Guest User
Върховните административни съдилища: функции и ...

Семинар на Федералния административен съд на Германия и на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни съдилища на Европейския съюз

Берлин, 13 май 2019 г.

Обобщителен доклад

от Alban Vasco Barrón и Carsten Günther,

Федерален административен съд, Германия*

* Преводът е на Силвия Стойкова, студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, и на д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд. Редакцията на превода е на д-р Васил Петров.

Положението на съдията в правовата държава*

Анотация:  Във вече класическата за модерното съдоустройство статия на д-р Фр. фон Енгел, съдия от Окръжния съд в Залцбург, от 1913 г. се разглеждат задълбочено и пространно различните аспекти на независимостта на съда и нейното значение за правовата държава. Авторът припомня думите на Бюлов, че «не законът, а законът и съдийската служба създават на народа правото му», проследява генезиса на съвременната съдийска функция и анализира съществените гаранции за независимостта на съда и нейното укрепване – служебния статус на съдията, атестирането, дисциплинирането и повишаването му, последващото обучение, начините на формиране на възнаграждението, правото на сдружаване и ролята на съдийските организации. В статията се опровергава твърдението, че независимостта е въпрос изключително на индивидуалните способности и качества на съдията, като се припомня значението на структуроопределящите социални и нормативни фактори. Д-р фон Енгел припомня, че “независимостта като качество на характера, вътрешната независимост може само допълнително да се присъедини към външната независимост, но външната независимост образува фундамента, върху който вътрешната независимост тепърва може да се развива. И в епохата на абсолютната държава имаше независими характери измежду съдиите, при все това тия съдии не можем да наричаме независими, те именно, поради справедливостта си, били преследвани.” В статията се засяга и разграничението на същинската съдебна дейност по правораздаване от съдебното администриране и охранителните производства, като се застъпва тезата, че независимостта трябва да се разпростира върху цялата съдийска служба, защото е много опасно за манталитета на съдиите, професионалната култура и отношението на другите власти към тях разграничаването на съдията като чиновник и такъв по същество. Още в началото на ХХ век дискусията за устройството и организацията на съдебната институция обхваща идеите за разтоварването на съдията от бюрократичния процес с развитие на компетентна помощна администрация и за служебно израстване на съдията на място, така че идеята и стремежът за кариера по вертикала да не се превръщат сами по себе си в угроза за независимостта.  

Ключови думи: съдебна независимост, разделение на властите, статус на съдията, натовареност, атестиране, повишаване и наказване, съдебна администрация, правова държава, Австрия, Германия, съд.

Д-р Любен Диков, Курс по търговско право. Второ издание, два тома – I. т. 1 – 498 стр., II. т. 2 – 499-1030 стр., София, 1935 г. (първо издание стр. 1-1032)*

Проф. Константин Кацаров**

 Д-р Любен Диков, Курс по търговско право. Второ издание pdf

Анотация: Критичната рецензия на проф. Кацаров за “Курс по търговско право” на проф. Диков, макар да има за повод второто му издание, е опит за по-обхватна оценка на някои негативни тенденции в работата на големия учен, като акцентът попада специално в работата му в сферата на търговско право. Редно е  да отбележим за пълноценното разбиране, че професор Диков е написал учебници и по облигационно право, гражданско право обща част и семейно право. Написал е редица монографии и статии, оставили трайни следи в българската юриспруденция, включително с оригналия си характер, които са актуални и досега. Всички тези съчинения са повлияли на научната мисъл и съдебна практика, изучавани са в Университета. В този съвсем начален етап на българската  наука –  30-те години на двадесети век – други почти не е имало.

 Кацаровата критика на работата на проф. Диков се фокусира върху съществените недостатъци, като  рецензентът няма за цел да оцени своя колега в цялостното му измерение. Опитът да обобщим критиките на Кацаров е полезен не само за разбирането на курса по търговско право, тъй като те звучат особено  актуално и за научната работа на учените в днешно време.

Първо: безкритично възприемане на чужди разрешения и тяхното буквално превеждане и преписване без критичното им обсъждане съобразно спецификата на българската правна система;

Второ : липса на пълнота в изложението по отношение на цялата система на дадена област;

Трето: липса на собствено мнение и тезиси, аргументирани задълбочено и обосновано с лични аргументи. Преписване на чужди примери без съобразяване с личната позиция и правната уредба;

Четвъртото: липса на коректно и пълно цитиране на дадени тезиси на други автори, които се възпроизвеждат и представят като собствени.

Критичната статия на Кацаров е израз на титаничен научен сблъсък, показателен за това, че въпросът за качеството на българската юриспруденция е бил предмет на сериозна дискусия, водена от личностна и идейна конфронтация.  Проф. Кацаров демонстрира отличните си познания в областта на търговското право. Показателно е, че 8 години  по-късно той ще напише най-добрия пълен курс в областта на търговското право, като това достижение не е изместено и до ден днешен. Изискванията за прецизност и съобразяване с българската правна уредба, които Кацаров поставя като акцент в критиката си към Диков, са израз на разбирането му за нуждата от качествено прецизно и задълбочено учебно пособие по търговско право, което да има оригинален български характер. Кацаров правдиво посоча, че тези изисквания не са достигнати в работата по търговско  право на Диков. С тази статия Кацаров открито и остро поставя въпросите за качеството на научните разработки и въвежда като основен критерий оригиналния характер на аргументите, примерите и проблемите, разглеждани и представяни от българските учени.  

Справедливостта изисква да се отбележи, че Диков безспорно е двигател за българската правна система и неговият дългогодишен научен труд безспорно има своето голямо значение и влияние в развитото на българската юриспруденция. В този смисъл недостатъците на проф. Диков са видими, но много по-видими и по-трайни са достиженията на цялостния му научен принос, който е светъл пример за упорит и вдъхновяващ ум, отдаден изцяло на развитието на правната накука. Същевременно критичността на Кацаров не е самоцелна и кабинетна, тъй като изложените идеи утвърждават неговите нови разбирания, които само 8 години по-късно, той ще превърне в завършен шедьовър с написването на учебника – „Систематичен курс по българско търговско право“, с което качеството на българската правна накука в областта на търговското право се поставя на съвсем различна величина.

В днешно време такава обхватност и задълбоченост на научната критика е рядкост в правната научна мисъл. Затова статията на проф. Кацаров има своята безусловна съвременна полезност за припомняне каква проникновеност може да носи концептуалният сблъсък по въпросите за качеството и станадратите  на научната разработка.

 

* Публикувано в сп. „Правна мисъл“, г. II (1936), № 6, с. 468-488. Публикува се с любезното разрешение на наследниците на проф. Кацаров.

** Константин Иванов Кацаров (18.07.1898 г.-07.10.1981 г.) е роден в гр. София, доктор по право от Бернския университет (1920). Редовен доцент в ЮФ на СУ (1931), извънреден професор (1936), хоноруван извънреден професор (1937),. хоноруван професор (1942), професор (1945-1951). Преподавател в университета в Женева (1963-1970). Съден (1953). След установяване на съдебна грешка от Върховния съд - освободен (1956). Напуска страната и се установява в Швейцария (след 1956). Член на Международната асоциация по право, на Словашката академия на науките (1932-1956), на Академич­ното общество в Женева, на Обществото за право и законодателство в Женева, на Британския институт по международно и сравнително право, на Археологическото дружество по международно право. Четени курсове: СУ - търговско право (обща част, дружествено право, търговски сделки, несъстоятелност), морско търговско право, международно частно право (1931-1951); Женевски университет - търговско право (1963-1970). Библиография у Константин Кацаров и неговото наследство. Konstantin Katzarov et son héritage. Съст. Ал. Костов. Ред. Д. Веселинов. С., Херон прес, 1998. Биографичен разказ за него у Цачевски, В. Константин Кацаров. Пътят към върха. С., Сиела, 2016. 557 с.

 

Решение № 11

Анотация: „Представеното решение е едно от първите решения на създадения на 4 ноември 1913 г. Върховен административен съд на Царство България. С това решение ВАС приема, че всички касационни административни юрисдикции са мълчаливо отменени с учредяването на ВАС на 04.11.1913 г. и от този момент единствената върховна административна касационна инстанция в страната е самият Върховен административен съд. Желанието на министъра на финансите въпреки приемането на Закон за административното правосъдие от 1912 г. да продължава да се произнася като окончателна правораздавателна инстанция по спорове по Закона за данъка върху занятията е пресечено, като актът на министъра е обявен на практика за порочен като постановен от некомпетентна власт и е отменен, спорът е изискан за решаване от ВАС. Така ВАС утвърждава върховенството си в областта на административното правораздаване. Делото е интересно с това, че ВАС се е позовал на подробните мотиви на законопроекта за административното правосъдие и с това, че пълномощници на засегнатия от решението на министъра на финансите търговец са били бившият финансов министър Т. Теодоров, участвал при обсъждането и приемането на закона, и д-р Петър Зъбов, автор на първата законадателна уредба на съдийската несменяемост у нас.“

Ключови думи: Върховен административен съд, касационна инстанция, административни юрисдикции, министърът съдия, мълчалива отмяна, мотиви на законопроект

За "условното съответствие" на закона с Конституцията

Анотация: В статията „За условното съответствие“ на закона с Конституцията“, публикувана в списание „Правна мисъл“ от 1997 г., проф. Нено Неновски разяснява същността на конформното тълкуване на Конституцията от страна на Конституционния съд – тълкуване, чрез което се изключва онова интерпретиране на законова разпоредба, което ще влезе в противоречие с основните начала на върховния закон. Германският федерален съд, посочва авторът,  приема, че „конформното“ тълкуване не може да се използва в противоречие с общия смисъл и с целта на закона. В статията се изброяват и подвидовете на тълкуването, отбелязват се и критиките на изпълнителната власт срещу него. Изведени са решения на Конституционния съд, използващи техниката на „условното съответствие“. Основното заключение, което проф. Неновски прави в своя труд, е, че този метод на тълкуване приближава конституционната юрисдикция към развитието на законодателството и към неговото прилагане, откроявайки нормативния аспект на решенията на Конституционния съд.

Ключови думи: Конституция, Конституционен съд, тълкуване, конформно тълкуване,  условно съответствие, Едуард Баладюр.

Oснования за отвод, когато пострадалият е съдия, а тъжбата е насочена срещу член на колективния кадрови орган с дисциплинарни функции спрямо всички съдии

Неведнъж пред съдилищата е поставян въпросът за независимостта и безпристрастността на съдия да разглежда дела, по които страна е негов колега, съдия на административна длъжност в същия или горестоящ съд, член на кадровия орган на съдиите или на съдебния инспекторат. Актуалността на проблема е провокирана в последните дни от публикации за конкретно съдебно дело, разглеждано в Софийския районен съд, по което страна е ВКС. Публикуваме извадки от решение по  ВНЧД № 1276/2016 г. на СГС, в което принципно се разглеждат въпросите за независимостта на съда в случай, в който едната страна е член на Висшия съдебен съвет, а другата – съдия от същия съд, и се застъпва тезата, че няма основание за отвод, ако не са налице лични отношения между съда и всяка от страните, надхвърлящи обичайната колегиалност, както и че съдиите не са в отношение на власт и подчинение с административното ръководство на съда, което също, както и ВСС, не може да влияе на конституционно закрепената независимост на съда при решаване на делото. 

Издирваме и други съдебни актове, в които се обсъждат тези въпроси.

Впечатления от един обмен на младши магистрати в Германия

Анотация: Представяме текст на младшия съдия от Софийския градски съд Андрей Георгиев, който условно можем да определим в жанра „юридически пътепис”. Споделянето на опит и наблюдения за функционирането на други съдебни системи е полезна част от обучението и спомага за по-широкото разпространение на придобитите познания. В текста се отделя внимание на предимствата на обмена, организиран от Европейската мрежа за съдебно обучение; на особеностите на германската система за юридическо образование и стажове;  на спецификите на устройството на германската съдебна система и нейното функциониране; на общата предства за германското наказателно, гражданско и административно правосъдие. Интерес представлява информацията за Централната служба на администрацията на правосъдието на федералните провинции за разследване на националсоциалистически престъпления, както и за дейността на Федералания върховен и Федералния конституционен съд. Не може да не съгласим със заключенията на автора, че изучаването на чуждестранния опит често ни показва алтернативни решения на собствените ни проблеми, както и че разчупването на формалността на съдебния процес би повлияло благотворно на отношенията между магистратите и местните общности, а понякога отделянето на по няколко минути на проблемите на някой от участниците в процеса може да спести часове главоблъсканици по-късно.

Ключови думи: Европейска мрежа за съдебно обучение; германска съдебна система; Федерален върховен съд; Федерален конституционен съд;

За някои разграничения между специализираното и извънредното правосъдие

С приетите изменения на чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК (ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е иззета част от компетентността на Софийския градски съд и е предоставена на Специализирания наказателен съд (СпНС). В резултат, на СпНС като първа инстанция вече са подсъдни освен делата от първоначалната му специална компетентност – за някои видове тежка и за цялата организирана престъпност, както и за престъпления, извършени в чужбина, така и обвиненията срещу висши представители на държавните власти, включително народни представители, съдии, прокурори, следователи и конкретно изброени длъжностни лица, само за лимитативно изброени престъпления – чл. 201 – 205, чл. 212, чл. 212а, чл. 219, чл. 220, чл. 224, чл. 225б,чл. 226, чл. 250, чл. 251, чл. 253 – 253б, чл. 254а, чл. 254б, чл. 256, чл. 282 – 283а, чл. 285, чл. 287 – 289, чл. 294, чл. 295, чл. 299, чл. 301 – 307, чл. 310, чл. 311, чл. 313 НК.

Независимо от поддържаната теза от вносителите на законопроекта, че така се постига специализация на правораздаването, приетото изменение променя характера на СпНС и АСпНС в извънредни, което нарушава конституционната забрана по чл. 119, ал. 3 Конституцията, по следните съображения.

Правата на личността в Конституцията на Република България от 1991 г.*

Анотация: В статията се разглеждат основните понятия за правата на човека, правата на гражданина и правата на личността в контекста на преамбюла и отделни разпоредби от Конституцията на Република България. Авторът застъпва тезата, че понятието за права на личността е изведено „пред скоби“, така че да обхване останалите две конституционни понятия – права на човека и права на гражданите. Поради това от гледище на конституционния текст е изключено противопоставянето на понятията „права на човека“ и „права на гражданите“, макар и те да си остават различни. И правата на човека, и правата на гражданите са права на личността. Особено важна е   позицията на проф. Неновски за правата на личността като върховен принцип на правовата държава и принцип за легитимация на властта. В статията се подчертава, че принципът на демокрацията (на мнозинството) невинаги може да се съгласува с принципа на правата на човека. Малцинството също има интереси, защитава права. Не може да намери оправдание държавна система, в която се потъпкват правата дори на един човешки индивид в името на какъвто и да е легитимиращ принцип, бил той и принципът на мнозинството. Заключението на автора е, че издигането на правата на личността във върховен принцип на държавата и обществото от Конституцията на Република България означава, че те са и върховен принцип за легитимация на цялата държавна и правна система.

Разглеждат се също въпросите за конституционни текстове относно правата извън глава втора на Конституцията, както и класифицирането на разпоредбите за правата на материални и процесуални. Проф. Неновски защитава позицията си, че в Конституцията на Република България е дадено предимство на индивидуалните права на гражданите. В статията е отделено специално внимание на контролът за конституционност, като една от най-важните гаранции за правата на личността. Разгледаните са възможностите за сезиране на Конституционния съд и значението на индивидуалната конституционна жалба, както и някои особености на конституционното производство с акцент върху конституирането на заинтересовани страни.

Ключови думи: Права на личността, права на човека, права на гражданина, Конституция на Република България, правова държава, Конституционен съд, индивидуални права на гражданите, индивидуална конституционна жалба, заинтересована страна.

Спомени на Теохар Папазов

Анотация: „Теохар Папазов е виден български юрист, наследник на възрожденски родове от Котел и Сливен. В кратката си автобиография той представя интересни факти от първите години на изграждане на българската правосъдна система и от значение за общото и юридическото образование. Той е последователно съдия в Софийския окръжен, Софийския апелативен и Върховния касационен съд. За началните години – в края на 19 век – на дейността на българските съдилища, той пише:  „Въпреки всичко може да се каже, че работата вървеше добре, защото съдиите имаха високо съзнание за значението на службата, която имаха да изпълняват и бяха много ревностни за доброто й изпълнение. Държаха се твърде достойно, при все че нямаше още съдийска несменяемост и че понякога бяха изложени на партизански гонения, изразяващи се в уволнения и премествания.“ За продължителната си съдийска служба авторът споделя: „Най-вече бих могъл да поговоря върху самата съдийска работа, толкова интересна, толкова разнообразна, даваща възможност да се проникне в безброй проявления на човешкия живот, да се изучат характерите на хората, техните качества и още повече слабости. И сега към края на своя живот, не съжалявам, че съм посветил по-голямата му част на тази работа.“

Особено интересна част от професионалния живот на автора заема неговата дейност като един от изявените български съдии в международните съдилища в Европа. Доброто познание на много чужди езици, както и отличната правна подготовка, му позволява като член на Върховния касационен съд да бъде командирован от декември 1920 г. до средата на 1928 г. в Париж, за да изпълнява службата на български член на арбитражните съдилища, учредени след приключването през 1919 г. на Първата световна война. След това – до началото на Втората световна война, Папазов е съдия в Хагския международен съд и има принос при юридическото уреждане на дипломатически и други международни спорове, в които са засегнати интересите на България. По повод на опита си в дейността на международните съдилища Теохар Папазов споделя, че „едно съдебно решение, за да има авторитет, трябва да бъде възприето като израз на това, което е право по дадено дело, а не като случаен резултат добит от по-голямо или по-малко мнозинство гласове. Един съдия трябва винаги с голяма предпазливост и само в належащ случай да прибягва до особени мнения, ако иска да имат съдещите се вяра в съда“.

 Ключови думи: Теохар Папазов, Ньойски мирен договор, арбитражни съдилища, Хагски съд. 

Любомир Милетич ‒учен и общественик

Любомир Милетич ‒учен и общественик (word)
Любомир Милетич ‒учен и общественик (pdf)

проф. Борис Яновски**

 Анотация*: „В статията проф. Борис Яновски разглежда очертава научния и обществен принос на преподавателя при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един от неговите създатели, на учения, обществения деятел, славянина и несломимия български патриот проф. Любомир Милетич. В статията се разглежда и значението и дейността на Македонския научен институт и на редица преподаватели юристи от Софийския университет, заети в дейността на Македонската организация – Силяновски, Алексиев-Миладинов, Благоев.Разглежда се и конфликтът между правителството на Стамболийски и управата на Софийския университет по повод правописната реформа на Омарчевски, както и позицията на проф. Милетич по отношение на деветоюнския преврат.“

Ключови думи: научна дейност, Македонски научен институт, Силяновски, Алексиев-Миладинов, Благоев, академична автономия, правописна реформа, държавен преврат, научна кариера.

 

** Биографична справка за проф. Яновски на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/8/5/--1.

* Публикувано в сп. „Македонски преглед“, г. XIV, 1991, кн. 2.

 

БИБЛИОТЕКА

Търсене

РУБРИКИ

АВТОРИ