Ректорска реч на д-р Стефан Киров**
25 ноември 1906 г.
Против абсолютическото схващане на върховната държавна власт (Word)
Против абсолютическото схващане на върховната държавна власт (PDF)
Анотация: Статията разглежда суверенитета като понятие на конституционното право. Авторът прави критичен анализ на съществуващите схващания в теорията на самото понятие „суверенитет“ и отрича застъпеното в доктрината абсолютисткото схващане за суверенитета. Аргументира се, че държавната власт не е абсолютна и безгранична и нейният суверенитет се простира в определена сфера, ограничена както юридически, така и фактически. Юридически е ограничен от запазените права и свободи на действие за личността, и фактически – от суверенитета на съседните държави. Авторът отрича полезността на едно реалистко априорно определение на понятието суверенитет, като смята, че суверенитетът може да се опише като „компетентността“ на държавата, т.е. като правото ѝ да упражнява своите държавни права само в определени граници. На базата на подобно определение авторът поддържа, че е възможно постигането на политическата свобода в рамките на отделната държава и обединението на народите за постигане на общи цели и удовлетворяване на общи нужди. Предчувствайки „чудовището на войната“, което ще вилнее през 20 век, авторът посочва, че е повече належащо да се премахне от теорията за държавата опасният анахронизъм ‒ абсолютическото схващане на суверенитета.“.
Ключови думи: държава, върховна власт, суверенитет, абсолютизъм, индивидуални права, независимост, федерация, обединение, сила, автономия, политическа свобода.
* Публикувана в Годишник на СУ, Т. 3-4, 1908; Демократически преглед, г. V, 1907, № 2. Правописът е осъвременен.
** Стефан Абаджиев Киров (1861-1968) е български юрист, ректор на Софийския университет в периода 1906-1907 и 1912-1913 г. Завършил Robert-College в Истанбул през 1885 година. Доктор по политически и административни науки и доктор по право на Брюкселския университет (1897). Извънреден преподавател е в ЮФ на СУ (1894). Доцент (1896). Извънреден професор (1902). Професор (1906). Ръководител на Катедрата по държавно и административно право в ЮФ на СУ (1906-1934). Декан на ЮФ (1900-1901, 1909-1910, 1911-1912, 1925-1926). Председател е на Философско-обществения клон на БАН (1941-1943). Член на Международния постоянен арбитражен съд в Хага (1920-1924). Член-кореспондент на Американския институт по право и сравнително законодателство в Мексико. Член на Международната дипломатическа академия в Париж, на Института за административни науки в Букурещ, почетен член на Института за административни науки в София.