Граници на служебния надзор върху съдиите*

Анотация: Статията на д-р Зъбов проблематизира задълбочено и загрижено сложния и крехък баланс между съдийската независимост и различните форми на външен и вътрешен контрол – от формите на дисциплинарния надзор и опитите за надмощие на изпълнителната власт до указанията на горестоящата и върховната инстанция. В прохождащата в България дискусия за основните принципи и ценности на правораздаването авторът защитава тезата, че съдията не може да бъде санкциониран за тълкуването му на закона и за съдържанието на изложените от него мотиви, включително и когато се използват привидно други основания за дисциплиниране. Обсъжда нееднозначно възможностите на горестоящия съд да налага възгледите си по правото на долустоящия съд, като припомня примери за прогресивното значение на първоначално маргинални юридически разбирания.  Разглежда конкретни съдебни дела в Австрия, Германия и България от края на ХIХ в. и началото на ХХ в., които са показателни за отношението на държавата и обществото към независимостта на съда, като проследява неуспеха на българските граждани, за разлика от австрийските и германските, да отстояват свобода на съдията по делата като едно от най-ценните постижения на либералната демокрация. Д-р Зъбов прави паралел и със свободомислието на английските съдии, за които казва, че те са “противоположното на съдията – малко чиновниче, което всеки безогледно гази” и именно поради това, че “не са в окови”, авторитетът им е в основата на високото доверие към съдебната институция. Авторът, който има достойна биография и като съдия, и като високо квалифициран съдебен администратор, обобщава с убедена и лично преживяна категоричност:  “Първото условие за съдийското звание е: сила, кураж; това са главните стълбове на личността: тия качества се усъвършенстват чрез съвестното изпълнение на съдийската служба. А с това върви заедно нежеланието у съдията да го водят като вързан. Доброто правосъдие изисква самостоятелност на съдията. Не е годен за съдия оня, който и в действията си и в мислите си винаги се влачи по желанията на други. Правосъдието не е доброкачествено, когато то в цял окръг или в цяла страна все еднакво, шаблонно се раздава. Такова еднообразие не може да се постигне при хора, които яко държат за убежденията си. Един надзор по службата, който се стреми към това и следователно се старае да потъпче всяко отклонение от това, което той счита за право, всякога ще срещне съпротивление; печално би било, ако това не би било така;  би означавало, че съдията се отказва от най-високото човешко право – личността.”

Ключови думи: съдебна независимост, служебен надзор, дисциплинарен съд.

Даренията между годеници и чл. 317, ал. 3 на Закона за наследството*

Анотация: „Статията на проф. Венедиков разглежда съдбата на даренията между годеници при нестанал брак. Този въпрос е бил спорен в съдебната практика и теорията у нас в края на XX век, като от статията на проф. Венедиков е видно, че споровете са предизвикани от сблъсъка на обичайноправните възгледи и на влиянието на западните законодателни образци, от които е реципирана действалата у нас уредба на даренията. Авторът проследява развитието на годежа в правото на народите на Римската империя, през византийското право и българското обичайно право, за да заключи, че виновно развалилата годежа страна у нас не може да иска връщане на дадените от нея годежни подаръци. От теоретическа и практическагледна точка продължава да бъде значимо разграничението между различните модалитети на правните сделки, което проф. Венедиков прави, включително и разглеждането на отричаната от проф. Венедиков теория за предпоставката като недоразвито условие на правната сделка.“

             Ключови думи: дарения, годеници, нестанал брак, отмяна, обичайно право, законодателна рецепция, годеж, условие, модалитет на правна сделка, предпоставка

Реформата в съдебната система трябва да започва от съдиите, от тези, които правораздават

Съюзът на съдиите в България започва да публикува интервюта с юристи, оставили следа в развитието на правосъдието в България в рамките на дейностите за съхраняване на институционалната памет.

Жалбите на гражданите в комунистическа България*

Анотация: Студията на доц. Димитров обосновава тезата, че комунистическите режими, като всички режими, се стремят да получат легитимност от масите. Тази легитимност те търсят в утвърждаването и спазването на т.нар. социалистически обществен договор и в механизмите на отчитане пред населението за неговото спазване. Студията разглежда един важен механизъм, присъстващ в една или друга степен или форма, във всички комунистически държави, за налагане на обществения договор, за участие на гражданите в политическия живот на режима и за осведомяване на управляващата партия за настроенията на населението: жалбите на гражданите. Ръководството на пар­тията насърчава гражданите да се оплакват, защото жалбите изпълняват двой­на цел: от една страна, предоставят информация за корупцията на местно ни­во, от друга и по-съществена страна, позволяват на гражданите да чувстват, че правителството им обръща внимание и изпълнява исканията им. По този начин жалбите действат като основен механизъм за вертикална отчетност (vertical accountability) в комунистическите режими. От архивните материали в Източна Европа става ясно, че системата на жалбите на гражданите се проваля в средата на осемдесетте години на 20 век. Това раз­падане на основния механизъм за отчетност води до спад в обществената ле­гитимност. Позицията на управляващите комунисти се утежнява още повече от това, че спадът в легитимността настъпва в условията на влошаваща се икономическа ефективност, което не дава възможност да се осигури обществена подкрепа чрез утвърдената тактика на изразходване на повече средства.

Ключови думи: социалистически обществен договор, партийни обещания, жалби на гражданите, легитимност, отчетност, корупция, местни структури, комунистическа партия, икономическа криза.

 

Димитър Силяновски – „забравеният“ професор и теоретик на българския граждански процес*

Анотация: „В статията се проследява житейският, творчески и обществен път на професор Димитър Силяновски. Освен данни за тридесетилетната му преподавателска и научна дейност в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ в статията се изнасят и досега непознати или слабо известни данни за обществената му дейност като член и председател на редица просветни, културни и научни дружества на българите от Македония.“

Ключови думи: българи от Македония, македонски дружества, основоположник, модерна наука за граждански процес, академичен живот.

За належащите преобразувания по Министерството на правосъдието*

Анотация: Авторът характеризира правораздаването в началото на 20 век като отличаващо се с особена мудност, бавност и формализъм. В доклада си авторът посочва проблемите, които според него са причината за „непроизводителната дейност“ на съдилищата. Авторът предлага финансови икономии в съдебните учреждения и Министерството на правосъдието, справедливо възнаграждение на съдии и прокурори, създаване постоянен институт на заместник–съдии, промени в работата на следствените органи и не на последно място – сериозни мерки срещу бавния съдебен процес. В доклада са посочени недостатъци и набелязаните мерки за справяне със скъпото и неефективно правораздаване.

 Ключови думи: преобразуване, формализъм, реформа, икономия, миров институт, Върховен касационен съд, Сметна палата.

БИБЛИОГРАФИЯ на тру­до­ве­те на проф. д-р Живко Сталев[1]

Настоящата библиография е допълнен вариант (добавените работи са в италик) на публикуваната в Юбилеен сборник в чест на професор Живко Сталев. С.: Сиби, 2005, предоставена с любезното разрешение на изд. „Сиби“.

Едноличен съд или колегиален съд?*

Н. Н. Икономов**

Анотация: Статията обобщава докладите на международен конгрес по наказателно право, състоял се в гр. Букурещ, през 1929 г., посветен за идеята за въвеждане на едноличен съд по първоинстанционни наказателни дела. На аргументите в полза на едноличния съд – ускоряване на правораздаването, реализиране на чувствителни бюджетни икономии, повишаване на индивидуалното чувство на отговорност у съдията, подтикване на съдиите да проучват основно всяко дело, без да очакват помощта на колегите си, и създаване на една малобройна и избрана магистратура, се противопоставят аргументите в подкрепа на колегиалния съд – обществото има много по-голямо доверие в един колегиален съд, който корупцията по-мъчно може да засегне, средните съдии имат нуждата от защитата на анонимността на колегията при решаването на обществено значимите дела, от страх да не се компрометират пред изпълнителната власт, от която зависят de facto, и фактически съществуващото положение понастоящем, при което съдии не стават винаги най-добрите юристи. Авторът излага и собственото становище, че едноличен наказателен съд може да бъде въведен само за леките престъпления.

 Ключови думи: едноличен съд, колегиален съд, съдийска независимост, добри и средни юристи, устройство на съдилищата; съдебна реформа.

* Публикувано в сп. „Юридическа мисъл“, г. X (1929), № 4, с. 428-440.

** Подпредседател на Софийския апелативен съд до 1933 г. Съдия от Върховния касационен съд (1933-1946). След пенсионирането си през 1946 г. адвокат. Дългогодишен сътрудник и член на редколегията на сп. „Съдийски вестник“.