Строеж на поведението

Всички факти – доколкото, разглеждани от станови­щето на правната наука, могат да бъдат схващани – образуват две групи: група на правнорелевантните и група на правноирелевантните, и то в изключителна зависимост от това, дали те (фактите) засягат, т. е. Ползват, респ. увреждат, онази човешка жизнена общност, за преценка от гле­дището на правото на която се касае и като такива имат значение за нея, или пък никак не я засягат, т. е. нито я ползват, нито увреждат и като такива нямат значение за същата.

Правната наука се занимава само с една от двете групи, а именно с групата на правнорелевантните факти. Тази група, т. е. групата на правнорелевантните факти, на свой ред, се разделя на две подгрупи: подгрупа на поведенията и подгрупа на събитията. При това, поведения се наричат само ония правнорелевантни факти, които са свободни човешки волепроявления, а събития –  всички други правнорелевантни факти.

Кой да наказва дисциплинарно съдиите? Българската нормативна уредба (1880-2016 г.) и перспективи за нейното усъвършенстване

Въпросът за служебния статус на съдиите е един от най-важните въпроси на съдоустройственото право като правен отрасъл, който разглежда правилата и принципите на изграждане на съдебната система, разбирана като системата на съдилищата, принципите, по които съдилищата действат, както и неразривната им връзка с държавни органи, чиято дейност е пряко свързана било с правосъдието като такова – основно органите на прокуратурата и следствието, било с попълването на кадровия състав на съдилищата – Висш съдебен съвет, Министерство на правосъдието и др. В настоящата статия се прави преглед на правната уредба на дисциплинарното наказване на съдиите в България в периода от 1880 г. до 2016 г.

 

Бюджет на Министерството на правосъдието от Освобождението до сега [1]

Първият бюджет на княжество България представлява две сметки, съставени на руски език – едната за приходите, а другата за разходите, и се отнася за времето от 1 март 1879 г. до 1 март 1880 г. Той е утвърден от руския комисар в България – генерал-адютант княз Дондуков-  Корсаков.

Видни български юристи

Представяме биографията на видния български юрист – прокурор, съдия, преподавател по право, Иван Христов Касабов, репресиран по време на управлението на Стефан Стамболов заради отстояването на професионалната си независимост като прокурор при ВКС, събрана от Петко Добчев в сборника “Върховен касационен съд 1880-2005”, изд. Сиби, 2005 г., и в спомените на съвременника му д-р Петър Пешев, публикувани в “Летопис на Българската академия на науките за година 1911”, 1914.

Криминологични аспекти на сексуалните престъпления с деца. Статистика. Препоръки към правораздавателните органи

Сексуалните престъпления с обект малолетни и непълнолетни лица имат някои особености. В повечето случаи едно по-възрастно пълнолетно или непълнолетно лице използва своята доминираща позиция, физическо или психическо превъзходство, незнанието, доверието или зависимостта на малолетното дете с основната цел да удовлетвори половото си желание.

Фpaгмeнти от историята на изграждането на правната култура при българите

Нашето внимание ще бъде фокусирано върху период, през който основната част от населените с българи земи са включени в пределите на Османската империя. В края на ХVІІ и през ХVІІІ век в резултат на политическите сътресения на Балканите в пределите на Хабсбургската империя се преселват множество българи от Северозападна България. Многолюдни български колонии се формират и в автономните Дунавски княжества и Южна Русия. Представителите на българската диаспора играят важна роля в стопанските и културни контакти между Балканите и Централна Европа, като естествено имат своя съществен дял в трансфера на правни знания

Икономика и право: икономически анализ на възникването и ефектите на правните норми

В статията е направен кратък обзор на най-важните характеристики на сравнително модерната област на интердисциплинарни изследвания, наречена „икономика и право” или икономически анализ на правото. Представени са и са илюстрирани с примери основни концепции от трудовете на водещи автори като Р. Коуз, Р. Познър и Г. Калабрези. Въпреки очевидните предимства, които икономическата перспектива към действието на юридическите актове предлага в период на обществено-икономически преход, достиженията от граничната област между икономиката и правото остават и до днес слабо познати и у нас. 

Да се позанимаем с въпросите около административното наказване

Днес искам да се опитам да осветля някои от тези точки от областта на административното наказване, по които има спорове и мъчнотии, като очаквам, че други колеги юристи, особено тези от практиката, също ще намерят случай да повдигнат съответни въпроси и дадат осветление по тях, или пък ще се изкажат по застъпваните днес от мен тук становища, или по становищата, които други колеги са заели...

Моллите на Запада: съдиите като морални арбитри

Представяме лекцията на съдията от Върховния съд на САЩ Антънин Скалия, която е част от важната дискусия за съвременната роля на съда и за юридизацията на политиката, включваща широк спектър от обществени и професионални реакции - от застъпващи тезата, че процесът е неизбежно обусловен в резултат на провалите на политическата система и шанс за постигане на по-голяма ефективност, до опасения за легитимността на съда да решава ценностно натоварени въпроси, от обща човешка компетентност, които досега са били регулирани от морални норми или от правни норми на законодателно ниво, като преодолява липсата на позитивно право. Според Скалия ценностно ориентираните позиции засягат социални предпочитания, които в демократичната държава могат да бъдат изразявани само чрез политическия процес, но не и чрез юриспруденцията. 

Съдебната власт: най-малко опасната от трите клона на държавната власт?

Много интересен е случаят на общество, в което се шири корупцията. За да се справи с нея съдийството и магистратурата трябва да са независими, но също и отчетни и прозрачни, за да не станат самите те остров на корупция и произвол (както става на доста места).

 

Обществата почти винаги имат повече от един приоритет – например, да се борят с корупцията, докато излизат от авторитарен режим. Затова компромиси с един или друг приоритет са необходими и неизбежни. Също така, обществата не са статични – те прехождат в различни състояния и сменят своите приоритети.

 

Съдийството и магистратурата са сложен инструмент на упражняване на власт. За да функционира добре, той трябва да е добре настроен. Настройката му се прави не само от тесни специалисти в областта на правото, но и от хора, които разбират по-общите политически и социални проблеми. Без подобна настройка инструментът може да стане опасен и да не произвежда очакваните резултати