В тази статия се разглежда отново хипотезата за „екзогенната производителност на съдиите”, изложена в множество правни и икономически изследвания, като се прилага производствено-функционалният подход. Твърди се, че когато са изправени пред натиска от все по-голям брой дела, съдиите повишават своята производителност и така се увеличава броят на решените дела. Ние отдаваме този резултат на допусканията относно производителността на съда. В настоящата статия представяме алтернатива – модела на производствената функция с формата на „хокеен стик” – като отчитаме времевите ограничения, пред които са изправени съдиите. Стремим се да съчетаем този производствено-функционален модел с по-традиционния и по-популярен сред практикуващите подход за моделиране производителността на съда – използването на методология на претегления брой дела. Предлагаме също така разширена методология за оценка на модела, която отчита способността му да възпроизвежда емпиричната закономерност, наблюдавана в реалните съдебни системи.

Настоящата година е юбилейна за българското правораздаване. Навършват се 135 години от влизането в сила на първия Закон за устройството на съдилищата в България (ЗУС), с който се поставя началото на правната уредба на съдебната система на Третата българска държава.

Основни нормативни актове на нашата правна система (Конституцията –  чл. 126, ал. 2, и ЗНА – чл. 15, ал. 2) въвеждат понятието „правораздавателен орган“. То предпоставя, от своя страна, понятието „правораздаване“. Защото по смисъла на цитираните разпоредби правораздавателен е този орган, който е овластен да осъществява правораздавателна дейност. Естеството на дейността да бъде правораздавателна придава на органа, който я осъществява, качеството на правораздавателен орган.

От всички науки, които образуват системата на юридическото образование, едва ли има някоя, към която студентите-юристи, съдиите и адвокатите да проявяват тъй малко интерес и симпатия, както към римското право. Докато ползата от римското право до неотдавна е била тъй общопризната, че нации, най-чужди нему по своите традиции, като например Съединените Щати, Англия и Русия, са въвели в своите университети римското право, днес интересът е достигнал до своя минимум даже в ония западноевропейски държави, в които, както ще видим по-късно, римското право, по силата на историчната необходимост, е станало една от главните основи на действащите граждански законници.

Въпросът беше изрично поставен и в Становището на Съюза на съдиите в България от 21.01.2002 г., в което четем: “Поддържаме, че в закона (в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – б.м.) следва да е определено естеството на трудовото правоотношение на магистратите - трудово или служебно, и кой е работодателят, с оглед осигуряване защитата на магистратите при евентуални трудови спорове и разширяване в тази връзка в последните години спорове в практиката и съдебната теория.