наказателно производство

Противоречия в свидетелските показания в наказателното производство[1]

Ст. н. с. Велко Вълканов, к. ю. н.[2]

 

(Някои разсъждения във връзка с разпоредбат а на чл.279 НПК)

 

Анотация: Предмет на разглеждане в статията са противоречията в свидетелските показания в наказателното производство, които авторът проблематизира в светлината на основните принципи на наказателния процес и тяхното проявление в различните стадии и фази на процеса, но същевременно и от позицията на наблюдател със задълбочен научен интерес и познание в различни правни области. Велко Вълканов отбелязва, че е напълно разбираем проявяваният от другите правни науки интерес към наказателното производство заради значителността на съсредоточените в него ценности и тъкмо този интерес би могъл да се окаже източник на твърде полезни понякога импулси за неговото усъвършенстване. Макар и относително отдалечени от наказателното производство (и може би тъкмо поради това), другите правни науки му предлагат всъщност други гледни точки, от които се разкриват неподозирани дотогава явления. В резултат на това неочевидното може да стане очевидно, безспорното – спорно, несъщественото – съществено. Диаклектиката оживява, а това вече означава развитие, означава по-нататък и усъвършенстване.

             Основният въпрос, на който се търси отговор в статията, е може ли прочитането на депозираните в досъдебното производство показания по чл. 279 НПК (отм) да им придаде такова доказателствено значение, че те да са в състояние да конкурират и събрания от самия съд доказателствен материал. Според проф. Вълканов между показанията, дадени на предварителното разследване, и показанията, дадени на съдебното следствие, във всички случаи се запазва качествена разлика, произтичаща от качествената разлика, която съществува между двете фази, на които те са дадени. В текста се застъпва  идеята, че, за разлика от съдебното следствие, предварителното разследване е не правосъдие, а администрация – най-напред от гледна точка на органите, който го извършват – включени непосредствено в системата на изпълнително-разпоредителните, тоест административните органи, но и по своето съдържание – в предварителното разследване се решава точно определен въпрос от изпълнително-разпоредителен (административен) характер – въпросът, дали някой да бъде предаден на съд.

              В заключение авторът аргументира позицията, че сами по себе си показанията, дадени на предварителното разследване, трябва да не могат да изместват показанията, дадени на съдебното следствие. Само когато дадените на предварителното разследване показания намират опора в съдебно събран доказателствен материал, а дадените на съдебното следствие показания на същия свидетел по същите обстоятелства, обратното – не намират опора в този доказателствен материал, само тогава показанията дадени на предварителното разследване, могат да се противопоставят на показанията, дадени на съдебното следствие. С други думи, една конкуренция, в която двата вида показания биха участвали сами, т.е. без да имат подкрепата на съдебно събран доказателствен материал, трябва винаги да се печели от показанията, дадени на съдебното следствие.

Ключови думи: свидетелски показания; наказателно производство; съдебно следствие; предварително разследване; основни начала на наказателния процес; противоречия в свидетелските показания.

[1] сп. Социалистическо право, 1985, кн. 5.

[2] Велко Вълканов (1927-2016) - виден български научен работник, конституционалист, общественик, политик, съдебен заседател в СГС през 80-те години.