Човешки права, политика и любов

Анотация: Сравняват работата на Марти Коскениеми с чувството, което Грегор Замза е изпитал, когато се е събудил и е осъзнал, че вече не е човек, а буболечка. Отвъд читателското удоволствие от свободния му, но силно полемичен стил, позициите на Коскениеми разобличават заблудите за мястото и възможностите на международното право днес, както и предупреждават за опасността от неговата „кичификация“. Инструментите за този подход – цинизъм и апатия, накрая се снемат в изстрадан, но заслужен оптимизъм. Идеята, на която настоява и този текст, е, че правата, и особено човешките права, имат подчертано политическа природа, като единствено отварянето към тази тяхна характеристика може да ни направи свободни чрез проекта на радикалната демокрация. Авторът разкрива присъщите противоречия, недостатъци и непълноти на правата, като в привидно хаотичен вид прибягва както до исторически (и дори биографични) бележки, така и до теоретични и практически наблюдения на дейността на ООН, ЕСПЧ, СЕС и други институции, заети с тълкуването на човешките права. 

Създаване на Върховния съд в България (1878-1879)*

Анотация:

Настоящата работа е свързана много тясно с предишното изследване на проф. Яновски от 1986 г. – „Създаване на второинстанционните съдилища в България (1878 – 1879 г.)”, отпечатано също в Годишника на Юридическия факултет. Авторът разглежда образуването на българските общи съдилища в хода на Освободителната война и първите години след нея, но вече с оглед на образуването на висшето им звено – Върховния съд. Така се очертава комплексно системата на общите съдилища, предназначени да действат, според терминологията на тогавашните руски документи, на най-ранния етап в целия „български край”, а по-късно в Княжество България. Към тази картина се прибавя и очерк за създаването на „окръжните съдилища” – пак по тогавашната терминология – най-низшето звено в системата, с което се очертава в пълнота системата на общите ни съдилища и преди и след разделянето на България от Берлинския договор. Изследването се основава почти изцяло на новооткрити или на малко известни материали, невключени дотогава в научния оборот. Поради големия  брой на документите – в случая тридесет и два, студията има сходен строеж на споменатата предишна студия: „Създаване на второинстанционните съдилища в България (1878 – 1879 г.)”. И тя като нея се разделя фактически на три части: първа –  самото изложение, втора – документите, за които става дума, и трета – бележки по отделните документи с някои допълнителни разяснения.

Проф. Яновски разглежда развитието на нашето ново право (правото ни след Освобождението) като изключително интересен процес – тежък, сложен, на моменти външно и вътрешно твърде противоречив и същевременно свързан с проявяви на чист ентусиазъм, на много оптимизъм и вяра, че ще може да бъде изкоренена насажданата от векове „азиятщина” и в кратък срок да се догони културна Европа.  Позовава се на източници, че в хода на Освобождението и първите години след него тъкмо учителството дава много от най-добрите си кадри на правосъдието, като така пренася в него големите идеали на Възраждането, поставя здравите му основи.

В студията са разгледани процесите, които се осъществяват в кратък срок още по време на войната и особено през първата година след нея, които водят до изграждане и „привеждане в движение” на цяла завършена съдебна система: от низови съдилища по места до Върховен съд. Стройна, опростена, достъпна, тази система е давала и широки възможности да бъде променяна с оглед по-нататъшното й приспособяване към бързо изменящите се икономически и политически условия в страната. Наред с това са представени и съпътстващите трудности, включително по осъществяването на самата съдебна дейност, най-отговорната част от която лежала върху Върховния съд.

Ключови думи:

Върховен съд, Привременно руско управление, Съдебен отдел на Привременното руско управление; Временните правила за устройство на съдебната част на България; Княжество България.

Относно взаимоотношението между чл. 5 ГПК и чл. 46, ал. 2 ЗНА

Анотация: Принципът на законността изисква от съдилищата да решават делата, прилагайки точно законите, под което трябва да се разбира въобще нормативните актове от всички равнища. Самият  закон предписва обаче и действията на съда в онези случаи, когато законодателят не е създал норма, пряко приложима към конкретните факти. Става дума за случаите на съдийска преценка или „дискреция“. По същината си дискреционната власт представлява правомощие, което законодателят предоставя на съдията, заради невъзможността да бъдат регулирани всички случаи на възможно правнорелевантно поведение. Такива правомощия законът дава у нас с чл. 5 ГПК и чл. 46, ал. 2 ЗНА. Авторът анализира различните становища в доктрината и съдебната практика относто предвиденото в чл. 5 ГПК приложение на правилата на морала за попълване на празнини и за коригиране на закона в т.нар. „трудни случаи“. Авторът не разглежда морала и справедливостта като коренно различни понятия, тъй като справедливостта е ключова морална категория с доказана ценност за правото. Отправна точка на статията е тезата, че в чл. 5 ГПК и чл. 46, ал. 2 ЗНА става въпрос за предоставяне на дискреционна власт да се разреши спора според изискванията на идеологическия контекст, даден в самата правна система и в обществото като цяло. Авторът сочи, че с увеличаването на активността на съдилищата по приложението на тези норми, че не е невъзможно възникването по съдебно-конвенционален път на нови тенденции в полза на по-силната дискреционна власт. Основно средство за такава промяна обаче - по замисъла на конституционния ни законодател и по силата на континенталната правна традиция, си остават парламентарното законодателство и конституционните изменения.

Ключови думи: принцип на законността, приложение на закона, нормативни актове, тълкувателно правило, празнини, аналогия на закона, съдия, дискреция, морал, справедливост, идеологически контекст, правна система, източни на правото.

 

ДИСЦИПЛИНАРЕН ПРОЦЕС

Преодоляване на недостатъците на дисциплинарния процес на българските съдии и привеждането му в съответствие с международните стандарти за независимост на съда.

съдоустройствено право

Разработване на система за обучение на съдии и студенти по право в нова юридическа дисциплина “Устройство и организация на съдебната власт”.

 

оценка на работата на съдията

Сравнителен анализ на правната регламентация в Холандия и България по отношение на критериите за професионална оценка на работата на съдията и критериите за оценка на качеството на съдебните актове.

натовареност и бюджетиране

Обмяна на опит и възприемане на добри управленски практики от холандските съдии по отношение на ефективното управление на потока на делата и влиянието на нормата на натовареност върху бюджетирането.

 
 

Европейска заповед за арест

Изработване на правила за взаимодействие с холандските съдии в областта на ЕЗА.

 
 

Сайтът "Съдебно право" се поддържа по проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”. Това е съвместна инициатива между Съюза на съдиите в България и Холандския съюз на съдебната власт. Проектът се финансира от правителството на Кралство Нидерландия.

На сайта се публикуват текстове по съдоустройствено право, международноправни актове и научни публикации за независимостта на съдебната власт, особеностите на правоотношението на съдията, изследвания по основните теми на проекта. В рубриката "Библиотека" ще публикуваме значими класически произведения на видни български юристи по гражданско право и процес, обща теория на правото, наказателно право и процес, съдоустройство, конституционно право, сравнително право. Голяма част от текстовете са достъпни в е-формат единствено в сайта "Съдебно право"