преписка за приватизацията на “Океански риболов”. Според прокуратурата с деянието си гражданинът склонявал следователя да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването – да води обективно разследване.
Софийският районен съд постановява оправдателна присъда, като приема, че поведението на подс. Пл. Ал. С. е несъставомерно по чл. 289 НК. Съдът приема за установено, че действително подсъдимият е уличил главния прокурор в извършване на престъпление. Посочва, че ако твърденията на подсъдимия не са верни и ако той е знаел, че набедява невинен човек, биха били налице основания за започване на наказателно преследване срещу подсъдимия за набедяване. Но тези въпроси са останали извън конкретния наказателен процес, доколкото на подсъдимия не е повдигано и предявявано такова обвинение и по делото изобщо не е извършвана проверка дали твърденията за съпричастността на главния прокурор са верни. На следващо място съдът е посочил, че обвинителната теза е изначално неправилна – след като съобщените от подсъдимия факти представляват една от възможните версии, следователят е бил длъжен да я разследва, за да има обективно разследване. Нещо повече – в случай че тази версия е подценена или изобщо изключена, тъкмо това би представлявало липса на обективно, всестранно и пълно разследване, тъй като водещият разследването не е имал право да пренебрегне нито едно обстоятелство и нито една обективно възможна хипотеза. Поради това в заключение Софийският районен съд обосновава, че подсъдимият всъщност не е склонявал следователя към нарушение на служебното му задължение за обективно разследване, а напротив – призовавал го е да извърши тъкмо противното – да изпълни това свое правощие.
Публикуваме пълния текст на мотивите. Не са обезличени имената само на лица, заемали висши държавни длъжности в правосъдието и изпълнителната власт, тъй като единствено чрез тяхното идентифициране обществото може да получи пълноценна информация за значимите процеси и проблеми от обществен интерес.
[1]“Самоубийството на прокурора Николай Джамбов: тежко поражение на съдебната власт, което чака своето изясняване”, Петя Владимирова, сп."Общество и право", бр. 2, 2000 г. ;
“Агнес Джамбова, вдовица на прокурора Николай Джамбов: Би трябвало да осъдя държавата в лицето на главния прокурор.”, в. “Дневник”, 13.03.2001 г. https://www.dnevnik.bg/intervju/2001/03/13/13503_agnes_djambova_vdovica_na_prokurora_nikolai_djambov_bi/
[2]“Самоубийството на прокурора Николай Джамбов: тежко поражение на съдебната власт, което чака своето изясняване”, Петя Владимирова, сп."Общество и право", бр. 2, 2000 г. ;
[3]Пак там.
[4]Пак там.