Ekaterina Baksanova
Върховните административни съдилища: функции и ...

Семинар на Федералния административен съд на Германия и на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни съдилища на Европейския съюз

Берлин, 13 май 2019 г.

Обобщителен доклад

от Alban Vasco Barrón и Carsten Günther,

Федерален административен съд, Германия*

* Преводът е на Силвия Стойкова, студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, и на д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд. Редакцията на превода е на д-р Васил Петров.

Сто и десет години от създаването на първата професионална организация на магистратите в България*

    Анотация: Статията е посветена на създаването на първата професионална организация на съдиите и прокурорите в България.В първите години на ХХ в. се създават професионални организации на съдиите в редица страни на Западна Европа. Слага се началото на общоевропейски процес. Първите призиви и гласове за обединяване на българското съдийство прозвучават още в края на управлението на Народнолибералната партия, в годините, когато съпротивата срещу потъпкването на демократичните права и свободи придобива широк и организиран характер (1905-1907 г.). Основните искания на българските съдии са сходни с тези на колегите им от Западна Европа – независимост на съдебната власт, по-високо качество на правораздаването, по-добро материално положение на магистратите. Причините, които ги пораждат, са коренно различни и носят специфичен български оттенък – най-вече липсата на пълна и гарантирана несменяемост на съдиите. На 28 октомври (сряда) 1908 г. в София се провежда събрание на съдии от столицата и провинцията, което е част от поредицата срещи и разговори по повод възникналата идея за създаване на съдийско дружество. То избира специална комисия със задача да изработи проектоустав на дружеството. Събранието приема позив към съдиите в България, с който се призовават да популяризират идеята за сдружаването на магистратите и да работят за нейното осъществяване. Единственият документ, стигнал до нас, потвърждаващ не само създаването, но и конкретната и ползотворна дейност на Дружеството на българските съдии, е „Мнение на Управителния съвет на Дружеството на българските съдии по законопроекта за устройството на съдилищата“ от 19 декември 1909 г.Независимо от краткото съществуване на Дружеството на българските съдии, значението на неговото учредяване е в осъзнаването на практическата нужда от създаване на подобна организация, в очертаните виждания относно характера, структурата, целите и формите й на работа. За първи път открито и ясно организираното съдийство представя своята позиция пред обществото и управляващите и заявява готовността си да работи за издигане на престижа и авторитета на правосъдието. Полагат се основите на един модел на взаимодействие между съдиите в лицето на представителния орган на тяхната професионална организация и Министерството на правосъдието, който получава развитие през следващите години.

             Ключови думи: независимост на съдебната власт, бързина и качество на правораздаването материално положение на магистратите, несменяемост, съдийство, професионални интереси, сдружаване, стачка

Към въпроса за отграничаване на вътрешнослужебните актове от други правни актове във ведомствата*

Анотация: Статията разглежда научните и практическите въпроси, свързани с вътрешнослужебните актове, в контекста на реформите в стопанската и административната сфера на страната в края на 80те години на 20ти век. Работата е продиктувана от липсата на яснота и единство по въпроси, свързани с приложението на вътрешнослужебните актове, както и от въвеждането на нови положения в законодателството – създаване на нови правни субекти, поставяне  началото на принципа на самоуправлението, приемане на ново административно-териториално деление. Авторката си поставя за цел да даде ясна характеристика на вътрешнослужебния акт и въз основа на това да открие съществените разлики между последния и други актове, издавани във ведомствата –  методически указания, инструкции, вътрешни (нормативни) актове, актове по повод на вещи, окръжни писма. Подробният анализ на правната същност на всеки един от посочените актове се основава на многобройни примери, които правят статия особено актуална и за съвременното административно право.

Ключови думи: индивидуален акт, нормативен акт, вътрешнослужебен акт, инструкция, методически указания, актове-разпореждания, асоциации, ведомства, служба, организационна подчиненост.

КОЛИЗИИ НА ПРАВОМОЩИЯТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРИ КОНТРОЛ ЗА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА ПРИЛОЖИМ ПО ДЕЛОТО ЗАКОН

Анотация: Статията изследва въпросите на съотношението на правомощията на двете върховни съдилища – ВКС и ВАС – и инстанционните съдилища при констатация за противоконституционност на приложим по делото закон, приет при действието на Конституцията от 1991 г. Авторът въвежда в статията с уточняване на смисъла на Решение № 10/1994 г. на Конституционния съд за задължително тълкуване на прокламираното в чл. 5, ал. 2 КРБ непосредствено действие на Конституцията. Според автора Решение № 10/1994 г. е фокусирано върху хипотезата на заварено законодателство. Когато става дума за закон, приет при действието на КРБ, ако непосредственото действие дава възможност на всеки съдия да прилага непосредствено конституционните норми, то това би обезсмислило не само правомощието на ВКС и ВАС да сезират Конституционния съд, но и изобщо съществуването на един централизиран орган за контрол за конституционност на законите, който е призван да осъществява не само общ, но и обвързващ и задължителен контрол за конституционност. На следващо място, в статията са разгледани правомощията на ВКС и ВАС да сезират КС при установена от тях противоконституционност по конкретно дело (чл. 150, ал. 2 КРБ), на инстанционните съдилища да спират производството по делото, когато КС е допуснал разглеждането по същество на искане за обявяване на противоконституционност на приложим по делото закон (чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК), както и сигналното правомощие на съдилищата по чл. 15 ЗСВ. За отстраняване на недостатъците в уредбата на тези правомощия в статията се правят редица предложения de lege ferenda, вкл. предложения, които целят да смекчат установеното в чл. 14, ал. 3 КРБ проспективно действие на решенията на КС.

Ключови думи: разделение на властите, правомощията, съдилища, ВКС, ВАС, инстанционни съдилища, контрол за конституционност, непосредствено действие, КС, обратно действие, сезиране, противоречие с Конституцията, спиране на производството, спиране на дело, отмяна на влязло в сила решение

За разликата между медийните аудиовизуални услуги и електронните съобщителни услуги

Резюме: Статията разглежда отличителните белези между медийните аудиовизуални услуги и електронните съобщителни услуги, като се опира на три разграничителни критерия – нормативна уредба, административноправна доктрина и съдебна практика; съдържание на услугите; надзорни (контролни) правомощия по отношение на услугите.

            Ключови думи: електронни съобщителни услуги, компетентност, контрол, медийни аудиовизуални услуги, мониторинг, нищожност на акта

За личността и тезите на ренесансовия учен Любен Диков и мястото и ролята на съдията в утвърждаването на каузата "справедливо правосъдие"

Анотация: Възможна ли е съвременна задълбочена и отговорна дискусия у нас за ролята на съда? Този въпрос поставя съдията Константин Кунчев, като защитава с професионална загриженост нейната неотложност. Текстът резюмира развитието на идеите за съдийската дейност, за да разгледа основополагащия за облика на държавата сблъсък между основните разбирания за съдията като държавен служител, чиновник, дисциплиниран в буквата на закона или съдията като овластен активен субект, осъзнал отговорността си да действа, да търси смисъла на закона, да утвърждава ценностите през призмата на индивидуалните спорове и така да формира последователна и градивна практика, която устойчиво и предвидимо защитава важните обществени блага. Авторът разглежда съвременната ситуация на българското правосъдие и критично обсъжда доминиращата обществена, а и професионална представа за роля на съдията, която позволява да се развива отчужден формализъм, липса на отговорност и неспособност да се осмисли справедливостта като основна цел.   

Ключови думи: съд, съдия, правна система, тълкуване на закона, съдебен формализъм, справедливост

За петчленния състав на отделенията на Върховния касационен съд*

Заф

Анотация: В статията авторът защитава възгледа, че Върховният касационен съд може да изпълни основната си мисия да бъде окончателен тълкувател и уднаквител на правото само ако заседава в по-малко на брой състави, но с численост по-голяма от трима съдии. Авторът решително отхвърля съображенията в полза на тричленния състав на ВКС – за по-бързо разглеждане и решаване на делата и за финансова невъзможност да се увеличи щата на ВКС. Излага и съображения в подкрепа на петчленен и седемчленен състав на ВКС при разглеждане и решаване на делата, както е във всички културни западни страни. С справяне с големия брой натрупани към датата на статията стари дела във ВКС авторът предлага преходни мерки със съдопроизводствен, а не съдоустройствен характер.

 

Ключови думи: съдоустройство, Върховен касационен съд, отделения, състави, тричленен състав, петчленен състав, седемчленен състав, бързина в правосъдието, касационно производство, стари дела.

Принос към историята на административното правосъдие в първите години след Освобождението*

частен хоноруван доцент Петко Стайнов**

 Принос към историята на административното правосъдие (pdf)

Анотация: Проф. Стайнов разглежда опитите за установяването на административно правосъдие в самото начало на българската държавност след Освобождението: по време на руското временно управление, в Източна Румелия и в Княжество България. Авторът обръща специално внимание на разисванията по време на конференцията, изработила Органическия устав на Източна Румелия, и на обсъжданията за учредяването на Държавен съвет с конпетентност да раздава административно правосъдие в Търновското учредително събрание. Още в този ранен етап на развитието на правната система е налице опит с различни модели на административно правосъдие – такова, раздавано от специализирани съдилища, такова, раздавано от общите съдилища, както и правораздаване по административни спорове вътре в рамките на самата администрация и от административни юрисдикции. Авторът специално обсъжда въпроса за конституционността на административното правосъдие с оглед на Търновската конституция

 

Ключови думи: административно правосъдие, административни съдилища, обикновени съдилища, Източна Румелия, Княжество България, административни спорове, Държавен съвет, състав на съдилищата, административни юрисдикции, Търновска конституция

 

*Публикувано в ГСУЮФ, Т. XXX(1934/1935), книга 8. С., Придворна печатница, 1935.

**Петко Стоянов Стайнов (19.05.1890-24.07.1972 г.) е учен, политик и общественик. Следва правни науки в Гренобъл и Париж. Специализира в Лайпциг (1911-1912). Доктор на икономическите и правните науки на Парижкия университет. Почетен доктор на Варшавския университет. Преподавател (1923) и професор (1936) по административно право в Софийския университет. Ръководител на катедрата по административно и финансово право в Юридическия факултет на Софийския университет (1947-1963). Завеждащ секция по административно и финансово право в Института за правни науки при БАН (1948-1972). Член-кореспондент на БАН (1935), академик (1942), народен деятел на културата (1965). Член на Международния институт за публично право в Париж (1934), член на Международния институт за конституционна и политическа история в Париж (1936).

Директор на печата (1919-1920), Министър на железниците, пощите и телеграфите (1930-1931). Пълномощен министър в Париж (1934-1935). Министър на външните работи (1944-1946). Народен представител в периода 1923-1946 и в периода 1950-1972.

Автор на 18 монографии по публично право, на повече от 15 учебника, на над 160 студии, статии и прегледи на съдебна практика.

От 1920 г. е редовен сътрудник на сп. „Златорог“, къдено публикува разкази, есета, рецензии за литературни творби, отзиви за културни събития у нас и в чужбина. Журналистическата му кариера започва още от годините му на гимназист в Габрово, където е изключен от гимназията (1905) за участие в нелегални кръжоци и списване на социалистически ръкописен ученически вестник „Искрица“. По-късно обаче става сътрудник на в-к „Мир“ - орган на Народната партия, а след преврата на 09.09.1944 г. активно сътрудничи на в-к „Изгрев“ - орган па политически кръг „Звено“, както и на месечника за литература, политика и стопанство „Балкански преглед“.

Съпруг на писателката Анна Каменова, заедно с която са съавтори на пътеписа „Индия, която видяхме и обикнахме“(1963).


За надзора на съдебните лица и места в Германия и у нас

  Анотация: Статията на проф. Силяновски в периода, в който е практикуващ съдия в София, разглежда въпроса за установяването на ефективен контрол за правилно работеща съдебна администрация и за ефективно работещи органи по съдебно изпълнение и нотариат. Според автора несвоевременното и недобро извършване на работата от страна на всеки един служител на съдебното ведомство съставлява една от големите причини за бавното и недобро правораздаване. За отстраняването на тия причини авторът препоръчва да почерпим пример от по-напредналите от нас в културно отношение народи и контретно в института на ревизиращите съдии, избирани от общото събрание на всеки окръжен съд, които да извършван редовни проверки – на всеки две седмици – на поверените им органи и съдебна администрация.

             Ключови думи: ефективен контрол, работеща съдебна администрация, съдии изпълнители, нотариат, съдии ревизори, германски опит

Реч на проф. Малгожата Герсдорф, председателка на Върховния съд на Полската република

Реч на проф. Малгожата Герсдорф, председателка на Върховния съд на Полската република, по повод Конференция, организирана от Федералния върховен съд на Германия (Bundesgerichtshof), на тема „Върховенството на правото в Полша: пропуснати възможности?“
Карлсруе, 19-20 юли 2018 г.

Решение № 2018-717/718 QPC от 6 юли 2018 г.

Анотация: С решение от 6 юли 2018 г. Конституционният съвет обяви за противоконституционна част от разпоредба от Кодекса за влизането и пребиваването на чужденци и за правото на убежище. Производство е по приоритетни въпроси за конституционност в наказателните производства срещу френски граждани, които по хуманитарни подбуди са подпомогнали пребиваването и придвижването на имигранти без разрешение за влизане и пребиваване на територията на Френската република. В решението за първи път в практиката на Конституционния съвет се прогласява съществуването на конституционен принцип на братството. В мотивите се посочва, че принципът на братството е заложен още в девиза на Френската република (чл. 2 от Конституцията на Френската република). Към този принцип препращат както преамбюлът, така и чл. 72-3 от Конституцията, който насочва към „общия идеал за свобода, равенство и братство“. Оттук Конституционният съвет приема, че братството е принцип с конституционна стойност, който трябва да бъде зачитан от законодателя. Тъкмо поради противоречие с принципа на братството, Конституционният съвет прогласява за противоконституционна част от чл. 622-4 от Кодекса за влизането и пребиваването на чужденци и за правото на убежище. 

Ключови думи: Конституционен съвет, свобода, равенство, братство, принцип на братството, принцип с конституционна стойност, противоконституционност, баланс между принципа на братството и опазването на обществения ред

 

БИБЛИОТЕКА

Търсене

РУБРИКИ

АВТОРИ