Т е р в е л Г е о р г и е в [1]
Анотация: В статията на доц. Тервел Георгиев се защитава дискусионната теза, че при изчисляване на срока по чл. 63, ал. 4 НПК не следва да се взема предвид времето, през което делото се е намирало в съдебна фаза в случаите, когато с влязло в сила определение, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. Авторът аргументира позицията си, че ТР № 1/2002 г. на ОСНК на ВКС следва да се счита за загубило значение. Становището, застъпено в статията, се основава на разбирането, че с предложеното разбиране на закона би се постигнал преследваният от законодателя правозащитен и дисциплиниращ ефект на нормата на чл. 63, ал. 4 НПК, а досега утвърдената практиката по приложението на разпоредбата следва решително да бъде изоставена.
Ключови думи: мерки за неотклонение; задържане под стража; домашен арест; наказателен процес; тълкувателно решение на ВКС № 1/2002 г.
[1] Доцент, д-р по Наказателно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Целият текст е достъпен тук