Статията съдържа сравнителноконституционен преглед на статута на прокурорите в държавите членки на Европейския съюз и откроява няколко съществени особености на българската уредба. В по-голямата част от разгледаните държави независимостта на прокурорите не е конституционна ценност, а в някои от тях прокурорът дори не е конституционен институт. Там, където са предвидени гаранции за независимостта на прокурорите, тези гаранции винаги са балансирани посредством категорично разграничаване от конституционния статут на съдиите и чрез уреждането на механизъм за коригиращо действие от страна на законодателната или изпълнителната власт спрямо прокурорите. Българската конституция, вместо да регламентира отношенията на политическите власти с прокурорите, ги изолира едни от други, като по този начин остава неуреден въпросът с отговорността. Освен това, като придава конституционен статут на широк кръг от теми, които в останалите държави членки са предмет на регулиране само със закон, българската конституция ограничава възможността гаранциите за независимост, ефективност и отговорност на прокурорите да се развият посредством съдебната практика и обикновеното законодателство.
Пълният текст четете тук.