Конституционният съд на германската провинция Саарланд: строгите мерки и ограничения, като забраната за излизане навън без уважителна причина, не могат да бъдат налагани „до второ нареждане“ и следва да се преразглеждат постоянно при промяна на епидемиологичната обстановка
С Определение от 28.04.2020 г. Конституционният съд на германската провинция Саарланд допусна привременна мярка за облекчаване на въведената от провинциалното правителство с Постановление от 17 април 2020 г. забрана за излизане от домовете без уважителна причина. Решението, макар и не окончателно, съдържа мотиви, които показват за първи път становището на германските съдилища относно въведените ограничения на свободата на придвижване и развиват концепцията за това при какви условия е допустимо органите на изпълнителната и законодателната власт да упражняват извънредни правомощия. Тук публикуваме прессъобщението на съда и кратко извлечение от мотивите на решението, заедно с кратко въведение от преводача относно оспорвания акт и процедурата, по която е постановено определението.
Атакуваната разпоредба и ролята на провинциалните конституционни съдилища
Атакувана е разпоредба от Постановление на правителството на провинция Саарланд за борба с пандемията от коронавирус от 17.04.2020 г., изменена с Второ постановление за изменение на Постановлението на правителството на провинция Саарланд за борба с пандемията от коронавирус от 16.04.2020 г., която гласи следното:
„§ 2. Ограничения на престоя на обществени места
(1) Престоят на обществени места е разрешен само поединично или в кръга на членовете на домакинството и най-много на още едно друго лице, живеещо извън домакинството. ... Спрямо други лица на обществени места е задължително спазването на разстояние от минимум два метра там, където това е възможно. ...
(3) Напускането на собственото жилище е позволено при условията на ал. 1 само при доказване на уважителни причини. Уважителните причини са, както следва:
1. упражняване на професионална дейност, посещение на детски заведения в случаите на гледане на деца по изключение[1]или полагане на изпити;
2. ползване на медицински, ветеринарномедицински или психопедагогически грижи, по-конкретно прегледи при лекар, други медицински манипулации, даряване на кръв, както и посещение при близки с медицинска професия, доколкото това е спешно необходимо от медицинска гледна точка;
3. посещение на магазини за снабдяване с вещи от ежедневна необходимост или посещение на други магазинни обекти и локали, както и предприятия по смисъла на § 5;
4. посещение на регистрирани съжители, стари или болни хора, или хора с увреждания извън институции и упражняване на право на разходка в съответния частен имот;
5. придружаване и оказване на помощ на нуждаещи се от подкрепа лица и ненавършили пълнолетие, включително в случаите на помощ в рамките на съседската общност;
6. придружаване на умиращи и погребения в най-тесен семеен кръг;
7. спорт и разходка на открито, но във всички случаи с не повече от още едно друго лице или с членове на собственото домакинство;
8. осъществяване на спешно необходими контакти с учреждения, съдилища, съдебни изпълнители, банки, адвокат и нотариуси, счетоводители и данъчни консултанти;
9. участие в спешно необходими заседания на почетните членове на органи на учреждения, корпорации и фондации на публичното право;
10. действия за грижа за животни;
11. посещения на библиотеки и архиви;
12. добиване на дърва за огрев заедно с членове на домакинството и с не повече от още едно друго лице.
В случаи на проверка уважителната причина следва да бъде доказана.“
Атакуваното постановление е акт на правителството на самоуправляваща се федерална провинция – една от съставните части на Федерална република Германия, която има свои законодателни и изпълнителни органи и компетентност в опазването на обществения ред. Гражданин на провинция Саарланд (на границата с Франция) е оспорил мерките на правителството на същата провинция пред Конституционния съд провинцията, като е поискал и постановяване на временна мярка – спиране на действието на акта на правителството. Освен Федерален конституционен съд в някои провинции на Германия, включително в Саарланд, действат и провинциални конституционни съдилища, които имат компетентност да проверяват съответствието на актове на съответната федерална провинция с федералния Основен закон и с провинциалната конституция. Както се отбелязва в съобщенията на съда, ограниченията в провинция Саарланд са били по-тежки от тези в други федерални провинции, като е въведена забрана за излизане от дома без наличие на някоя от изчерпателно посочените уважителни причини. По-долу представяме текста на съобщението до медиите и кратко извлечение от основните мотиви на определението, изготвено от съда (т.нар. „антетка“). Пълният текст на определението на немски език е достъпен на адрес: https://www.verfassungsgerichtshof-saarland.de/verfghsaar/dboutput.php?id=352(след последване на линка „Anzeigen als PDF“).
Превод от немски език: Андрей Георгиев, съдия в Софийския районен съд
[1]Преводът не е съвсем буквален, тъй като се налага да се използва описателен подход с оглед на въведеното в германското законодателство правно понятие „Notbetreuung“ – осигуряване на грижа в извънредни обстоятелства, което се отнася за правото на децата на т.нар. „критични работници“ (чиято работа не следва да прекъсва) в детските градини – б. пр.