Публикуваме критичното изследване на съдебните съвети в Централна и Източна Европа „Глобални решения – регионални проблеми“ на Михал  Бобек (генерален адвокат в Съда на Европейския съюз) и Давид Кошар (преподавател в Юридическия факултет на Масариковия университет). Двамата автори разглеждат наложения в предприсъединителния процес на ЕС като условия за членство „евро-модел“ на съдебен съвет, който централизира правомощията по кариерни въпроси за съдиите и предоставя на този орган средства за контрол върху тях, и достигат до заключение, че той пренебрегва вътрешните заплахи за съдебната независимост, произлизащи от съдебната номенклатура и нейното възпроизводство. Авторите застъпват тезата, че моделът, определян като "самоуправление" на съдиите, се превръща в безгранично управление на висшите съдебни длъжности, което намират за особено тревожно в Централна и Източна Европа, където председателите на съдилища и бездруго имат силни правомощия в рамките на техните съдилища, а етичните стандарти не са утвърдени, както в старите демокрации. Според авторите, дори да се приеме, че националната среда изисква да се предостави допълнителна автономия на съдебната власт, на практика евро-моделът не е в състояние да я осигури по отношение на индивидуалните съдии и тяхната дейност, а съдебната власт не е „тя“, а „те“. През примерите от словашкия и унгарския опит авторите поддържат, че този модел предоставя възможности на една малка група от съдии да облагодетелстват своите съюзници и да формират съдебната власт в съответствие със своите виждания, включително чрез използване на „новонатрупаната“ власт за уреждане на конфликти с конкурентите, критиците или опонентите си в рамките на съдийството.

Текстът припомня и че всяко разумно структурно решение, както и всяко сравнително изследване, трябва да се основават на задълбочено разбиране на опита и познаването на контекста.

Няма по-страшна криза от кризата в правосъзнанието – когато обществото загуби вяра в съдиите и в закона

Раздаването на правосъдието е една от главните функции за държавата, при все това оценка за деятелността на главните органи на правосъдието – съдиите – у нас не се пише освен когато да се укорят или понякога похвалят, че са решили някое политическо дело неблагоприятно или приятно за тези, в чийто политически орган – вестник се пише това.

             В статията си ние искаме да направим някои разкрития за тази деятелност и да запознаем по-отблизо нашите читатели с нея.

            Най-напред ще посочим: 1) каква е задачата на съдията, а после ще изложим; 2) как отговорят на нея нашите съдии; 3) кои са причините, че те действат така и 4) как могат да се отстранят тези причини.

            При това заявяваме, за да не бъдем обвинени в партизански подбуждания, че това, което пишем се отнася до целия последен период, през който са били на власт всички наши политически партии.

Въпросът за служебния статус на съдиите е един от най-важните въпроси на съдоустройственото право като правен отрасъл, който разглежда правилата и принципите на изграждане на съдебната система, разбирана като системата на съдилищата, принципите, по които съдилищата действат, както и неразривната им връзка с държавни органи, чиято дейност е пряко свързана било с правосъдието като такова – основно органите на прокуратурата и следствието, било с попълването на кадровия състав на съдилищата – Висш съдебен съвет, Министерство на правосъдието и др. В настоящата статия се прави преглед на правната уредба на дисциплинарното наказване на съдиите в България в периода от 1880 г. до 2016 г.

Първият бюджет на княжество България представлява две сметки, съставени на руски език – едната за приходите, а другата за разходите, и се отнася за времето от 1 март 1879 г. до 1 март 1880 г. Той е утвърден от руския комисар в България – генерал-адютант княз Дондуков-  Корсаков.