За петчленния състав на отделенията на Върховния касационен съд*

Заф

Анотация: В статията авторът защитава възгледа, че Върховният касационен съд може да изпълни основната си мисия да бъде окончателен тълкувател и уднаквител на правото само ако заседава в по-малко на брой състави, но с численост по-голяма от трима съдии. Авторът решително отхвърля съображенията в полза на тричленния състав на ВКС – за по-бързо разглеждане и решаване на делата и за финансова невъзможност да се увеличи щата на ВКС. Излага и съображения в подкрепа на петчленен и седемчленен състав на ВКС при разглеждане и решаване на делата, както е във всички културни западни страни. С справяне с големия брой натрупани към датата на статията стари дела във ВКС авторът предлага преходни мерки със съдопроизводствен, а не съдоустройствен характер.

 

Ключови думи: съдоустройство, Върховен касационен съд, отделения, състави, тричленен състав, петчленен състав, седемчленен състав, бързина в правосъдието, касационно производство, стари дела.

Принос към историята на административното правосъдие в първите години след Освобождението*

частен хоноруван доцент Петко Стайнов**

 Принос към историята на административното правосъдие (pdf)

АнотацияПроф. Стайнов разглежда опитите за установяването на административно правосъдие в самото начало на българската държавност след Освобождението: по време на руското временно управление, в Източна Румелия и в Княжество България. Авторът обръща специално внимание на разисванията по време на конференцията, изработила Органическия устав на Източна Румелия, и на обсъжданията за учредяването на Държавен съвет с конпетентност да раздава административно правосъдие в Търновското учредително събрание. Още в този ранен етап на развитието на правната система е налице опит с различни модели на административно правосъдие – такова, раздавано от специализирани съдилища, такова, раздавано от общите съдилища, както и правораздаване по административни спорове вътре в рамките на самата администрация и от административни юрисдикции. Авторът специално обсъжда въпроса за конституционността на административното правосъдие с оглед на Търновската конституция

 

Ключови думи: административно правосъдие, административни съдилища, обикновени съдилища, Източна Румелия, Княжество България, административни спорове, Държавен съвет, състав на съдилищата, административни юрисдикции, Търновска конституция

 

*Публикувано в ГСУЮФ, Т. XXX(1934/1935), книга 8. С., Придворна печатница, 1935.

**Петко Стоянов Стайнов (19.05.1890-24.07.1972 г.) е учен, политик и общественик. Следва правни науки в Гренобъл и Париж. Специализира в Лайпциг (1911-1912). Доктор на икономическите и правните науки на Парижкия университет. Почетен доктор на Варшавския университет. Преподавател (1923) и професор (1936) по административно право в Софийския университет. Ръководител на катедрата по административно и финансово право в Юридическия факултет на Софийския университет (1947-1963). Завеждащ секция по административно и финансово право в Института за правни науки при БАН (1948-1972). Член-кореспондент на БАН (1935), академик (1942), народен деятел на културата (1965). Член на Международния институт за публично право в Париж (1934), член на Международния институт за конституционна и политическа история в Париж (1936).

Директор на печата (1919-1920), Министър на железниците, пощите и телеграфите (1930-1931). Пълномощен министър в Париж (1934-1935). Министър на външните работи (1944-1946). Народен представител в периода 1923-1946 и в периода 1950-1972.

Автор на 18 монографии по публично право, на повече от 15 учебника, на над 160 студии, статии и прегледи на съдебна практика.

От 1920 г. е редовен сътрудник на сп. „Златорог“, къдено публикува разкази, есета, рецензии за литературни творби, отзиви за културни събития у нас и в чужбина. Журналистическата му кариера започва още от годините му на гимназист в Габрово, където е изключен от гимназията (1905) за участие в нелегални кръжоци и списване на социалистически ръкописен ученически вестник „Искрица“. По-късно обаче става сътрудник на в-к „Мир“ - орган на Народната партия, а след преврата на 09.09.1944 г. активно сътрудничи на в-к „Изгрев“ - орган па политически кръг „Звено“, както и на месечника за литература, политика и стопанство „Балкански преглед“.

Съпруг на писателката Анна Каменова, заедно с която са съавтори на пътеписа „Индия, която видяхме и обикнахме“(1963).


За надзора на съдебните лица и места в Германия и у нас

  Анотация: Статията на проф. Силяновски в периода, в който е практикуващ съдия в София, разглежда въпроса за установяването на ефективен контрол за правилно работеща съдебна администрация и за ефективно работещи органи по съдебно изпълнение и нотариат. Според автора несвоевременното и недобро извършване на работата от страна на всеки един служител на съдебното ведомство съставлява една от големите причини за бавното и недобро правораздаване. За отстраняването на тия причини авторът препоръчва да почерпим пример от по-напредналите от нас в културно отношение народи и контретно в института на ревизиращите съдии, избирани от общото събрание на всеки окръжен съд, които да извършван редовни проверки – на всеки две седмици – на поверените им органи и съдебна администрация.

             Ключови думи: ефективен контрол, работеща съдебна администрация, съдии изпълнители, нотариат, съдии ревизори, германски опит

Реч на проф. Малгожата Герсдорф, председателка на Върховния съд на Полската република

Реч на проф. Малгожата Герсдорф, председателка на Върховния съд на Полската република, по повод Конференция, организирана от Федералния върховен съд на Германия (Bundesgerichtshof), на тема „Върховенството на правото в Полша: пропуснати възможности?“
Карлсруе, 19-20 юли 2018 г.

Решение № 2018-717/718 QPC от 6 юли 2018 г.

Анотация: С решение от 6 юли 2018 г. Конституционният съвет обяви за противоконституционна част от разпоредба от Кодекса за влизането и пребиваването на чужденци и за правото на убежище. Производство е по приоритетни въпроси за конституционност в наказателните производства срещу френски граждани, които по хуманитарни подбуди са подпомогнали пребиваването и придвижването на имигранти без разрешение за влизане и пребиваване на територията на Френската република. В решението за първи път в практиката на Конституционния съвет се прогласява съществуването на конституционен принцип на братството. В мотивите се посочва, че принципът на братството е заложен още в девиза на Френската република (чл. 2 от Конституцията на Френската република). Към този принцип препращат както преамбюлът, така и чл. 72-3 от Конституцията, който насочва към „общия идеал за свобода, равенство и братство“. Оттук Конституционният съвет приема, че братството е принцип с конституционна стойност, който трябва да бъде зачитан от законодателя. Тъкмо поради противоречие с принципа на братството, Конституционният съвет прогласява за противоконституционна част от чл. 622-4 от Кодекса за влизането и пребиваването на чужденци и за правото на убежище. 

Ключови думи: Конституционен съвет, свобода, равенство, братство, принцип на братството, принцип с конституционна стойност, противоконституционност, баланс между принципа на братството и опазването на обществения ред

ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА МАГНА ХАРТА

През 2015 г. бяха отбелязани 800 години от приемането на Великата харта на свободите (Магна Харта) – първият документ, установяващ принципа на върховенство на правото. По този повод на 23 октомври 2015 г.в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ професор Дейвид Карпентър, експерт по средновековна история в лондонския Кингс Колидж, изнесе публична лекция. [1]

Представяме най-важните моменти от лекцията на проф. Карпентър в превод на български език.. 

Пълен аудио-запис на събитието на английски език е достъпен  тук

[1]Съорганизатори на събитието бяха Посолството на Великобритания у нас, Институт Отворено общество – София и Фондация „Америка за България”. 

ЦЕНАТА НА НЕВЕДЕНИЕТО: КОНСТИТУЦИОННИЯТ РАЗМЕР НА ТАКСИТЕ ЗА ДОСТЪП ДО ЕЛЕКТРОННИТЕ ПУБЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ НА СЪДИЛИЩАТА[1]

АнотацияФедералната съдебна власт в САЩ е създала система за Обществен достъп до електронни съдебни документи (PACER). Таксите за нейното използване обаче правят достъпа до документи практически недостъпни за много членове на обществото. Авторът на статията защитава позицията, че моделът „такса на страница“ ограничава конституционно защитените права. Обществото има интерес от безплатен електронен достъп до документите на федералните съдилища. Свободният електронен достъп до документите на федералните съдилища ще повиши разбирането на закона от обществото, наред с прозрачността и легитимността на съдилищата. Свободният достъп до електронни документи на съдилищата е конституционно необходим елемент от структурата на съвременната съдебна система.

Ключови думи: съдебни такси, електронно деловодство, достъп до електронни документи, прозрачност, САЩ, федерална съдебна система, Public Access to Court Electronic Records, PACER.

СЪД ЗА ПРЕРЕКАНИЯ*

Анотация: „Съдебна институция, наречена Съд за пререкания, е съществувала у нас под това име в периода 1912 г.-1948 г. През 1996 г. с разделянето на единния Върховен съд на на две върховни съдилища – Върховен касационен и Върховен административен съд, веднага възниква необходимостта от създаване на съдебен орган, който да разрешава спорове за подсъдност между тези два най-висши съдебни органа. Създаденият от ЗСВ (1994) и съществуващ и понастоящем смесен петчленен състав от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС отдавна заслужава вниманието на доктрината, която явно е забравила за стария Съд за пререкания. Налага се обсъждането на конституционосъобразността и целесъобразността от поверяването на разглеждането на спорове по същество на тези смесени съдебни състави, както и на институционализирането на Съд за пререкания днес.“

Ключови думи: Съд за пререкания, спор за подведомственост, спор за подсъдност, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, положителен спор, отрицателен спор, конституциносъобразност, целесъобразност, трети върховен съд.

Въпроси на съдебната система в юриспруденцията на Конституционния съд*

Анотация: Статията представя подробно юриспруденцията на Конституционния съд по съществени въпроси за съдебната система. Авторът посочва и коментира решения, засягащи управлението, бюджета на съдебната власт и основните нейни структурни и функционални елементи. Интересен е прегледът на задължителните тълкувания на КС, чрез които се постига „съжителство“ между  структурите на съдебната власт отпреди 1989 г. и новите конституционни изисквания. Разглежда се спорният въпрос за обвързващото съдебно тълкуване в контекста на ограничаване на индивидуалната независимост на съдията. Проф. Неновски обръща специално внимание и на принципа на независимост на съдебната власт, както и на практиката на съдилищата по прилагане на чл. 150 от Конституцията от 1991 г.

Ключови думи:  Конституционен съд, Върховен административен съд, Върховен касационен съд, съдебна власт, съдебна система, Висш съдебен съвет, магистрати, бюджет, противоконституционност, Ж. Сталев,  юриспруденция, указ, закон, преходен период, управление на съдебната власт, бюджет на съдебната власт

Четвъртата влacт (учението за висшите правителствени актове)

Встъпителна лекция

Бончо М. Бончев,
редовен доцент

Анотация: „Институтът на висшите правителствени актове под това наименование е познат на българското административно право в периода 1912-1948 г., в който период е уреден и законодателно. Намерил своя произход във френското административно право, той е възприет и у нас и на него внимание е обърнала и административнопроцесуалната наука. Във встъпителната си лекция като хабилитиран преподавател по право в Юридическия факултет на Софийския държавен университет доц. Бончо Бончев анализира произхода, значението и обхвата на действие на този административноправен институт. В размирното време на Втората световна война доц. Бончев има смелостта да се противопостави на често срещаната практика за изключване на цели категории административни актове от съдебен контрол от страна на административния съд под предлог на защита на националната сигурност и под предлог на съществуването на някаква „четвърта власт“, която дава право на правителството за управлява contra legem или praeter legem. Каквато и форма на държавно управление да има в една държава, според доц. Бончев тя трябва да стои под господството на формалния закон, независимо от това кой ще го постановява, като изпълнението на този закон се контролира от административно правосъдие. Във формалния закон се крие основният елемент за едно здраво общежитие – това е правото, като предварително дадена и общоважима норма. Една система на управление с неподсъдни подзаконови актове крие според доц. Бончев в себе си опасния бацил за разколебаването на вярата в правото, а заедно с това и за разлагане на самото общежитие.“

Ключови думи: висшите правителствени актове, административно право, френско право, политически актове, четвърта власт, административни актове, изключения от съдебен контрол, неподсъдност, административно правосъдие, формален закон, бланкетни законови норми.