Българският конституционен съд е един от малкото конституционни съдилища от Келзенов тип, който не познава нито сезирането от всеки съд за противоконституционност, нито индивидуалната конституционна жалба. Неминуемият резултат от това, констатиран в задълбоченото емпирично научно изследване на английския професор Ханрети, е, че процесът на вземане на решения от Конституционния съд се отличава с малкия брой дела, с преобладавщо парламентарно сезиране, с висок процент на особени мнения и то с такъв, за който са характерни различия между съдии с леви и десни убеждения. Въз основа на статистически и аналитични изследвания проф. Ханрети предлагам тълкуване на българския Конституционен съд като допълнителна законодателна камара, сравнима с френския Конституционен съвет преди
реформата от 2008 г., която допусна сезиране от всеки съд. Изследването на проф. Ханрети е важен аргумент за реформата на Конституционния съд в посока неговото отваряне и свързване със съдебната система на страната.