Гражданско право и процес

Основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2, предложение второ ГПК: материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с акт на Съда на Европейския съюз

Със Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) беше изменен чл. 280 ГПК относно основанията за допускане до касационно обжалване. Наред с останалите промени, след влизането в сила на изменението на ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз (ЕС). 

В настоящата статия ще бъде направен опит да се изясни съдържанието на това основание за допускане до касационно обжалване и да се даде отговор на някои въпроси, които биха могли да възникнат при неговото прилагане. Досега все още няма постановени определения на Върховния касационен съд (ВКС), които ясно да определят приложното поле на новото селекционно основание и с които да се допуска касационно обжалване на това основание. При оценката му не може да се използва и сравнителноправният опит, тъй като основните европейските правни системи, които предвиждат селекция до касация, не предвиждат основание за допускане, сходно с това по чл. 280, ал. 1, т. 2, предложение второ ГПК.

След общата оценка на новото основание за допускане до касационно обжалване с оглед на принципа на равностойност, установен в практиката на Съда на ЕС (I), ще бъде очертан обхватът на актовете на Съда на ЕС, по отношение на които следва да се преценява конкретното противоречие на въззивното решение (II) и ще бъдат разгледани възможните хипотези на противоречие в производствата, предоставени в компетентността на Съда на ЕС (III-IV).

Димитър Силяновски – „забравеният“ професор и теоретик на българския граждански процес*

Анотация: „В статията се проследява житейският, творчески и обществен път на професор Димитър Силяновски. Освен данни за тридесетилетната му преподавателска и научна дейност в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ в статията се изнасят и досега непознати или слабо известни данни за обществената му дейност като член и председател на редица просветни, културни и научни дружества на българите от Македония.“

Ключови думи: българи от Македония, македонски дружества, основоположник, модерна наука за граждански процес, академичен живот.

За належащите преобразувания по Министерството на правосъдието*

Анотация: Авторът характеризира правораздаването в началото на 20 век като отличаващо се с особена мудност, бавност и формализъм. В доклада си авторът посочва проблемите, които според него са причината за „непроизводителната дейност“ на съдилищата. Авторът предлага финансови икономии в съдебните учреждения и Министерството на правосъдието, справедливо възнаграждение на съдии и прокурори, създаване постоянен институт на заместник–съдии, промени в работата на следствените органи и не на последно място – сериозни мерки срещу бавния съдебен процес. В доклада са посочени недостатъци и набелязаните мерки за справяне със скъпото и неефективно правораздаване.

 Ключови думи: преобразуване, формализъм, реформа, икономия, миров институт, Върховен касационен съд, Сметна палата.

БИБЛИОГРАФИЯ на тру­до­ве­те на проф. д-р Живко Сталев[1]

Настоящата библиография е допълнен вариант (добавените работи са в италик) на публикуваната в Юбилеен сборник в чест на професор Живко Сталев. С.: Сиби, 2005, предоставена с любезното разрешение на изд. „Сиби“.

Поръчителството безвъзмездна сделка ли е?*

Анотация: В статията проф. Ганев критикува тезата за безвъзмездния характер на договора за поръчителство, застъпена от Върховния касационен съд в решение № 448 от 11 май 1929 г. Като контрапункт на мотивите на съда, които проф. Ганев определя като „шаблонни“, са посочени редица аргументи, обосноваващи тезата за поръчителството като възмезден акт. Авторът тръгва от въпроса за същността на правната безвъзмездност, от дарението като един основен ориентир на безвъзмездността, за да поясни, че при поръчителството дарствени преживявания и намерения не присъстват нито по отношение на кредитора, нито по отношение на длъжника. В статията се откриват и редица примери от доктрината и практиката в чужбина, които идват да защитят изложеното от  проф. Ганев за правната същност на поръчителството, която се определя от възмездния характер на тази сделка.

 Ключови думи: поръчителство, възмездна сделка, безвъзмездна сделка, дарствени преживявания, пряко дарение, непряко дарение, регресни искове, облага, кредит.

Положение на кредиторите при делбата*

Анотация: „В статията се разглеждат средствата за защита на кредиторите при делба на имоти, принадлежащи на длъжниците ми. Законът за наследството от 1889 г. и Законът за имуществата, собствеността и сервитутите са съдържали правила, заваща защита на кредиторите. Проф. Венедиков очертава положението на кредиторите при делбата, като посочва, че тя е компилация от разпоредби, взети от италианския и френския граждански законници. От тях са заети разпоредбите първо на чл. 291 ЗН, а след 1904 г. и чл. 60 ЗИСС. Авторът прави анализ на българските разпоредби и подчертава разликата им с техните първоизточници, зле разбрани от българския законодател и зле преведени. Проф. Венедиков разглежда и възможността кредиторите да упражнят правата на длъжниците съделители да искат унищожението на делбата, както и да водят самостоятелно actio Pauliana против делбата. Авторът не отрича и възможността на кредитора да защити интересите си с молба за отмяна на трето неучастващо лице на влязло в сила решение за съдебна делба, която възможност се отрича в практиката на ВКС.“

Ключови думи: делба, съдебна делба, доброволна делба, кредитор, длъжник, съделител, уведомяване, възпротивяване, унищожение, actio Pauliana, косвен иск, отмяна на влязло в сила решение

Гражданско дружество и имуществена общност*

Анотация: Статията очертава основните разлики между гражданското дружество и имуществената общност, съобразно тогава действащата  гражданскоправна уредба. Авторът предлага критически преглед на коментара на ЗЗД на Меворах, Лиджи и Фархи, съпоставящ двата института. Докато коментаторите изтъкват имуществената общност като конститутивен елемент на гражданското дружество, проф. Венедиков аргументира възможност за дружество и без съсобственост между съдружниците. Акцент се поставя върху управлението на предмета на общото право, задълженията на съпритежателите и съдружниците, разглежда се и отговорността, която следва при нарушаване на тези задължения.

Ключови думи: съсобственост (имуществена общност), дружество, съдружник, съпритежател, квота, управление на обща вещ, обща цел, отговорност.

Принудително осъществяване на право, засегнато от давност

За погасителната давност като правен институт се казва, че стои „на кон“ между материалното право и гражданския процес. Големият брой автори я разглеждат предимно от гледна точка на материалното право. Проф. Сталев тук я разглежда от гледна точка на гражданския процес. Именно с процеса погасителната давност се свързва по предназначение, по начини на прекъсване, спиране и предявяване, както и по своите последици. Погасителната давност цели да приб­лижи гражданския процес като защита-санкция към деня на правонарушението, прекъсва се от искането за защита, спира се, докато защитното производство е висящо, предявява се в рамките на висящия процес чрез възражение, с което ответникът упражнява процесуалното си правомощие да осуети прину­дителното осъществяване на правото и води в резултат на упражняването на това правомощие до унищожаване на правото на иск или на принудително из­пълнение.

За справедливостта при съдебните актове*

Статията на проф. Яновски „За справедливостта по граждански дела“ започва от едно безпокойство: докато по наказателни дела основание за отмяна или изменение на присъдата е и явната несправедливост на наказанието, то Гражданският процесуален кодекс не познава подобно основание за атакуване на съдебен акт. Означава ли това, че гражданският съдия механично прилага законовите норми, без да се интересува от справедливостта на конкретния резултат? Означава ли това, че справедливостта е категория на правото, която не интересува гражданския съдия и няма място за приложение при разрешаване на споровете по граждански дела?

Отговорът на тези въпроси от проф. Яновски започва с интересно определение на справедливостта. Според него справедливостта е нормативно понятие на морала, форма на определени нравствени изисквания, регулиращи поведението на хората чрез предписания и забрани, отнасящи се до еднотипни постъпки и санкционирани от обичая и общественото мнение.