Предлагаме на вниманието Ви една статия на д-р Теодоров с интересни и почти неизвестни сведения за дейността на смесените арбитражни съдилища по Ньойския мирен договор и на защитата на българските интереси пред международното правосъдие през първата половина на 20 век.
Наказание или траур?
Няма нищо случайно в това, че абсолютната теория за наказанието вече не е на мода и че господстващо положение днес заемат теориите от утилитарен тип, които разглеждат стаданието като средство за лечение или за възпиране от извършване на престъпление. Това, което говорят за нас, е съвършено вярно – нашето общество е общество на пресметливи, практични индивиди, дълбоко свързани с предлагането и търсенето на стоки с цел извличане на максимални лични изгоди. Ние имаме една отдалечена от нас демокрация, която напълно съответства на отчуждената от нас наказателна система, предопределена да обслужва едно голямо общество, използващо тахометър, за да определи цената на всички постъпки.
Помиритeлният съд в Царство България
Помирителният съд има дълбоки корени в българското правораздаване. Те са свързани с обичайното право от годините на Втората българска държава.
По време на османското владичество традицията се продължава от обичайните съдебни органи. Създаването и дейността на помирителния съд тогава става възможно благодарение на предоставената частична автономия на българското християнско население. Въведената децентрализация на управление на най-ниско равнище позволява съхраняването и функционирането на органите на местно управление и самоуправление в съответствие с нормите на обичайното право.
Нeщо по дeятелността на Софийския окръжен съд
Мнозина говорят, че публичната власт нямала авторитет и била безсилна; ний се чудим, че тя още не е напълно дискредитирана. Силата на публичната власт е изключително в добре организираните съдилища и напълно самостойните съдии; дезорганизират ли се съдилищата, крахът на публичната власт е естествено последствие.
Реч на председателя на УС на Съюза на Българските съдии Никола Георгиев
По положението на съдиите
Каква власт представляват съдиите? Преди да говорим за съдиите, трябва да видим, каква власт представляват те? Без да се ровим в съчиненията на Монтескьо или на западните конституционалисти, достатъчно е да се вгледаме в нашата Конституция и да разберем, че съдиите представляват една от трите власти в България – съдебната власт. Другите две власти: законодателната и изпълнителната се представляват, особено последната, от повече органи. Безспорно, законодателната власт е която създава законите, определя функциите на съдебната и изпълнителната власт, но прилагането на законите се извършва предимно от съдебната. Съдебната власт е тази, която контролира и коригира действията на изпълнителната и в известни случаи даже и тия на законодателната власт, като например в случаите, когато законодателната власт създаде закон, който противоречи на основния ни закон – Конституцията.
СТРУКТУРА И АДМИНИСТРИРАНЕ НА РАЙОННИЯ СЪД КАТО ОСНОВЕН ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН СЪД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република България са регламентирани видовете съдилища, които осъществяват правораздаването. Районните съдилища са основните първоинстанционни съдилища в Република България. Това положение е установено в основните процесуални закони, които регламентират процедурата по разглеждането на гражданските и наказателните дела в съдилищата.
Из приветственото слово на министъра на правосъдието Димитър Пешев пред ХVI-то общо редовно събрание на Съюза на българските съдии (30.05.1936 г.)
Независимостта на съдебната власт може да съществува там, където тази власт почива на един авторитет, а авторитетът трябва да се гради върху достойнството на онези, които я носят. Ако може да се говори за някои колебания и се чуват гласове в един или в друг смисъл, едно не може да се отрече, че авторитетът на съдията, като здраво завоевание на нашата общественост, съществува. И когато това се подчертава, не трябва да се забравя отговорността, която тежи винаги върху дейността на съдията, че той със своите лични качества трябва да увеличава все повече и повече силата и значението на тия два принципа – авторитет и достойнство, за да не може никой да си позволи свободата да се докосва до тях. От тази основна мисъл трябва да се изхожда, когато се разсъждава и когато се говори за дейността на колегията изобщо.
РЕФОРМИТЕ В УСТРОЙСТВОТО НА СЪДИЛИЩАТА
В своя труд „Организацiя суда въ Болгарiи“, завършен в началото на 1913 г., професорът от Новоросийкия университет П. А. Михайлов, характеризирайки общите тенденции на законодателните новели по българското съдоустройство за последно време, а, главно, тенденциите на наредбите за постъпването на служба и повишаването на служба по съдебното ведомство, за несменяемостта и за дисциплинарната отговорност, буквално казва: „Българският законодател грижливо се зае да постави съда в условия на най-голяма независимост и самостоятелност. Той твърдо прокарва мисълта за необходимостта да се огради съдът от влияния от политически характер. Наедно с това, бългърският законодател взема енергически мерки за попълването редовете на съдебните дейци с лица безпристрастно признати за работоспособни, на дело показали своите познания и способности, и ревностно се стреми да отстранява всичко, което би могло да компрометира и понижи достойнството на съда"
Наследството на Магна Харта: правосъдие през 21-ви век
Реч, изнесена пред Фондацията за правни изследвания на 25 септември 2015 от почитаемия Лорд Томас от Камгейд, Лорд Главен съдия на Англия и Уелс:
За мен е едновременно и удоволствие, и привилегия възможността днес да говоря пред Фондацията за правни изследвания (Legal Research Foundation) в годината, в която отбелязваме 800-ната годишнина на Магна Харта и в която Нова Зеландия празнува 25-ата годишнина от своя Закон за хартата на правата (Bill of Rights Act), а Фондацията за правни изследвания празнува своята 50-а годишнина.