Статията „Касационното обжалване“ на Никола Н. Икономов, публикувана във вестник „Съдийски вестник“, бр. 3 от декември 1941 г., прави историческа ретроспекция на ролята на касационния съд и касационното обжалване. Авторът разглежда в развитие схващанията за същността и целите на касационния съд. Тръгвайки от идеята за касационен съд като “комисия на законодателната власт, предназначена да следи за точното приложение на законите”, статията достига до очертаването на основните аспекти на разбирането за касационното обжалване, като основаващо се преимуществено на правни поводи, при което се допускат и случаи на касационни поводи от фактическо естество, но те не превръщат касационния съд в трета инстанция по същество. Авторът посочва и мерки за контрол на касационните жалби, установени във Франция и Белгия.
Годишен доклад за дейността на федералните съдилища в САЩ през 2016 г.
В годишния доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г. се съдържа оценка за ролята и значението на федералните съдии за благополучието на страната и за стабилността на политическата й система. Накратко се проследява историята на създаването на федералната съдебна система и водещата ролята на съдиите за поддържане на социалния баланс и справедливост в обществото. Подчертава се значението на личността на федералния съдия за високото доверие и авторитет, с които се ползва правосъдието в очите на гражданите.
За справедливостта при съдебните актове*
Статията на проф. Яновски „За справедливостта по граждански дела“ започва от едно безпокойство: докато по наказателни дела основание за отмяна или изменение на присъдата е и явната несправедливост на наказанието, то Гражданският процесуален кодекс не познава подобно основание за атакуване на съдебен акт. Означава ли това, че гражданският съдия механично прилага законовите норми, без да се интересува от справедливостта на конкретния резултат? Означава ли това, че справедливостта е категория на правото, която не интересува гражданския съдия и няма място за приложение при разрешаване на споровете по граждански дела?
Отговорът на тези въпроси от проф. Яновски започва с интересно определение на справедливостта. Според него справедливостта е нормативно понятие на морала, форма на определени нравствени изисквания, регулиращи поведението на хората чрез предписания и забрани, отнасящи се до еднотипни постъпки и санкционирани от обичая и общественото мнение.
Наказателното право като защита на ценности
Статията на д-р Симеон Гройсман, главен асистент в Юридическия
факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, критично
анализира утвърденото в наказателноправната ни доктрина разбиране, че
обект на престъплението винаги са обществетните отношения. Авторът
извежда произхода на теорията от трудовете на Фойербах и руската
дореволюционна правна доктрина и обсъжда нейните недостатъци. От
позицията на аксиологическия метод защитава преимуществата на подход,
който се съсредоточава в ценностните измерения на обекта на
наказателноправната защита, защото той позволява да се обясни
комплексно природата на престъплението, на идеята и целите на
криминализацията и насоките на наказателната политика на една държава
въобще. Д-р Гройсман разглежда обекта на престъплението като защитена
ценност, разбирана като нещо „правилно, желано и полезно“, и излага
задълбочени доводи в подкрепа на научната си теза, че материалното
наказателно право, наказателният процес и изпълнението на наказанията
образуват един цялостен ценностен комплекс. В подкрепа на тезата си
авторът се позовава на особеностите на съвременни престъпления като
международния тероризъм, корупцията, прането на пари, чийто обект на
посегателство не би могъл да бъде изведен в истинската си сложност,
ако използваме обществените отношения като основа на «обекта на
престъплението». Д-р Гройсман обосновава, че такива сложни по
въздействие престъпления засягат множество ценностни сфери (на
общественото здраве, на функционирането на политическата система, на
социалния мир като цяло). Въпреки многообразието си обаче все пак е
възможно засегнатите ценности да бъдат посочени с уточнението, че се
отнасят до протичането на големи групи от обществени отношения. Накрая
е направена и препратка към учението на професор Венелин Ганев и
начина, по който той обосновава ценностите като основа на правото.
Статията, освен че представлява значим преглед върху основните
становища по въпроса за обекта на престъплението, застъпвани в
българската доктрина, е особено ценна и с фокусирането на вниманието
върху редица модерни феномени в наказателната политика на България
като свръхкриминалицзацията и свръхнатоварването на обществените
очаквания по отношение на наказателното право.
Ключови думи: наказателно право, обект на престъпление, обществени
отношения, защитени ценности, криминализация, наказателен процес,
криминализация, наказателна политика
Нашето обичайно право и неговото отбелязване
Автор: проф. Венелин Ганев
Струва ми се, че е време да възстановим жизнените връзки между нашето законодателство и нашия народ. Не само правните начала и правните идеи на нашите закони, но даже употребените изрази, с които законодателят формулира своята мисъл, трябва да се доближат до народа. Само когато правното регулиране на нашите семейни, битови и стопански отношения се усвои морално от народа ни и се постави в трайни психологически връзки с него, само тогава може да се установи едно устойчиво равновесие в нашия обществен и политически живот и се достигне до едно правилно, спокойно и сигурно развитие.
Нашето обичайно право и неговото отбелязване*
Струва ми се, че е време да възстановим жизнените връзки между нашето законодателство и нашия народ. Не само правните начала и правните идеи на нашите закони, но даже употребените изрази, с които законодателят формулира своята мисъл, трябва да се доближат до народа. Само когато правното регулиране на нашите семейни, битови и стопански отношения се усвои морално от народа ни и се постави в трайни психологически връзки с него, само тогава може да се установи едно устойчиво равновесие в нашия обществен и политически живот и се достигне до едно правилно, спокойно и сигурно развитие.
Колективните органи на съдиите в Германия като гаранция за независимостта на съда
Приносът на Съюза на съдиите в България в изграждането на благотворна среда за независима съдебна власт в България
Федерален Върховен съд, Решение от 4 септември 2001 г. 5 StR 92/01
Представяме решение на Федералния Върховен съд на Германия от 4 септември 2001 г., в превод на младши съдията Андрей Георгиев, което има за предмет наказателна отговорност на съдия по обвинение за извършено престъпление по § 339 от германския НК, който предвижда специален състав на престъпление – превратно упражняване на правосъдието. Според текста на закона: „Съдия, друго длъжностно лице или арбитър, който виновно използва превратно правото в полза или във вреда на определена страна при провеждане или решаване на дело, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.”
Към въпроса за допущане жените правнички да упражняват адвокатска професия
Преди всичко, от текста на Закона за адвокатите не може да се извади заключението, че до упражнението на адвокатската професия се допускат само мъже и че от това са изключени лицата от женски пол. Изтъкваният от някои аргумент, основавайки се на факта, че в чл. 1 от Закона за адвокатите, който изброява общите и положителни качества, които трябва да притежава кандидатът за адвокат, се говорело само за „български поданик“ (в мъжки род), не може да се приеме за достатъчно убедителен за това, че жените са изключени от достъп до адвокатската професия. В Закона за държавните служители, и в други закони, се говори само за „български поданик“, но до днес никой не е оспорил законността на назначенията на жени за държавни служители. В системата на нашето законодателство е прието съществителните имена и местоименията да се употребяват в мъжки род, като под тях разбират винаги и лицата от женски пол.