Личната защита по дисциплинарното производство на съдия Мирослава Тодорова

Публикуваме личната защита по дисциплинарното производство на съдия Мирослава Тодорова, защото поставените в нея въпроси засягат проблеми, които са важни за професионалните дебати не само сред съдийското съсловие, но в цялата юридическа общност. Приканваме всички колеги, които имат писмена комуникация със съдийската колегия или пленума на ВСС и искат да я споделят, защото считат, че е от значение за утвърждаване на стандарти за ефективно, справедливо и прозрачно администриране на съдебната власт и съдиите, да ни я изпратят, за да я публикуваме. Това е от значение както за разширяване на кръга на юристите, които се включват в професионалните дебати, така и за съхранение на институционалната ни памет и съдебна история. Повишаването на общата информираност за проблемите на съдиите, дейността на кадровия орган и председателите на съдилищата ще разшири възможностите ни за разбиране на същинските проблеми и за търсене на решения в обществен интерес. Дебатите са част от жизнеността на всяка самоуправляваща се общност и не могат да попречат на справедливостта на административните и съдебни процедури, защото никое администриране и правораздаване не се осъществява в обществен вакуум.

Сила на решенията на Конституционния съд, обявяващи закон за противоконституционен*

Проблемът, предмет на тази статия, е част от по-общия проблем за силата (правния ефект; правните последици) на ре­шенията на Конституционния съд (КС). Като се има предвид, че компетентността на КС е широка и разнообразна (вж. чл. 66, 72, ал. 2, чл. 93, ал. 6, чл. 97, ал. 2 и чл. 149 на Конститу­цията), очевидно е невъзможно в рамките на една статия да бъде разгледан този по-широк проблем. Правният ефект на решенията на КС зависи от техния предмет (ср. решението по спор, дали атакуваният закон е противоконституционен и ре­шението по спор, дали президентът е нарушил Конституция­та, респективно решението, удостоверяващо, че той е тежко болен), така че не е еднакъв, а съществено различен. Ограни­чаването на статията до проблема за силата на решенията на КС, обявяващи закон за противоконституционен, се налага и поради това, че в сравнение със силата на другите решения на КС, този проблем е най-сложен и политически най-деликатен, защото те неизбежно осуетяват преследваните със закона це­ли, така че водят до конфликт между мнозинството в Народ­ното събрание, гласувало закона, и КС (вж. № 16). Най-после – и това е най-важното – тези решения най-ярко демонстри­рат неразривната връзка между КС и двата принципа, прогла­сени в самото начало на първата глава на Конституцията, пос­ветени на нейните основни начала. Става дума за принципа, че Република България е правова държава (чл. 4, ал. 1) и прин­ципът, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат (чл. 5, ал. 1).

Правова е държавата, в която даже законодателният орган не е всевластен и неограничен. И той е подчинен на Конституцията. Подчинението му е при това не само прокламирано, но и гарантирано чрез нарочна институция, овластена да контролира дали законите съответстват на Конституцията и да ги обезсилва, ако й противоречат. Тази институция е КС. Затова той е страж, обезпечаващ върховенството на Конституцията, гръбнак на правовата държава. Но тази изключително важна функция той е в състояние да осъществи само чрез силата на решенията, обявяващи за противоконституционни приети от Народното събрание закони. Чрез нея конституционното правосъдие въздържа Народното събрание от издаване на противоконституционни закони (превантивен ефект) и същевременно – ако те въпреки това бъдат издадени[1]– ги обезсилва, като по този начин възстановява силата на Конституцията (защитно-санкционен ефект).

Правото на работещите в органите на съдебната власт на възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит*

Галина Иванова**

Резюме 

В статията е разгледано правото на работещите в органите на съдебната власт на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Разгледани са особеностите на правоотношенията на магистратите, съдебните служители и длъжностните лица - съдии по вписванията и държавни съдебни изпълнители; структурата на работната заплата за работещите в съдебната власт и допълнителните възнаграждения, представляващи част от брутното трудово възнаграждение. 

Ключови думи: заплата, допълнително възнаграждение, магистрати, съдебни служители, съдии по вписванията, държавни съдебни изпълнители 

Целия текст може да прочетете тук:

 

 

*Статията е отпечатана за първи път в електронното списание*„Право Политика Администрация“, том. 5, брой 2/2018г.

** Съдия в Районен съд – Нови пазар

Адвокатската тайна[1]

Даниела Доковска - адвокат в София, председател на Висшия адвокатски съвет (2018-2013г)

Изказване на Конференция в чест на 25-годишнината от ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи: Адвокатурата и правата на човека, Пловдив, 13-15 октомври 2017 г.,

Защита от домашно насилие - практически проблеми при актове на насилие, последващи издадена заповед по чл. 5, ал.1 ЗЗДН*

І. Проблемът.

Налице са тревожни колебания в съдебната практика относно възможните способи за закрила, когато в рамките на приключило производство по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) е издадена заповед за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, но след влизане в сила на решението, е извършен нов акт на насилие.

Тази хипотеза би била налице, да речем, когато по отношение на жертва на побой, извършен от лице, с което жертвата живее във фактическо съжителство, е издадена влязла в сила заповед за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, предвиждаща мерки по т. 1 – въздържане от домашно насилие, и т. 3 - забрана да приближава молителя на разстояние не по-малко от 100 метра. Впоследствие в срока на действие на мярката по т. 3 забраната бива нарушена от лицето, срещу което е издадена заповедта при т.нар. преследване (stalking)[1] - чрез приближаване до жертвата на домашно насилие на разстояние, по-малко от определеното от съда.

Някои първоинстанционни и въззивни състави приемат, че съдебното производство при последващи актове на домашно насилие е допустимо и искането следва да бъде разгледано по същество (така Определение № 17266/25.11.2011 г. по в.ч.гр.д. № 15931/2011 г. на СГС, Определение от 16.12.2013 г. по в. ч. гр. д. № 16292/2013 г. на СГС, Определение от 23.10.2013 г. по в. ч. гр. д. № 13453/2013 г. на СГС). Други състави считат, че в тези случаи съдебното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено (така Решение № 5469/29.06.2016 г. по в. гр. д. № 14596/2015 г. на І брачен въззивен състав на СГС, Определение от 8.10.2012 г. по в. ч. гр. д. № 12768/2012 г. на СГС, Решение от 4.12.2017 г. по в. гр. д. № 3243/2017 г. на ІІ брачен въззивен състав на СГС, Определение № 375/27.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3757/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

 II. Контекст.

Актовете на домашно насилие са явление, за което няма официална статистика. Жертвите често търпят подобни посегателства и не сигнализират полицията или правоохранителните органи поради страх, недоверие или защото не осъзнават себе си като такива. Редица изследвания еднопосочно констатират, че в голям процент от случаите домашното насилие не се ограничава до един единствен акт, а с години жертвата търпи нови посегателства[2]. Това се случва дори когато предходно извършени деяния са признати от съд като домашно насилие и е издадена заповед за защита или по наказателноправен ред деецът е осъден за извършено престъпление.

Домашното насилие засяга основни човешки права на жертвите и бива разглеждано и в контекста влиянието върху общественото здраве, което оказва. В изследвания на Световната здравна организация се посочва, че в глобален план една трета от жените са засегнати от актове на домашно насилие, а мащабите се определят като “епидемични” и изискващи спешни действия.[3]

Според авторите на настоящото изложение адекватността на гарантираната от държавата закрила предполага както законодателна уредба, предвиждаща ефективни мерки за защита, така и доброто й практическо приложение.

Защо Адолф Хитлер пощадява съдиите: съдебна съпротива срещу нацистката държава

Петър Гравер

Резюме

Нацисткият режим разчита на лоялни съдии, които с готовност участват в трансформирането на либералния германски закон в инструмент за подтисничество, дискриминация и геноцид. Тази цел е постигната без съществено вмешателство в дейността на съдилищата и без предприемането на дисциплинарни мерки срещу съдиите. Не всички съдии обаче са съучастнически настроени слуги на режима — някои от тях му дават отпор именно в качеството си на съдии. Въз основа на казуси и на съществуващата литература тази статия разграничава две форми на противопоставяне на съдебната система срещу властимащите — явно и тайно, от една страна, и противопоставяне в рамките и извън рамките на това, което властимащите приемат за даденост в пределите на установения правен ред. Статията се стреми да обясни страхопочитанието на нацисткия режим към съдебната система, което се корени в институционалната теория и в концепцията, според която решенията, които се вземат в настоящето, се предопределят от тези, които са взети в миналото (path dependency). В Германия западноевропейската правна традиция, която разглежда правото като автономна институция с независима съдебна власт, е дълбоко вкоренена обществена даденост.

Превенция на корупцията сред съдиите

Увод

1.            Съгласно предоставения му от Съвета на министрите мандат Консултативният съвет на Европейските съдии (КСЕС) изготви следното Становище относно превенцията на корупцията сред съдиите.

2.             Корупцията сред съдиите е една от основните заплахи за обществото и функционирането на демократичната държава. Тя подкопава интегритета на съдебната система, който е от първостепенна важност за правовата държава и основна ценност на Съвета на Европа. Интегритетът на съдебната система е неотменна предпоставка за ефективните, добре функциониращи и безпристрастни национални съдебни системи. Той е тясно свързан с концепцията за независимост на съдилищата: последната създава условия за интегритет, а интегритетът укрепва независимостта. Днес, в контекста на многобройни атаки срещу съдебната власт, нейният интегритет е по-важен от всякога…

Изпълнително ли е поведението, усвоено от оръдието на посредствения извършител?*

Анотация: В статията проф. Жабински опровергава преобладаващата тогава теза, че изпълнително е не поведението, което се усвоява от посредствения извършител, а поведението, усвоено от оръдието на посредствения извършител. Авторът последователно разглежда както същината на посредственото извършителство, така и разликата между поведението на посредствения извършител и поведението на неговото оръдието, за да достигне до извода, че единствено и само като съставомерно ще се разглежда деянието на посредствения извършител. В статията професорът още изяснява видовете извършителство, подробно посочва и подвидовете, на които се разделя самото посредствено извършителство, като в центъра на статията поставя именно посредственото извършителство в тесен смисъл на думата – случая, в който умисълът на оръдието не съвпада по съдържание с този на посредствения извършител.

Ключови думи: Никола Жабински, посредствено извършителство, оръдие, престъпление, умисъл, извършител.

ОТМЯНАТА НА ПРАВИЛНИЦИТЕ ИЛИ НАРЕДБИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД*

доц. Бончо М. Бончев** 

Предвид значението на доброто административно правосъдие за върховенството на закона, публикуваме отново работа, анализираща юриспруденцията на ВАС на Царство България по въпросите на оспорването на нормативни административни актове  

Анотация: „Статията представя в синтезиран вид четвъртвековната юриспруденция на Върховния административен съд на Царство България по въпроса за обжалването на нормативните („общи“) административни актове. Статията засяга класически проблеми на административното право като: допустимо ли е да се обжалва правилник или наредба, трябва ли да доказва и какъв правен интерес жалбоподателя при обжалване на правилник или наредба, в кои случаи е налице вътрешнослужебна инструкция и в кои случаи истински нормативен административен акт и др. ВАС на Царство България е имал ясна и последователна практика и не е изпитвал колебания по въпроса за принципната необходимост в приложението на общото изискване за пряк и личен правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за обжалването на нормативни административни актове или в допустимостта на обжалването на нормативните административни актове.“

 Ключови думи: административно правосъдие, съдебна практика, Върховен административен съд, Царство България, съдебно обжалване, нормативни („общи“) административни актове, пряк и личен интерес, правилник, наредба, инструкция, форма на акта

Основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2, предложение второ ГПК: материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с акт на Съда на Европейския съюз

Със Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) беше изменен чл. 280 ГПК относно основанията за допускане до касационно обжалване. Наред с останалите промени, след влизането в сила на изменението на ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз (ЕС). 

В настоящата статия ще бъде направен опит да се изясни съдържанието на това основание за допускане до касационно обжалване и да се даде отговор на някои въпроси, които биха могли да възникнат при неговото прилагане. Досега все още няма постановени определения на Върховния касационен съд (ВКС), които ясно да определят приложното поле на новото селекционно основание и с които да се допуска касационно обжалване на това основание. При оценката му не може да се използва и сравнителноправният опит, тъй като основните европейските правни системи, които предвиждат селекция до касация, не предвиждат основание за допускане, сходно с това по чл. 280, ал. 1, т. 2, предложение второ ГПК.

След общата оценка на новото основание за допускане до касационно обжалване с оглед на принципа на равностойност, установен в практиката на Съда на ЕС (I), ще бъде очертан обхватът на актовете на Съда на ЕС, по отношение на които следва да се преценява конкретното противоречие на въззивното решение (II) и ще бъдат разгледани възможните хипотези на противоречие в производствата, предоставени в компетентността на Съда на ЕС (III-IV).