Съюзът/Сдружението на българските съдии по време на деветнадесетомайското правителство*

Анотация: Статията разглежда организацията и дейността на Съюза на българските съдии в периода след Деветнадесетомайския преврат. Превратаджиите от Военния съюз и политическия кръг „Звено“ си поставят за цел да ликвиридат съществуващата партийно-политическа система в страната и да създадат обществено-политически строй, който да бъде алтернатива на буржоазната демокрация. За целта суспендират Търновската конституция и управляват в продължение на няколко години посредством наредби-закони. В този период са закрити съществуващите профсъюзи и професионални организации на държавни служители. Съюзът на българските съдии успява да отблъсне намерението на управляващите за обезличаването му чрез сливането му със Съюза на съдебните служители. Съюзът е наименуван Сдружение на българските съдии и е направен опит за превръщането му в казионна организация, като по нормативен път е създадено задължение на всеки съдия, дори да не е член на Сдружението, да плаща ежемесечна вноска. Освен това управляващите по нормативен ред изменят и Устава на Сдружението. В същия период обаче Сдружението твърдо се противопоставя на идеите да му бъде придадена официозност, като последователно критикува реформите на деветнадесетомайците в областта на правосъдието и отстоява позициите си против премахването на втората инстанция по углавните дела, против прибързаното възлагане на съдебни функции на общински кметове, против съкращаване на щатни бройки за съдии, закриване на някои съдилища и др. През периода на управление на деветнадесетомайците Сдружението на българските съдии активно отстоява идеята за несменяемост на съдиите и на прокурорите.

Ключови думи: Деветнадесетомайски преврат, суспендирана конституция, наредби-закон, Съюз на българските съдии, Сдружение на български съдии, право на сдружаване, казионна организация, изменение на Устав с нормативен акт, неудачни съдебни реформи, несменяемост на съдиите и прокурорите.

Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност

Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност word
Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност pdf

 Любен Ан. Диков

              Анотация: Студията* на проф. Диков** разглежда деятелността на съдията в светлината на модерните в началото на 20 век теории, които се стремят да освободят съдията от оковите на буквата на закона, най-вече – теорията за свободното право. Авторът разглежда въпроса за празнините в правото и за правоприлагането по аналогия. Подробно се обосновава ролята на просветения съдия за формиране на правното убеждение на членовете на обществото. Авторът пледира за съдии, които не само познават законите из основи, но и които хуманно, с усъвършенстван такт и чувство за социална справедливост ги прилагат по начин, който усъвършенства правото и обслужва самия обществен живот. Поддържа, че само от съдийство, което притежава тези качества и което не е претоварено в своята работа, може да се очакват успешни резултати.

            Ключови думи: правно убеждение, позитивно право, справедливост, свободно право, социална справедливост, просветен съдия, празнини в правото, правоприлагане по аналогия, усъвършенстване на правото

* Изследването е част от монографията „Исторически и сравнителни изследвания върху: 1. Грешката в мотива при завещателните разпореждания; 2. Clausula rebus sic stantibus в частното право; 3. Същност на съдийската деятелност”, София - Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1923 г.

** Д-р, Член на Софийския окръжен съд.

Положение на кредиторите при делбата*

Анотация: „В статията се разглеждат средствата за защита на кредиторите при делба на имоти, принадлежащи на длъжниците ми. Законът за наследството от 1889 г. и Законът за имуществата, собствеността и сервитутите са съдържали правила, заваща защита на кредиторите. Проф. Венедиков очертава положението на кредиторите при делбата, като посочва, че тя е компилация от разпоредби, взети от италианския и френския граждански законници. От тях са заети разпоредбите първо на чл. 291 ЗН, а след 1904 г. и чл. 60 ЗИСС. Авторът прави анализ на българските разпоредби и подчертава разликата им с техните първоизточници, зле разбрани от българския законодател и зле преведени. Проф. Венедиков разглежда и възможността кредиторите да упражнят правата на длъжниците съделители да искат унищожението на делбата, както и да водят самостоятелно actio Pauliana против делбата. Авторът не отрича и възможността на кредитора да защити интересите си с молба за отмяна на трето неучастващо лице на влязло в сила решение за съдебна делба, която възможност се отрича в практиката на ВКС.“

Ключови думи: делба, съдебна делба, доброволна делба, кредитор, длъжник, съделител, уведомяване, възпротивяване, унищожение, actio Pauliana, косвен иск, отмяна на влязло в сила решение

За връзката между предвидимото законодателство и ясните принципи на политиката

Анотация: Статията на младши съдия Андрей Георгиев е опит за публицистична критика на някои актуални законодателни инициативи в областта на електронизацията на администрацията. Целта ѝ не е да отрича законодателните усилия, а да покаже, че принципните проблеми изискват принципни решения, а също – и да предложи такива. Макар съдебната власт да няма правомощия в законодателния процес, съвременното законодателство изисква специализираност на законотворците и обсъждане на законодателните решения с по-широка публика. Поради това и органите на съдебната власт, които по правило са „на първата линия“ при прилагане на законите, е добре да бъдат привличани в обсъждането на законопроектите. В случая се разглеждат идеи на правителството, които са се развили „спонтанно“, поради което на още по-силно основание следва да бъдат подложени на активна обществена дискусия преди да се превърнат в действащо право. Статията дава своя принос за това, като фокусира вниманието в принципните проблеми пред електронизацията на призоваването и някои информационни услуги и очертава липсата на комплексен подход при определяне на съдебните такси, която поражда нови законотворчески въпроси.

Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ

Кристиан Таков

Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ word
Концепция по чл. 19а, ал. 1 ЗСВ pdf

През юли 2012 г. за първи път 7 граждански организации (Съюз на съдиите в България, Асоциацията за Европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за правата на човека, РискМонитор, Институтът за развитие на публичната среда, Център за либерални стратегии, Национална мрежа за гражданско наблюдение на съда) препоръчаха шестима кандидати за ВСС от квотата на Народното събрание, сред които и Кристиан Таков. Гражданската листа беше предложена на всички парламентарни групи в последния ден за внасяне на кандидатури, когато вече става ясно, че никоя политическа сила няма да се обърне към гражданското общество в открит процес на комуникация и няма да обяви какви са нейните приоритети в съдебната реформа, съответно, какви са критериите, по които ще се спре на своите избраници. Целта на гражданската листа беше да се въведе демократичната практика подкрепени от гражданското общество кандидати да се включват на свое основание в подобни избори.

В откритата си позиция организациите споделят разбирането, че предстоящата реформа на модела на ВСС трябва да изпълни с ново съдържание парламентарната квота и тя да се превърне в действен инструмент за гражданско участие в администрирането на съдебната власт. Всеки от предложените е човек с биография, която не позволява да бъде неглижиран, нито допуска въпросите “кой е този”, “откъде се появи” или “чий човек е”, защото трудът му е дал качествени резултати, които могат да бъдат проследени и прочетени. А това, както се изтъква в писмото до народните представители, е от първостепенна важност, защото основният дефицит на ВСС, част от механизма на неговата зависимост, е осезаемата липса на компетентност. Депутатите не се отзоваха на призива да дадат път “за реална конкуренция на идеи и качества, вместо да бранят уюта на задкулисието, в което да се сключват предварителни сделки, обезсмислящи цялата предстояща процедура, и отново да се възпроизвеждат онези зависимости, които опорочават независимостта на ВСС и ерозират капацитета му да реформира системата”. Ако бяха, последните 5 години щяха да изглеждат различно.

            Публикуваме концепцията на Кристиан Таков с дълбоко уважение към светлата му памет и с безмерна благодарност за щедростта на таланта му и силата на духа му.

 

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии

Шазиа Синх**

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии (word)
Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии (pdf)

Анотация: Социалните медии и сайтове като Фейсбук, Туитър и LinkedIn коренно промениха нашия социален живот и са преобладаващият начин, по който общуваме един с друг. Дали става въпрос за лична или професионална употреба платформите на социалните медии водят до множество усложнения. Какво да публикуваме, до кого да изпратим покана за приятелство, с кого да споделяме информация и кои промени в работата да споделяме, са само част от проблемите, пред които потребителите на социалните медии са изправени ежедневно. Тези усложнения само се умножават, що се отнася до съдиите. Приемливото използване на социалните медии от съдията е далеч по-сложно поради особения му статус и възможности за влияние. С почти 1,5 милиарда потребители във Фейсбук и 300 милиона потребители в LinkedIn, възможността това, което публикувате в социалните медии да бъде видяно, е изключително голяма. Съдиите трябва да имат предвид това. Използването на социалните медии замъглява границите на приемливото поведение на съдията в интернет. Въпреки че Американската асоциация на юристите (АВА) и някои други правопорядъци са предоставяли някои консултативни становища за това какво е допустимото съдийско поведение в платформите на социалните медии, становищата не са уеднаквени и не са от голяма полза. Тези бележки поставят този проблем и предоставят ръководство за съдиите за това какво може да бъде приемливото използване на социалните медии.

Ключови думи: социални медии, приложими принципи, контакти, ограничения,независимост, индивидуални права.

* Публикувана в Journal of Law, Technology & the Internet, Vol. 7, 2016. Превод Калин Калпакчиев, Крум Динев и Васил Петров. Редакция на превода Васил Петров. Преводът се публикува със съгласието на автора.

** Shaziah Singh e адвокат в Benesch's Corporate & Securities Practice Group. Магистър по право от Университета Case Western Reserve (2016 г.) и бакалавър по Brain Behavior and Cognitive Science от университета в Мичиган (2011 г.)

Бележки върху законопроект № 754-01-16 / 01.06.2017 г. за изменение и допълнение на АПК

Законопроект № 754-01-16/01.06.2017 г. за изменение и допълнение на АПК вече е приет на първо гласуване от парламента. Това е сериозен повод за размисъл върху някои от текстовете на законопроекта.

Против абсолютическото схващане на върховната държавна власт*

Анотация: Статията разглежда суверенитета като понятие на конституционното право. Авторът прави критичен анализ на съществуващите схващания в теорията на самото понятие „суверенитет“ и отрича застъпеното в доктрината абсолютисткото схващане за суверенитета. Аргументира се, че държавната власт не е абсолютна и безгранична и нейният суверенитет се простира в определена сфера, ограничена както юридически, така и фактически.  Юридически е ограничен от запазените права и свободи на действие за личността, и фактически – от суверенитета на съседните държави.  Авторът отрича полезността на едно реалистко априорно определение на понятието суверенитет, като смята, че суверенитетът може да се опише като „компетентността“ на държавата, т.е. като правото ѝ да упражнява своите държавни права само в определени граници. На базата на подобно определение авторът поддържа, че е възможно постигането на политическата свобода в рамките на отделната държава и обединението на народите за постигане на общи цели и удовлетворяване на общи нужди. Предчувствайки „чудовището на войната“, което ще вилнее през 20 век, авторът посочва, че е повече належащо да се премахне от теорията за държавата опасният анахронизъм ‒ абсолютическото схващане на суверенитета.“.

Ключови думи: държава, върховна власт, суверенитет, абсолютизъм, индивидуални права, независимост, федерация, обединение, сила, автономия, политическа свобода.

Гражданско дружество и имуществена общност*

Анотация: Статията очертава основните разлики между гражданското дружество и имуществената общност, съобразно тогава действащата  гражданскоправна уредба. Авторът предлага критически преглед на коментара на ЗЗД на Меворах, Лиджи и Фархи, съпоставящ двата института. Докато коментаторите изтъкват имуществената общност като конститутивен елемент на гражданското дружество, проф. Венедиков аргументира възможност за дружество и без съсобственост между съдружниците. Акцент се поставя върху управлението на предмета на общото право, задълженията на съпритежателите и съдружниците, разглежда се и отговорността, която следва при нарушаване на тези задължения.

Ключови думи: съсобственост (имуществена общност), дружество, съдружник, съпритежател, квота, управление на обща вещ, обща цел, отговорност.

Принудително осъществяване на право, засегнато от давност

За погасителната давност като правен институт се казва, че стои „на кон“ между материалното право и гражданския процес. Големият брой автори я разглеждат предимно от гледна точка на материалното право. Проф. Сталев тук я разглежда от гледна точка на гражданския процес. Именно с процеса погасителната давност се свързва по предназначение, по начини на прекъсване, спиране и предявяване, както и по своите последици. Погасителната давност цели да приб­лижи гражданския процес като защита-санкция към деня на правонарушението, прекъсва се от искането за защита, спира се, докато защитното производство е висящо, предявява се в рамките на висящия процес чрез възражение, с което ответникът упражнява процесуалното си правомощие да осуети прину­дителното осъществяване на правото и води в резултат на упражняването на това правомощие до унищожаване на правото на иск или на принудително из­пълнение.