Изложение на делегата на Министерството на Правосъдието Хр. Тимошенко word
Изложение на делегата на Министерството на Правосъдието Хр. Тимошенко pdf
Преди да пристъпите[1] към класиране и определяне заплатите на съдиите аз Ви моля да имате предвид и следните данни.
Правилното използване на съдебната власт, правилното правораздаване в днешната правова държава, е в зависимост от ред специфични условия, най-важните от които са добри закони и вещи магистрати.
Нашите закони по всички отрасли на държавното управление са, смело може да се каже, добри, но нека не се забравя, че приложението на най-добрия закон не може да даде истински добри резултати при липса на добри и вещи съдии. И най-добрият закон в ръцете на лошия съдия е като най-усъвършенствания хирургически инструмент в ръцете на неопитен хирург – операцията в такъв случай е почти винаги смъртоносна или най-малко несполучлива.
Магистратите са лицата, които държавата, в името на обществения ред и публичното благо, е натоварила да уреждат конфликтите, както между отделните нейни членове, така и ония, изникнали между тях и самата държава. Те са лицата, които прилагат законите, предпоставката, която създава условия, гарантиращи свободното и всестранно развитие на духовните и икономически сили на държавата и нейните членове.
Магистратите са органите, на които е възложена защитата на честта, имота и живота на гражданина. Давайки им такива широки права, възлагайки на тях твърде тежка и пълна с отговорности задача, държавата иска едновременно от тях и ред качества, които не всеки неин член притежава: широки познания, безупречен морал, вътрешна самостойност, способност и воля да се абстрахират от своята личност, да надделяват личните си наклонности, да задушват своите човешки слабости, да бъдат чужди на изкушението и пристрастието, а вън от всичко това да умеят да координират теоретическата си и практическа специална подготовка с реалните комбинации, които живота и интересите създават.
Високото значение на магистрата, деликатността на функциите, които му се възлагат, налагат на държавата и особени грижи при избора му.
Гаранцията за добрия избор на подготвени и способни магистрати се крие в две условия: несменяемост и материална обезпеченост.
Съдията, човек с широка култура, с отлично възпитание, отлична подготовка и висок интелект, съдията, комуто е възложено управление на най-деликатната и най-важната функция в държавния механизъм, трябва да бъде и достатъчно материално обезпечен, за да може спокойно да се отдаде на работа за изпълнение на възложената му задача.
За правовия ред в една страна, за силата на властта и дисциплината в обществото, главният фактор е доброто правосъдие. Нека не забравяме, че ако Англия днес е най-културната страна, най-добре поставена икономически, тя във висша степен дължи своя успех на доброто си правосъдие и на добрите си съдии; дължи успеха си и на принципа, който служи за светилник на английските жреци на Темида: fiat justitia pereat mundus! Нека не забравяме обаче, че ако английският съдия е добре подготвен и с широки права, той е и добре възнаграден – мировият съдия там получава по 1500 лири стерлинги годишна заплата, а главният съдия – 5000 лири стерлинги! И така е, не може да има добро правосъдие, ако тези, които го раздават са зле плащани, ако са гладни и голи и ако в тях говори не духът на справедливостта, а духът на злобата и ненавистта спрямо държавата и обществото.
Морално съдиите у нас са задоволени – те са несменяеми, с други думи едното от най-съществените условия за правилния подбор и обезпеченост на съдията е осъществено. Но така ли е с второто от тия условия, така ли е и с материалната обезпеченост на съдията?
Не, съвсем не. Ако до преди войната, съдията бе горе-долу плащан сносно, днес, при всеизвестното поскъпване на живота, той е принуден да ходи със скъсани и износени дрехи и обуща, останали му от преди войната, принуден е да не си дояжда, да ходи в най-простите гостилници и да не може да си купи дори и един вестник! Та нима при това положение е възможно съдията да представлява част от елита на обществото, да бъде член на т. нар. съдебна демокрация? Може ли той, при това положение, да бъде образец на коректност, дисциплина, нравствена чистота? ...
Както лошите условия на живота пригаждат организма към заболяване, така и лошото и недостатъчно възнаграждение на чиновника са добра почва за изкушението и корупцията. Те са язва за държавата и обществото. Загнездят ли се и у съдийството, падението на държавата и обществото е пълно и закръглено – язвата вече не е в крайщниците, а в сърцето на организма и смъртта е неминуема. За добра чест обаче на нашия магистрат и за щастие на обществото, бронята – моралната мощ на магистрата – е още тъй силна, че смело можем да кажем какво падение у съдийството няма. Но...ако горното е закон, той ще бъде неумолим и към съдийството.
Последиците от материалната необезпеченост са масовото напускане на съдилищата от страна на добрите и способни съдии. По-способните съдии стават адвокати, защото и най-неспособният адвокат днес печели месечно 3 – 4000 лева, а съдията не получава и 1/8 от неговия хонорар. Остават в съдилищата само онези, които или дослужват за пенсия, или пък се считат съвършено негодни за адвокати било поради това, че тази професия изисква особени специфични качества, които те не притежават, било по ред други свои лични съображения. Това напускане на съдилищата се отразява извънредно зле както върху частните, така и върху държавните интереси.
Държавата не бива да не държи сметка за това бягство из съдийството, защото съдилищата ще станат свърталища и место за прехрана и обучение на най-негодните юристи, а не истински храмове, в които свещенодействат жреците на Темида.
В представената от почитаемата подкомисия таблица има фактически грешки и несъобразности със закона за устройството на съдилищата. Без да говоря за тях, аз ще моля почитаемата комисия, която счита, че в нейната задача влиза и тази да определи щат за съдиите и да ги класира, да има предвид и следното: 1) казах вече и пак повтарям, че юристът може да заема и най-високите административни длъжности, но и най-висшият административен чиновник, при липса на способности и служебен ценз, не може да заеме и най-ниската съдийска служба. Най-важният ценз за съдията е неговата способност и достойнства, а не и числото на прослужените му години. Така, сегашният Софийски окръжен управител не може да заеме длъжността мирови съдия, защото не е вписан в съответната за това назначение таблица. Чухте всички тук, че секретарите на Върховната сметна палата са юристи, за контрольори там се предпочитат юристи, всички министерства имат нужда от юристи, за началници и подначалници на отделения в Министерството на вътрешните работи се предпочитат юристи и т. н. и т. н. Но тия юристи, макар често пъти по-добре плащани, не са едни от най-способните, за да не кажа само способни. Тези хора в голямата си част са такива юристи, които са се убедили, че няма да станат магистрати, защото не са били представени от колегите си за назначение, а за повишение пък не са могли и да помислят. Те са отлични администратори, но ако останеха в съдилищата, щяха да бъдат само лоши съдии; 2) при това нека не се забравя, г-да, че не всички стажанти стават съдии – такива стават само представените, а повишавани биват само някои и то само по-способните от тях. Нека не се забравя, че въпреки желанието на бивши министри да правят политика с назначенията и повишенията на съдиите, въпреки обстоятелството, че представленията по Закона за устройството на съдилищата са премахнати, назначенията и повишенията стават все по стария ред – чрез представления и вписвания в съответните таблици.
Било поради това, че липсват по-високи свободни съдийски места, било поради това, че много от съдиите не се представляват за повишение по понятни причини, много от съдиите, заемащи по-ниски длъжности в съдебната йерархия, имат прослужени по 20 – 30 години, а това, господа, е служебен ценз, който не може да се сравни с ценза в никаква друга служба. 3) Чух тук, когато ставаше дума за класовете на инженери и лекари, че те имали повече семестри, че тяхното образование струвало скъпо и че ги нямало в изобилие. Добре, на пръв поглед всичко това е вярно – образованието на юриста е по-евтино, юристи има, смело може да се каже, хиляди, но ако проучим въпроса в неговата същност, ще се убедим в противното. Образованието на съдията – юрист у нас е по-скъпо от всички други. От таблицата на кандидатите, представени за мирови съдии се вижда, че кандидати, които са издържали държавния си изпит и започнали стажа си от 1913 год., не са още заели длъжността мирови съдия – а това значи какво? – след своите 8 семестъра и след полагане на изпита си, равен на докторския колоквиум и инженерския изпит, бъдещият съдия трябва да стажува, по-рано с 80, а сега със 150 лева месечна заплата, вместо една още 8 години, за да стане мирови съдия. Това, господа, са цели 22 семестъра! Лекарят веднага след колоквиума започва да упражнява професията си било частно, било на държавна служба; веднага след издържане на изпита си инженерът получава своя клас и чин. Съдията на всичко отгоре, получил вече първия съдийски чин, може дълги години да не бъде представен за повишение, когато всички други служби следват своя нормален път. 4) На лекаря в околията или окръга се дава прибавка, защото живеел на село и имал главоболна работа, макар че тези господа въпреки голямата си и главоболна канцеларска работа лесно могат да се справят с не по-малката си клиентела. Ами какво да кажем за съдията, който не само поставя на разрешение въпроси, свързани с най-жизнените интереси на населението и на държавата, какво да кажем за съдията, който също така живее на село или паланка и комуто не само не е позволено да дружи с всекиго, но вместо клиентела му е забранено да даде съвет и на най-близкия си приятел!
Ето, господа, на кратко онова, което казах:
1. Образованието си съдията добива по-трудно от всички други професии – защото не всеки, който свърши юридическия факултет, става съдия, както свършилите съответните факултети стават лекари, инженери, учители и пр.
2. Служебният ценз на съдията е във всеки случай по-висок от онзи на другите служби.
3. Изкуството да се раздава правосъдие не се подава на всички юристи и ако във всички други професии почти всички са способни, защото са малко и се търсят, за съдията може да се каже, че при големия наплив на юристи, той е от малкото избрани между много звани.
4. Качествата, които се изискват от съдията, са редки и се мъчно създават.
5. Задачата на съдията е най-трудна и пълна с отговорности.
6. Нека най-после не се забравя, че съдията не е чиновник в обикновения смисъл на думата, защото той сам носи властта (чл. 13 от Конституцията).
Накрай моля господата от почитаемата комисия да не забравят, че длъжността на съдията всякога и всякъде се е считала за най-висока. Правата на старите крале и народни събрания, които сами са упражнявали съдебната власт, е преминала направо у техните представители – съдиите.
[1] Текстът е препечатан от сп. “ Юридическа мисъл”, 1919г., бр. № 3