Дискусия за ограничаване на размера на процесуалните документи от гледна точка на сравнителното право. „По-малко е повече“.
Тейн ван Ош1
Увеличения обем на процесуалните документи и тяхното ограничаване не са проблем, характерен само за Нидерландия. Международната асоциация на съдиите реши да направи преглед на този въпрос. Разпратеният за тази цел въпросник получи почти 40 отговора от чуждестранни съдийски асоциации. Въпросът, който не беше зададен, но очевидно беше приет за подразбиращ се: „Страда ли вашата юрисдикция от прекалено дълги и/или ненужни (текстови) процесуални документи?“, беше имплицитно потвърден от широк кръг участвали в анкетата. В тази статия се обсъждат най-важните резултати.
Въведение
Дали увеличаването на обема на процесуалните документи и ограничаването на (обема на) тези документи е проблем, който засяга само Холандия? Международната асоциация на съдиите IAJ-UIM разгледа този въпрос на своята годишна среща миналата есен на тема: „Писмени изявления – кога се превръщат от помощ в пречка“. На тази среща, в качеството си на заместник-председател на 2-рата работна група, аз изнесох две презентации – едната за ситуацията в Нидерландия, а другата за опита на колеги от различни страни по света. В тази статия, която е адаптация на моите презентации, аз разглеждам ситуацията в други страни от гледна точка на сравнителното право, представям накратко настоящата ситуация в Нидерландия и се опитвам да идентифицирам една тенденция. Накрая, аз отговарям на въпроса „Какво още можем да научим?“.
1 Г-н М.Ф.Й.Н. ван Ош, бивш старши съдия, понастоящем заместник-съдия в Апелативния съд на Арнем-Леуварден, председател на Международния комитет на Холандската асоциация на съдебната власт (NVvR), заместник-председател на 2-рата комисия за проучване на Международната асоциация на съдиите по гражданско право (IAJ-UIM), наблюдател от името на IAJ-UIM на Хагската конференция по интелектуална собственост, заместник-председател на Дисциплинарния съд. Благодарим на г-жа А.Й. (Аник) ван Ош за коментарите й по по-ранна версия.
Превод на статията: Милена Статева