Сряда, 16 юли 2014 г., 14.30 часа
Тържествено заседание по встъпване в длъжност на господин Бертран Лувел word
Тържествено заседание по встъпване в длъжност на господин Бертран Лувел pdf
Позволете ми на първо място да поздравя присъстващите в това заседание най-висши представители на другите власти на държавата, обединени около господин Президента на Републиката, представителите на държавите, международните институции и Върховните съдилища на франкофонията и на Европа, както и всички лица, които се отзоваха на поканата на нашия Съд: той е уважен от присъствието на всяка една и всеки един от Вас.
Бих желал[1] на следващо място да се обърна към Висшия съдебен съвет[2], който, като ми оказа честта за своя избор, ми възложи и изключително тежки задачи. Първата грижа, с която се заемам при поемането на задълженията ми, е да оправдая гласуваното ми доверието. Тази грижа никога не ще ме напусне.
Накрая, бих желал на свой ред да припомня яркия отпечатък, оставен тук от моя предшественик. Обвързан от секуларната традиция на нашия Съд чрез една необятна юридическа, историческа и художествена култура, председателят Ламанда[3], наред с това, преследваше и нейното осъвременяване. Той утвърди наследството си, като му даде сила и престиж в период, в който секуларната традиция търсеше своята посока в средата на промените на нашето време, така че да я въоръжи по-добре пред изпитанията на обновлението.
Действително, днес Касационният съд е изправен пред нови предизвикателства.
Нарастването на влиянието на европейските съдилища, произнасящи се по фактите и по правото, принуждава нашата юрисдикция да взема под внимание, в определени хипотези, отклонението от собствената ни традиция на стриктна проверка по правото. Мотивите в решенията на тези съдилища, често интердисциплинарни, ни приканват да оценим по-добре въздействието на нашите решения в обществен и икономически, национален и международен план отвъд строго юридическите анализи, които са културата на Върховния касационен съд.
Бързината и широтата, постигани чрез социалната комуникация, позволяваща на специалистите да оценят и публикуват в реално време по всякакви начини значението, което отдават на дадено решение, са в същия смисъл.
Това развитие, което ни води към преосмисляне на нашата техника за разглеждане на касационни жалби, оправдава провеждането на едно размишление, колкото общо, толкова и бъдещо, върху мястото, ролята и методите на Върховния касационен съд. Ето защо, задачата на Службата за документацията, проучванията и изготвянето на доклади[4] ще бъде обогатена така, че да стане двигател на големите вътрешни дебати, които Съдът трябва да започне, за участие в които ще бъдат поканени всички отделения.
Работата по тази задача ще се разпростре отвъд нашите стени. За да се достигне до очакваните предложения по темите, които ще й бъдат поверени, ще е необходимо Службата да получи оценката на външните институции, които желаят да работят с нея.
В по-общ план този начин на действие ще подпомогне отварянето на нашия Съд към неговата среда чрез въвеждането в нашите методи на работа на външната консултация, което ще ни позволи да се развием така, че по-добре да поставяме нашите решения в техния контекст.
Подходящо е за постигането на еднообразие на съдебните решения националните и международните институции, когато са призвани да действат на определена територия, да споделят помежду си своите подходи и това да става пряко и свободно, без да се пропуска някоя тема от общ интерес, като естествено автономията на всяка една институция при вземането на решения остава непокътната.
Във всеки случай това е предложение за взаимно премахване на преградите, което, убеден съм, в този момент трябва да формулирам в обръщението си към институциите, които се намират в подобно положение. Нов служител с тази специална задача ще бъде назначен към председателя, за да следи големите теми на институционалната комуникация на Съда.
Така описаният цялостен подход не може да се осъществи без участието на прокуратурата и следователно без задълбочено изследване на нейния статут.
Традиционната задача на нашата прокуратура тежко я отклонява от изпълнението на доктрината на Съда в Страсбург, която я изравнява до страна в процеса пред касационния съд, тъй като нашият Съд винаги е виждал в нейно лице партньор, подпомагащ задълбочаването на неговите решения.
Скорошното развитие на позицията на Съда в Страсбург, който възприе модела на обществения докладчик, използван от Върховния административен съд, открива пред Върховния касационен съд нови перспективи. Всъщност, началото на тази промяна, отвъд ценните юридически приноси на прокуратурата в допълнение към приносите на съдиите-докладчици, може да се свърже тясно с оценката на въздействието на нашите решения, за което говорих току-що.
Ние не сме напълно съгласни един с друг за отправната точка на пътищата, по които трябва да поемем, нито за целите, които трябва да постигнем, но важното е да ги обсъдим. Ето защо, с Вашето одобрение, господин главен прокурор, ще създадем още една структура за обмен, която без предварителни условия и предпоставки, ще се нагърби със задачата, ако е възможно, да достигне до общ проект.
Няма нужда да се отбелязва, че този общ проект ще бъде сигурен на практика, ако междувременно реформата на Конституцията възложи на Висшия съдебен съвет избора на всички членове на прокуратурата при Върховния касационен съд, тъй като тъкмо по този пункт основно са кристализирали съмненията към днешна дата.
Институционалният въпрос ме кара да припомня друг голям въпрос, който е този, за статута на съдебната власт в нашата страна.
Действително, нашата национална традиция се опитва да се освободи от твърде древния модел, по който продължаваме да живеем, който е създаден през 18-ти век от канцлера Мопу и въведен в действие от Бонапарт.
Философията на тази система е резюмирана от Луи XV през 1766 със следните думи: „Единствено на мен самия моите съдилища дължат своето съществуване и власт” – формула осъвременена едва през 1965 г. от генерал де Гол, който все още смяташе, че не съществува съдебна власт, която да не е предоставена и поддържана от президента на Републиката.
Отвъд тази крайност откриваме същия архаизъм в подчинението на съдебната власт на изпълнителната, която и днес продължава да възпира окончателното оформяне на нашата правова държава чрез действително разделение на властите. Това разделение, което определя доверието на гражданина в безпристрастността и справедливостта на съдиите, изисква съдебната власт да се самоуправлява, а не да се управлява от Министерство, подобно на една администрация.
Съдебният синдикализъм, напоследък негативно обсъждан в част от обществото, естествено се заражда в система, в която съдиите се възприемат като принадлежащи към държавната служба със същите права като другите държавни служители. При условията на една йерархия, твърде често зависеща от един министър, съдиите се сдружават за защитата на общите си интереси и благодарение на синдикатите може да се чуе техният глас. Без съмнение различна ще бъде ситуацията на съдебен орган, управляван от един Съвет на правосъдието, състоящ се от представители на магистратите и на гражданското общество.
По-добре биха се разсеяли съмненията за едно действително разделение на властите, ако френското съдебно съсловие не се избираше и образоваше по начина, по който това се прави.
Преминали в голямата си част през най-трудните национални конкурси, при условията на пълно равенство, представители на цялото общество в многообразието на неговите семейства и усещания, френските магистрати са обучават на изключително взискателна професионална етика от Националното училище на магистратурата.
С богатството на идеите, които разпространява, това училище е едно от интелектуалните огнища на нашата държава. То всъщност е образът на Франция и на нейното многообразие, представляващо израз на обединение и заради общото практическо обучение на съдебната служба и заради обучението, което без съмнение почива върху споделените ценности на лоялност и безпристрастност в приложението на правото, които поколения добросъвестни и честни магистрати, признати в целия свят като пример за професионализъм, са утвърдили в полза на нашата държава.
Ето защо ние се гордеем с нашето училище и го обичаме, макар да очакваме един ден то да бъде поставено под властта на Висшия съдебен съвет, за да се предотвратят спорадично изразяваните обвинения в неговата неутралност.
Така всеки един обучен магистрат при изпълнение на функцията си представлява частичка от правовата държава. И Върховният касационен съд, който осъществява контрол на правовата държава, трябва първи да й се подчини.
Ако го застигне подозрение, Върховният касационен съд трябва при пълна прозрачност да подложи на проверки съдиите и спокойно да постигне целта на всяко правосъдие – да установи истината.
Легитимността на съдебната институция, включително, на първо място, легитимността на Върховния касационен съд, почива върху доверието на нашите съграждани. Единствено установяването на истината, решително и без съмнение, когато се изразяват съмнения за слабости, може да гарантира запазването на тази незаменима връзка на доверие.
По отношение на действията на съдиите, те са двойно и тясно контролирани. На първо място техните съдебни актове подлежат на проверка от горестоящите съдилища, които следят за приложението на правото, а на второ място – професионалното им поведение подлежи на контрол от Висшия съдебен съвет, гарант на етиката на съдиите.
Страните имат правото да предизвикат тези две проверки, така че да се възползват от подходящите мерки срещу всяка форма на злоупотреба, на която смятат , че са жертва.
Нужно ли е да уточняваме още веднъж, че съмнението за манипулиране на съдиите не би могло да се подхранва, ако те не зависеха от администрацията в развитието на кариерата си и в средствата си за действие?
Ето това исках да ви кажа днес, за да се опитам повече да допринеса за изграждането на бъдещето, отколкото да бъда негова жертва – според подканата на Бернанос, която ни припомнихте, господин главен прокурор.
Позволете ми на свой ред да завърша своята реч с цитат от Бернанос с откъс от “Диалозите на кармелитките”: „Не се страхуваме. Представяме си, че се страхуваме. Страхът е измислица на дявола. Истинската смелост е да знаеш как да рискуваш да изпиташ страх”.
Страхуваме се или си представяме, че се страхуваме от проектите, които днес отваряме и от непознатото, което те откриват пред нас. Тогава да се осмелим да рискуваме да изпитаме страх.
Превод: Мартин Бъбаров
[1] Автентичният текст можете да прочетете на: https://www.courdecassation.fr
[2] Висшият съдебен съвет във Френската република (Conseil supérieur de la magistrature) е създаден на основание чл. 65 от Конституцията на Френската република и е висшият административен орган, управляващ съдебната власт. Висшият съдебен съвет заседава в две отделения (едно с компетентност по отношение на съдиите и друго с компетентност по отношение на прокурорите) и пленум.
[3] Винсент Ламанда, председател на Върховния касационен съд на Френската република в периода от 30 юни 2007 г. до 30 юни 2014 г.
[4] Службата за документацията, проучванията и изготвянето на доклади (Service de documentation, des études et du rapport) към Върховния касационен съд е създадена със закона от 23 юли 1947 г. с цел изготвяне на централен регистър на решенията на Върховния касационен съд и техни резюмета. Службата е подчинена на председателя на Върховния касационен съд, като освен за разпространението на решенията на Върховния касационен съд отговаря за изготвянето на проучвания, които подпомагат дейността на съдиите във върховния съд.