Представяме Ви интервю с Алфред Граф фон Кайзерлинк
Приносът на Съюза на съдиите в България в изграждането на благотворна среда за независима съдебна власт в България
Федерален Върховен съд, Решение от 4 септември 2001 г. 5 StR 92/01
Представяме решение на Федералния Върховен съд на Германия от 4 септември 2001 г., в превод на младши съдията Андрей Георгиев, което има за предмет наказателна отговорност на съдия по обвинение за извършено престъпление по § 339 от германския НК, който предвижда специален състав на престъпление – превратно упражняване на правосъдието. Според текста на закона: „Съдия, друго длъжностно лице или арбитър, който виновно използва превратно правото в полза или във вреда на определена страна при провеждане или решаване на дело, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.”
Към въпроса за допущане жените правнички да упражняват адвокатска професия
Преди всичко, от текста на Закона за адвокатите не може да се извади заключението, че до упражнението на адвокатската професия се допускат само мъже и че от това са изключени лицата от женски пол. Изтъкваният от някои аргумент, основавайки се на факта, че в чл. 1 от Закона за адвокатите, който изброява общите и положителни качества, които трябва да притежава кандидатът за адвокат, се говорело само за „български поданик“ (в мъжки род), не може да се приеме за достатъчно убедителен за това, че жените са изключени от достъп до адвокатската професия. В Закона за държавните служители, и в други закони, се говори само за „български поданик“, но до днес никой не е оспорил законността на назначенията на жени за държавни служители. В системата на нашето законодателство е прието съществителните имена и местоименията да се употребяват в мъжки род, като под тях разбират винаги и лицата от женски пол.
Развитие и характер на законодателството в България
Правото, което е една от големите обществени сили, се развива безспирно в течение на времето. То е подчинено на законите за еволюцията. Главните фактори на неговото развитие са три: законът, съдебната практика и доктрината - или учението на правниците. Всички тия три фактора сътрудничат за неговия успех; тяхното действие обаче не е еднакво: съдебната практика и доктрината по-скоро допълват делото на законодателя.
Писмо на Гьоте до Карл Август
Критично изследване на съдебните съвети в Централна и Източна Европа
Публикуваме критичното изследване на съдебните съвети в Централна и Източна Европа „Глобални решения – регионални проблеми“ на Михал Бобек (генерален адвокат в Съда на Европейския съюз) и Давид Кошар (преподавател в Юридическия факултет на Масариковия университет). Двамата автори разглеждат наложения в предприсъединителния процес на ЕС като условия за членство „евро-модел“ на съдебен съвет, който централизира правомощията по кариерни въпроси за съдиите и предоставя на този орган средства за контрол върху тях, и достигат до заключение, че той пренебрегва вътрешните заплахи за съдебната независимост, произлизащи от съдебната номенклатура и нейното възпроизводство. Авторите застъпват тезата, че моделът, определян като "самоуправление" на съдиите, се превръща в безгранично управление на висшите съдебни длъжности, което намират за особено тревожно в Централна и Източна Европа, където председателите на съдилища и бездруго имат силни правомощия в рамките на техните съдилища, а етичните стандарти не са утвърдени, както в старите демокрации. Според авторите, дори да се приеме, че националната среда изисква да се предостави допълнителна автономия на съдебната власт, на практика евро-моделът не е в състояние да я осигури по отношение на индивидуалните съдии и тяхната дейност, а съдебната власт не е „тя“, а „те“. През примерите от словашкия и унгарския опит авторите поддържат, че този модел предоставя възможности на една малка група от съдии да облагодетелстват своите съюзници и да формират съдебната власт в съответствие със своите виждания, включително чрез използване на „новонатрупаната“ власт за уреждане на конфликти с конкурентите, критиците или опонентите си в рамките на съдийството.
Текстът припомня и че всяко разумно структурно решение, както и всяко сравнително изследване, трябва да се основават на задълбочено разбиране на опита и познаването на контекста.
Съдията
Нашите съдии
Раздаването на правосъдието е една от главните функции за държавата, при все това оценка за деятелността на главните органи на правосъдието – съдиите – у нас не се пише освен когато да се укорят или понякога похвалят, че са решили някое политическо дело неблагоприятно или приятно за тези, в чийто политически орган – вестник се пише това.
В статията си ние искаме да направим някои разкрития за тази деятелност и да запознаем по-отблизо нашите читатели с нея.
Най-напред ще посочим: 1) каква е задачата на съдията, а после ще изложим; 2) как отговорят на нея нашите съдии; 3) кои са причините, че те действат така и 4) как могат да се отстранят тези причини.
При това заявяваме, за да не бъдем обвинени в партизански подбуждания, че това, което пишем се отнася до целия последен период, през който са били на власт всички наши политически партии.