Повод за тези бележки ми дават двете знаменателни статии на уважаемия г-н Ив. Кирияков, главен прокурор при Върховния административен съд, поместени в броеве 11 и 12 на сп. „Адвокатски преглед“ от 16 февруари и 1 март т. г. Пропити с чувство на истинска правда и дълбока човечност, тези статии са първи от тоя род у нас и заслужават толкова повече внимание, защото изхождат от един върховен магистрат, дългогодишен служител на административното правосъдие. С присъщата си скромност, г-н Кирияков само посочва някои подобрения и корекции, които, според него, трябва да се внесат в Закона за административното правосъдие; той се отказва да преценява качеството на дейността на Върховния административен съд, нито отговаря на поставения си въпрос: какви са резултатите от дейността на този съд, можа ли той да оправдае надеждите, възлагани на него при създаването му, и можа ли, поне отчасти, да задоволи нуждата от едно добро административно правосъдие у нас?

Предлагаме на вниманието Ви една статия на д-р Теодоров с интересни и почти неизвестни сведения за дейността на смесените арбитражни съдилища по Ньойския мирен договор и на защитата на българските интереси пред международното правосъдие през първата половина на 20 век.

Няма нищо случайно в това, че абсолютната теория за наказанието вече не е на мода и че господстващо положение днес заемат теориите от утилитарен тип, които разглеждат стаданието като средство за лечение или за възпиране от извършване на престъпление. Това, което говорят за нас, е съвършено вярно – нашето общество е общество на пресметливи, практични индивиди, дълбоко свързани с предлагането и търсенето на стоки с цел извличане на максимални лични изгоди. Ние имаме една отдалечена от нас демокрация, която напълно съответства на отчуждената от нас наказателна система, предопределена да обслужва едно голямо общество, използващо тахометър, за да определи цената на всички постъпки.

До назначилите основните действащи лица в разните „гейтове”
До гласувалите конституционните промени
До авторите и препращащите SMS
До членовете на ВСС
До всички, които не разбират (или се правят, че не разбират) за какво става въпрос*

Каква власт представляват съдиите? Преди да говорим за съдиите, трябва да видим, каква власт представляват те? Без да се ровим в съчиненията на Монтескьо или на западните конституционалисти, достатъчно е да се вгледаме в нашата Конституция и да разберем, че съдиите представляват една от трите власти в България – съдебната власт. Другите две власти: законодателната и изпълнителната се представляват, особено последната, от повече органи. Безспорно, законодателната власт е която създава законите, определя функциите на съдебната и изпълнителната власт, но прилагането на законите се извършва предимно от съдебната. Съдебната власт е тази, която контролира и коригира действията на изпълнителната и в известни случаи даже и тия на законодателната власт, като например в случаите, когато законодателната власт създаде закон, който противоречи на основния ни закон – Конституцията.