Предмет на настоящата статия е принципният въпрос за законосъобразността на съдебните актове, постановени от съдии или от съдебни състави, в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, визиран в чл.9 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Без претенция за изчерпателност анализът фокусира проблема през призмата на чл.6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи

Съдът отбелязва, че съдебната независимост и безпристрастност от обективна страна зависи от това дали отделните съдии са свободни от неправомерно влияние – не само от външна страна, а и от влияние отвътре.  Тази вътрешна независимост на съдебната система изисква съдиите да бъдат свободни от влияние или натиск от колегите съдии или от тези, които имат административни функции в съда, като например – от председателя на съда. 

Векове наред са съществували единствено органи, които са имали съдебни функции без почти никаква независимост. Например по време на норманската монархия кралят и неговият Curia Regis са оглавявали съдебната власт в английското кралство. Впоследствие обаче с учредяването на все повече съдилища се развива и самата съдийска професия. През петнадесети век ролята на краля в правораздаването намалява значително. Въпреки това кралете все още са могли да оказват влияние върху съда и да освобождават съдиите от длъжност. Династията на Стюардите упражнява това правомощие периодично, за да бламира решенията на Парламента.

От направения дотук критически преглед на различните теории и схващания за юридическата природа на експертизата се вижда, че последната не може да се отнесе нито към свидетелските показания или огледа, нито да се разглежда като особен вид съдебен процес или институт с двойствена юридическа природа. Очевидно е,, че експертизата не се покрива, дори отчасти, с никой друг институт на процеса. 

Разбира се, както и преди години, така и днес, каквото и да говорим за съдебната реформа, колкото и цели да формулираме, тя няма да има успех, ако не изпълни най-важната си задача – да гарантира независимостта на съдебната власт и да върне доверието на обществото в нея. Българското съдийство и българските юристи са се сблъсквали неведнъж с подобни трудни и неотложни проблеми и са успявали да излязат с чест от подобни ситуации. 

За мен е чест и привилегия да говоря тази сутрин по темата за "Независимостта на съдебната власт в условията на променящ се конституционен пейзаж" – конституционен пейзаж, който в Англия и Уелс е все още в средата на голяма промяна. Силно се надявам, че това, което ще кажа, ще бъде в съзвучие с основната тема на конференцията "Независима съдебна власт, многообразни общества", тъй като централната роля на правосъдието чрез независимата съдебна власт е основата, от която зависят  демокрацията, просперитетът, справедливостта и върховенството на правото в нашите все по-многообразни  общества.

През последните две десетилетия се проявява непрекъснат стремеж за изследване на различните модели на устройство и функции на прокуратурите в европейските държава, както и усилие да се води дебат за формулиране на основните стандарти за статуса, задачите и дейността на прокуратурата. В резултат на тези усилия се приема Препоръка Rec(2000)19 на Комитет на министрите на Съвета на Европа за ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие. Дори след 15 години тази препоръка остава крайъгълен камък в дискусията за ролята на прокуратура в демократичното общество. 

Проблемът за процесуалноправната природа на експертизата в наказателния процес е един от най-важните в наказателнопроцесуалната наука. Заемайки централно място в учението за експертизата, този проблем представлява не само голям теоретически интерес, но има и голямо практическо значение. Неговото разрешение в един или друг смисъл неизбежно води до важни и многобройни практически последици, засягащи не само организацията на експертизата и правното положение на съдебните експерти, но и съществени положения в юридическата структура на целия съдебен процес.